Георги Георгиев

Лечебна процедура

Когато се заклини в дюзата на двигателя, Марк Роун изобщо не предположи, че неговото пленничество ще трае толкова продължително време и нещата ще се развият по този начин.

А всичко стана така: корабът приближаваше Луната, където щеше да разтовари контейнерите с марсианскн уран и веднага да продължи за Земята, за да се върне със съоръжения за новия обогатителен завод.

Марк се занимаваше с компютъра, който бълваше оптималните параметри на движението, осигуряващи безопасно прилуняване. Внезапно корабът получи силен крен по надлъжната ос. Първото люшкане изхвърли Марк от креслото. Той инстинктивно сви ръце и крака, за да посрещне удара в стената на кабината. Преди да успее да се хване за нещо, второ люшкане, вече в обратна посока, го захвърли към отсрещната стена. Ръцете му конвулсивно напипаха една от скобите и се вкопчиха в нея. В същото време отчетлив глас от репродуктора заповтаря:

— Авария в двигателния отсек… Авария в двигателния отсек…

В следващия миг автопилотът преустанови работата на двигателите. Корабът продължи да лети по инерция. За да не се разбие в повърхността на Луната, наложи се да влезе в селеноцентрична орбита до отстраняването на аварията.

Както се установи, нещо, неизвестно какво, беше запушило една от дюзите, поради което изтичането на горивото ставаше неравномерно и бе причинило люлеенето на кораба.

За отстраняването на аварията беше необходимо да се пренастрои двигателят на пулсиращ режим; да се удари няколко пъти с пълна тяга, за да бъде продухана дюзата.

Но колкото и да се мъчеше Марк да влезе в отделението на двигателя, вратата упорито отказваше да се отвори. След многократни опити Марк се убеди, че не ще успее да проникне вътре. Корабите от тоя тип, строени преди доста години, бяха конструирани така, че при авария в двигателното блокировката не позволяваше отварянето на вратата. А авария в двигателното означаваше гибел за кораба и екипажа. Но тогава прекалено много са разчитали на автоматиката. И ето, че се случи това, което теоретически беше изключено.

Едва сега Роун разбра каква грешка е направил, като се съгласи да лети без бордмеханик.

Аварията трябваше да се отстрани незабавно. В противен случай щеше да изостане от графика, а всеки час закъснение означаваше хиляда долари загуба за фирмата. Нямаше да му простят. Откакто беше достигнал биологичната граница за полети извън системата, Марк се съобразяваше с доста неща. Още повече, че до пенсия беше далече. Не можеше да си позволи да го изгонят, защото, освен да управлява космически кораби, той не умееше да върши нищо друго.

Тогава се реши на нещо твърде рисковано: да се промъкне в двигателния отсек през една от дюзите, облечен в скафандър с многократна обезпеченост.

Проникването при двигателя и пренастройката отне на Марк няколко часа. Лошото се случи на връщане: панцерните плочки на скафандъра се заклещиха в стените на дюзата. Въпреки идеалната им полировка дюзите не бяха почиствани от години й имаха приличен нагар. Всичките му опити да се измъкне отидоха по дяволите. Липсата на гравитация усложняваше още повече нещата. Можеше да му помогне само бордмеханик, но такъв той нямаше на борда. Вече не можеше да се измъкне нито напред, нито назад. Останалите членове на екипажа едва ли биха могли да се справят с положението.

Само Марк знаеше колко ругатни изсипа върху проклетата фирма, с която беше сключил контракт. Тя гонеше печалбите си, а условията за работа бяха повече от безобразни.

В това безизходно положение прекара почти тридесет часа.

Притиснат в тясното пространство на дюзата, без възможност да излезе, той беше пречка за пускането на двигателя. Корабът се носеше по своята орбита, също така безпомощен, както и Марк.

