И тогава Мериалис дръпна спусъка.
Еди изкрещя, странен писклив звук, който отскочи от черно-белите плочки. Това явно заглуши прещракването на запалката, която дори не произведе пламък.
Мериалис не се паникьоса.
Тя го задържа на прицел и спокойно дръпна спусъка повторно.
Запали се този път, но Еди с яростен вой изби запалката настрани, сграбчи Мериалис за гърлото и започна да я удря в лицето с юмрук. Воят премина в:
— Кучка! Кучка! Кучка! — в синхрон с всеки удар.
И точно тогава, без особено да се замисля, Чиа, която установи, че краката й са заспали от дългото седене, се опита да стане, но не успя и трябваше да трансформира атаката си в неколкократно претъркаляне, преди да забие хромираните шипове на зашеметителя в глезена на Еди и да натисне червения бутон.
Не беше сигурна дали ще има ефект върху глезена, или през чорапа му. Но свърши работа. Може би защото Еди носеше наистина тънки чорапи.
Но засегна и Мериалис, сгърчиха се едновременно и се строполиха заедно в прегръдка.
А тъмната мъгла, която прелетя след това покрай Чиа, беше Масахико, който издърпа и затвори вратата под носа на руснака, сграбчи дръжката с две ръце и скочи нагоре, опирайки единия от обутите си в хартиени чехли крака в стената, а другия — във вратата, и увисна там.
— Бягай — извика той, докато краката и ръцете му се разпъваха. После ръцете му се изплъзнаха от кръглата хромирана дръжка и той се приземи на задника си.
Чиа видя как дръжката се завърта. Тя опря зъбците на зашеметителя в бравата и натисна бутона. И продължи да го натиска.
37. СТАЖ
Лани седеше отново на предната седалка на буса с очилата в скута си и чакаше Арли да закачи сивия модул на Куваяма. Той погледна през предното стъкло към бетонната стена. Ребрата вече не го боляха толкова, но срещата с Куваяма и идору и после съвещанието му с Ямазаки в буса го бяха оставили по- объркан от всякога. Ако Рез и Рей Тоеи вземаха решения заедно и ако Ямазаки бе решил да им съдейства, какво му оставаше? Не си представяше, че Блекуел ще се събуди, озарен от прекрасната идея Рез и Рей Тоеи да се съберат. Що се отнасяше до Блекуел, Рез все още просто се опитваше да се ожени за софтуерен агент — каквото и да означаваше това в крайна сметка.
Но Лани сега знаеше, че идору е по-сложна, по-мощна от кой да е холивудски синтеспиан. Особено ако Куваяма казваше истината за нейните клипове, че това са „мечтите“ й. Всичко, което той знаеше за изкуствения интелект идваше от работата, която бе извършил за епизод на „През ключалката“, документиращ нещастния личен живот на един от водещите изследователи в областта, но той беше запознат с ширещото се мнение, че истинският изкуствен интелект никога не е бил реализиран и че настоящите опити да се постигне би трябвало да са в противоположна посока на това да се създаде софтуер, който достатъчно добре да се държи като красива млада жена.
Ако можеше да се създаде автентичен ИИ, твърдеше аргументът, най-вероятно бе да се развие по начини, които нямат нищо общо с това да се преструва на човек. Лани си спомни прожектирана лекция, в която обектът на епизода от „През ключалката“ бе изказал предположение, че ИИ може да бъде създаден случайно и че хората първоначално може въобще да не го разпознаят като такъв.
Арли отвори шофьорската врата и влезе.
— Съжалявам, че се проточва толкова дълго — каза тя.
— Не сте го очаквали — отвърна той.
— Не е от софтуера, оптическа букса. Накрайникът на кабела. Използват друга големина, като тази на французите. — Тя скръсти ръце върху кормилото и подпря на тях брадичката си. — Така че ще се занимаем с тези огромни купища информация, няма проблем, но нямаме подходящия кабел, за да я източим.
— Можете ли да го оправите?
— Шанън има такъв в стаята си. Вероятно на порно комплект, но няма да си го признае. — Тя го погледна косо. — Шанън има приятел в екипа на охраната. Приятелят му казва, че Блекуел „разпитвал“ един от мъжете, опитали се да хванат Рез тази вечер.
