стари книги, и ще влезе в орбита около компютрите завинаги. Това някак си свиреше на правилната нота; артистът, който беше създал майстора на кутии, би го оценил…
Новата кутия се въртеше в хватката на тапицираните манипулатори. Отрязани парченца дърво и стъкло летяха настрани от фокуса на съзидание, присъединявайки се към хилядите неща, и тя беше потънала в гледката, омагьосана, когато Джонс с разширени очи и лице, покрито с пот и мръсотия, влетя в купола, влачейки червения скафандър на каишка.
— Не мога да замъкна Скандала на място, което мога да запечатам, така че това е за тебе… — Костюмът се завъртя под него и той го сграбчи трескаво.
— Не го искам — каза тя, гледайки танца.
— Бързо се пъхвай в него! Веднага! Нямаме време! — Устата му работеше, но от нея не излизаше нито звук. Опита се да я хване за ръката.
— Не. — Тя се изплъзна от ръката му. — А ти?
— Слагай веднага проклетия костюм! — изръмжа той, събуждайки дълбоките отзвуци на ехото.
— Не.
Зад главата му тя забеляза екранът да стробира и да светва, показвайки лицето на Пако.
— Сеньор е мъртъв, — гладкото лице на Пако беше безизразно, — и различните му интереси в момента търпят реорганизация. Междувременно е необходимо присъствието ми в Стокхолм. Оторизиран съм да информирам Марли Крушкова, че тя вече не е служител на починалия Йозеф Вирек, нито е служител на негов подчинен. Заплатата й в пълен размер е достъпна във всеки клон на Банк дьо Франс при представяне на валидна идентификация. Съответните данъчни декларации са представени на данъчните служби на Франция и Белгия. Действуващите кредитни линии са анулирани. Бившите корпоративни компютри на Тесие-Ашпул СА са собственост на едно от наследилите починалия Йозеф Вирек юридически лица, и всеки, намиращ се на тях, ще бъде подведен под отговорност за нарушаване на частна собственост.
Джонс беше замръзнал, ръката му беше присвита, дланта напрегната, за да втвърди удрящия ръб.
Пако изчезна.
— Да ме удариш ли си се засилил? — запита тя.
Той отпусна ръка.
— Още малко оставаше. Щях да те отрежа и да те натъпча в тоя скапан костюм… — Той се разсмя. — Но съм щастлив, че вече няма да ми се наложи… Ето, гледай, направил е нова.
Новата кутия излетя и се запремята настрани от мърдащата гора от ръце. Тя я хвана лесно.
Вътрешността й зад стъкления правоъгълник беше гладко застлана с парчета кожа, изрязани от якето й. Седем номерирани холофиша стояха на черното кожено дъно като миниатюрни надгробни камъни. Смачканата обвивка от кутия Голоаз беше поставена върху черната кожа в другия край, и до нея стоеше сива кибритена кутийка с черни ивици, купена от магазинче от комплекса на Наполеон.
И това беше всичко.
По-късно, докато тя му помагаше да открие Уигън Лъдгейт в лабиринта от коридори на далечния край на компютрите, той спря за момент, хванал се за забита в стената дръжка, и каза:
— Знаеш ли, странното на тези кутии е, че…
— Да?
— Че Скандала им е взел дяволски прилична цена някъде в Ню Йорк. Имам предвид, в пари. Но понякога и в други неща, разни неща, които се връщат обратно…
— Какви неща?
— Ами предполагам, че е софтуер. Той е потаен стар скапаняк, когато работите опрат до това, което мисли, че гласовете му казват да прави… Веднъж беше нещо, за което твърдеше, че било биософт, от онези, новите измишльотини…
— И какво го направи той?
— Въведе го целия в компютрите. — Джонс сви рамене.
— Запази ли го след това?
— Не — каза Джонс, — просто го запрати в купчината боклуци, която беше успял да настърже за следваща продажба. Просто го включи в компютрите и след това го препродаде за колкото можа.
— Знаеш ли защо? Какво представляваше това?