Макар че всички системи на скафандъра работеха нормално, на Марк му се струваше, че не му достига въздух. Нещо тежко започна да притиска гърдите му. Ушите му бучаха от ударите на кръвта. И страх — подъл, студен като космоса страх — обхвана сърцето му. Струваше му се, че са го пуснали на дъното на дълбок, тъмен кладенец, от който никога нямаше да се измъкне. Страхът постепенно пълзеше и обхващаше цялото му същество — Марк вече не знаеше къде се намира, не знаеше сънува ли, или всичко това е действителност. Въпреки отличната климатична инсталация на скафандъра ту му ставаше горещо и потта се лееше по тялото му, ту така студено, че зъбите му тракаха.

Страхът се превърна в ужас. Вик, отчаян вик на безпомощност разкъса гърдите му. От този вик дойде на себе си и усети, че цялото му тяло се тресе от нервни спазми. Марк едва не заплака. Съпротивата да преодолее сълзите го облекчи.

Когато най-сетне екипажът успя да го измъкне — с цената на неимоверни усилия, — той беше пак същият Марк Роун.

Едно само не можа да забрави, онзи дълбок, до задушаване тесен кладенец, който виждаше по времето на пленничеството си в дюзата на кораба.

* * *

— Клоустрофобия — отсече лекарят. — Ще трябва да ви оставим известно време на Луната.

— Където и да е — отговори Марк. — Ако искате, можете да ме изстреляте и в космоса, само да не съм в затворено помещение.

— Ако искате, можем да ви изпратим на Втора направляваща, която се намира на онази страна — продължи лекарят. — И без това дежурният там пресрочи престоя си, а още не му пращат заместник. Там ще се чувствувате добре. Цялата станция е построена от свръхздраво стъкло и създава илюзия, че сте на открито. Ще постоите там, докато преодолеете това състояние.

— Съгласен съм. Щом ще е на Втора направляваща, на Втора направляваща да бъде. Но…

— Всичко ще приключи добре — потупа го по рамото лекарят. Страхът като всички чувства е функция на мозъка, а не нарушаване на неговата дейност. А сега идете и се пригответе. До станцията има почти три часа път. Аз ще се заема с формалностите.

* * *

Марк не беше недоволен, че даде съгласието си да го пратят тук. Пък и му беше все едно къде ще бъде. Знаеше, че докато не преодолее в себе си страха от тясното пространство, не би могъл да се качи на никакъв кораб. За него Земята се превръщаше в спомен, който с течение на времето ще се отдалечава все повече и повече.

Но Втора направляваща действително беше добро място. Построена преди доста години, когато космическите полети бяха рядкост, станцията и сега изпълняваше безотказно предназначението си. А предназначението й бе да направлява корабите, излитащи от Земята към външните планети на системата. Такива станции имаше по две на всяка страна на Луната.

Сградата на станцията беше съвършена в архитектурно отношение. Стъкленият купол даваше на погледа възможност да се рее във всички посоки до самия хоризонт. Апаратурата, която обслужваше полетите, за да бъде предпазена от метеорити и космически лъчения, беше разположена на сто и петдесет ярда от станцията, под повърхността на Луната. Апаратурата беше дублирана с подсигурителна система. Автоматите сами излъчваха направляващия поток, така че задълженията на дежурния се състояха само в контрол на тяхната работа.

Беше настъпила лунната нощ. Марк, полуизлегнат в удобното кресло, четеше някаква книга. До преминаването на поредния кораб към Марс оставаха осемдесет и четири минути. Дългогодишният навик, придобит на борда на различни кораби, го накара да хвърли бегъл поглед към приборите, отчитащи разхода на енергия и интензитета на лъчението в потока. В следващия миг вече беше изправен на крака, сяжаш изхвърлен от катапулт.

Стрелките на измервателните уреди стояха на нулата без никакво потрепване. Апаратурата не работеше. Марк се втурна и стовари пестника си върху таблото, на което бяха монтирани контролно- измервателните прибори. Стрелките отскочиха почти до максимума, върнаха се и отново замряха

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×