Момичето се изправи, пресече покрива и го хвана за ръката.
— Какво ще правим утре? — попита накрая Тали.
— Париж — каза той, вземайки куфарчето Хермес от каменния парапет и прехвърляйки автоматично тънък сноп жълти разпечатки. — Онази Крушкова.
— Познавам ли я?
— Не. Изкуствоведство. Върти една от двете им най-модни картинни галерии. Няма много интересна история, въпреки че имаме един любопитен намек за скандал по-рано в кариерата й.
Тали Ишъм кимна, игнорирайки го, и загледа как ученичката й прегръща момчето с тъмната коса.
36. КАТЕРИЧАТА ГОРА
Когато момчето стана на седем години, Търнър взе стария Уинчестър на Руди в калъфа му от синтетика и двамата тръгнаха на разходка нагоре по стария път, обратно към разчистеното място.
Разчистеното вече беше специално място, защото майка му го беше довела тук миналата година и му беше показала аероплан отзад в дърветата, истински аероплан. Беше затънал в гнили листа, но все още можеше да седнеш в кокпита и да се преструваш, че летиш. Майка му беше казала, че е тайна, и че може да каже само на баща си и на никой друг. Ако поставиш ръката си върху пластмасовата кожа на аероплана, кожата ще си промени цвета и ще остави отпечатък точно с цвета на дланта ти. Майка му обаче не беше се развеселила, и беше плакала, и искаше да говори за чичо му Руди, който той не си спомняше. Чичо му Руди беше едно от нещата, които момчето не разбираше, както и някои от шегите на баща си. Веднъж беше попитал баща си защо има червена коса, откъде я е взел, и баща му се беше разсмял, и му беше казал, че я е взел от Холандеца. Тогава майка му замери баща му с възглавница, и той никога не разбра кой е Холандеца.
На разчистеното място баща му го научи да стреля, поставяйки парчета дърво върху стар пън. Когато момчето се умори, те легнаха по гръб и загледаха катеричките.
— Обещах на Сали, че няма да убиваме нищо — каза мъжът, и обясни основите на лова на катерички. Момчето слушаше, но част от него си мечтаеше за аероплана. Беше горещо, и можеше да чуеш как пчелите бръмчат някъде близо, и как водата тече по скалите. Когато майка му се беше разплакала, тя беше казала, че Руди е бил добър човек, че е спасил живота й, че я е спасил от младата й глупост, а веднъж от един наистина лош човек…
— Вярно ли е това? — запита то баща си, докато баща му обясняваше за лова на катерички. — Че те са толкова глупави, че винаги се връщат и биват застрелвани?
— Да, — каза Търнър, — вярно е. — И след това се усмихна. — Е, почти винаги…
Информация за текста
© 1986 Уилям Гибсън
© 1997 Григор Гачев, превод от английски
William Gibson
Count Zero, 1986
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
НУЛЕВ БРОЯЧ. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.16. Превод: [от англ.] Григор ГАЧЕВ [Count Zero/ William GIBSON]. Печат: Светлина, Ямбол. Формат: 128?198 мм. Страници: 240. Цена: 2800.00 лв. (2.80.00 лв.). ISBN: 954-8340-29 (грешен). ISBN: 954-8340-291.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1677]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
1
Според мен е точно обратното — при нулиране на брояча възниква прекъсване. Бел.Mandor.