— Не. — Джонс губеше интерес към историята. — Просто би казал, че пътищата Господни са странни. — Той сви рамене. — Каза, че Бог обичал да говори на Себе си…
34. ВЕРИЖКА СТО МИЛИ НА ДЪЛЖИНА
Той помогна на Бийвър да отнесе Джаки отвън на сцената, където я поставиха пред черешовочервения набор акустични барабани и я покриха със старо черно връхно палто, което бяха намерили в гардеробната, с кадифена яка и годишна прах по раменете, толкова дълго беше висяло там.
— Мап фе джюбиле мнан — каза Бийвър, докосвайки челото на мъртвото момиче с палец. След това погледна нагоре към Търнър. — Това е саможертва — преведе за останалите, и внимателно дръпна черното палто нагоре, покривайки лицето й.
— Беше бързо — каза Търнър. Не му хрумваше нищо друго за казване.
Бийвър измъкна пакет ментолови цигари от един джоб на сивата си роба и запали една със златна запалка Дънхил. Предложи пакета на Търнър, но онзи поклати глава.
— Има една поговорка на наречието — каза Бийвър.
— И тя е?
— Злото съществува.
— Хей — обади се Боби Нюмарк мрачно от мястото, където се беше свил, до стъклените врати, с око до ръба на завесата. — Май е пробачкало по някакъв начин… Готиците почват да се вдигат, изглежда като че повечето от Непукистите вече са се измели…
— Това е добре — каза спокойно Бийвър. — Заслугата е твоя, Брояч. Добра работа свърши. Заслужи си прякора.
Търнър погледна към момчето. Все още се движи през замайването от смъртта на Джаки, реши той. Беше се събудил изпод тродите с писък, и Бийвър го беше зашлевил три пъти силно, за да го накара да спре. Но всичко, което беше казал за неговия набег, който беше коствал живота на Джаки, беше че е предал съобщението на Търнър на Джейлин Слайд. Търнър го гледаше как се изправя вдървено и отива до бара; забеляза колко внимава момчето да не поглежда към сцената. Любовници ли бяха били? Партньори? И двете не изглеждаха особено вероятни.
Надигна се от ръба на сцената, където беше седнал, и се върна обратно в офиса на Тъпкача. Спря за момент да хвърли поглед към спящата Анджи, която се беше свила в изкормената му парка на килима, до една от масите. Тъпкача също спеше в стола си, изгорената му ръка почиваше в скута, хлабаво увита в кърпата на ивици. Жилав му е задника, помисли си Търнър, стар жокей. Беше включил обратно телефона още когато Боби беше излязъл от набега си, но Конрой не беше позвънил обратно. Вече надали щеше, и Търнър знаеше, че това значи, че Тъпкача е бил прав за скоростта, с която би нанесла удара си Джейлин Слайд, за да отмъсти за Рамирес, и че Конрой беше почти сигурно мъртъв. И сега армията му от наети подстрижкаджии от предградията се разпадаше по думите на Боби…
Търнър отиде до телефона, набра преглед на новините и се разположи в един стол. В Макао ферибот на подводни криле се бил сблъскал с миниатюрна подводница; спасителните жилетки на ферибота се бяха оказали нестандартни, и поне за петнайсет души се предполагаше, че са се удавили, докато местонахождението на подводницата, съд за разходки, регистриран в Дъблин, засега беше неизвестно… Някой очевидно бил използвал безоткатна пушка, за да забие серия запалителни куршуми в два етажа на кооперация на Парк Авеню, и пожарникарите и Тактиците бяха още на мястото; имената на живеещите там още не бяха съобщени, и засега никой не беше поел отговорността за атентата… (Търнър набра тази новина още веднъж.) Научни екипи от Комитета по термоядрена енергия, намиращи се на мястото на предполаганата ядрена експлозия в Аризона настоявали, че минималните нива на радиоактивност, които били наблюдавани, били твърде ниски, за да бъдат резултат от какъвто и да било вид ядрена бойна глава… В Стокхолм е било съобщено за смъртта на Йозеф Вирек, невероятно богатият меценат, съобщението било