— Него ли са преследвали? Рез?
— Така изглежда. От Комбината са и твърдят, че Рез отмъкнал нещо тяхно.
— Какво е отмъкнал?
— Не знаел. — Тя затвори очи.
— Какво, смяташ, е станало с този, когото Блекуел е разпитвал?
— Не знам. — Тя отвори очи и се изправи. — Но ми се струва, че няма да разберем.
— Може ли да прави това? Да измъчва хора? Да ги убива?
Тя изгледа Лани.
— Ами — каза най-накрая — той има известна полза да ни кара да мислим, че може. Доказан факт е, че го е правил в процеса на предишната си работа. Знаеш ли какво ме плаши най-много у Блекуел?
— Какво?
— Понякога установявам, че свиквам с него.
Шанън почука на вратата до нея. Държеше парче кабел.
— Когато кажеш — каза тя на Лани, отвори вратата и се плъзна иззад волана.
Лани се загледа през тъмното предно стъкло в бетонната стена и си спомни как чистеха стълбите пред общинския съд в Гейнсвил с Шакил и Кени, двама други от сиропиталището. Шакил се записа в програмата за лекарствени експерименти с Лани, а Кени беше прехвърлен в друг дом, близо до Денвър. Лани нямаше представа какво е станало с тях, но Шакил беше този, който изтъкна на Лани, че когато инжекцията е с истинското вещество, устата ти се изпълва с вкуса на ръждясал метал, алуминий или нещо такова. Пл- _сииб_-о17, бе казал Шакил, няма
Тримата бяха на стаж там пет или шест пъти, разчистваха остатъците от жертвоприношенията, които хората правеха, преди да влязат в съда. Смятаха се за опасни за здравето, обикновено бяха внимателно скрити и често се откриваха по миризмата или жуженето на мухите. Пилешки крайници, обикновено завързани с цветна прежда. И веднъж нещо, което Шакил каза, че е козя глава. Каза също, че хората, които оставят тези неща са наркодилъри и го правят, защото такава е религията им. Лани и останалите носеха светлозелени латексови ръкавици с оранжеви напръстници от кевлар, от които им излизаха обриви. Слагаха жертвите в бяла кофа с автоматичен капак и отлепени стикери „Опасно за живота“. Шакил твърдеше, че знае имената на някои от боговете, на които тези неща се принасяха в жертва, но не можеше да измами Лани. Имената, които Шакил си измисляше, като О’Гун и Сам Еди, очевидно бяха само това и дори Шакил, хвърляйки бяла топка от кокоши пера в кофата, бе казал, че още един-двама адвокати вероятно са по- добра инвестиция.
— Но те го правят, докато чакат. Презастраховат се.
Лани всъщност предпочиташе това пред стаж в заведение за бързо хранене, макар че ги претърсваха за наркотици когато се прибираха.
Бе казал на Ямазаки и Блекуел, че е знаел за бъдещото самоубийство на Алисън Шайърс и сега те сигурно мислеха, че може да предсказва бъдещето. Но той знаеше, че не може. Все едно ония пилешки парчетии, които дилърите криеха около стълбите на съда, да влияеха върху това, което щеше да се случи. Това, което щеше да се случи в бъдеще, произлизаше от това, което се случваше в настоящето. Лани бе убеден, че не може да го предскаже и нещо около практиката му с нодалните точки го караше да подозира, че никой не би могъл. Нодалните точки явно се формираха, когато нещо бе на път да се промени. После той виждаше място, където промяната бе най-вероятна, ако нещо я задействаше. Може би нещо дребно, като това Алисън Шайърс да си купи остриета за резачка на картон. Но ако бе станало земетресение онази нощ и бе срутило апартамента й върху фаунтън авеню… Или ако бе загубила кутията с остриетата… Ами ако беше използвала кредит, за да купи онзи „Уензди Найт Спешъл“, което бе невъзможно, тъй като беше незаконен и изискваше пари в брой, тогава щеше да е очевидно за всеки, че е на прага да го направи.
