а даже и писалка от собствената си леля; запомни наизуст всички крале и кралици на Англия от Уилям Завоевателя през 1066-а до Виктория през 1837-а. Научи се да чете и да пише на медна плоча. В селото рядко се отбиваха посетители, но от време на време минаваха амбулантни търговци и продаваха за по едно пени книжки за зловещи убийства, големи любови, мрачни дела и забележителни бягства. Повечето продаваха и нотни листа, по два за пени, и семействата ги купуваха и се събираха около пианото, за да пеят песни като „Узряла череша“ и „В градината на моя татко“.
И така, дните отминаваха и седмиците отминаваха, и годините също отминаваха. Когато стана на четиринайсет, чрез процеса осмоза, от мръсни вицове и прошепнати тайно мръснишки балади Тристан научи за секса. Когато стана на петнайсет, си счупи ръката, защото падна от ябълката пред къщата на г-н Томас Форестър: по-специално от ябълката пред прозореца на стаята на госпожица Виктория Форестър. За голямо свое съжаление зърна съвсем за кратко розовата омагьосваща фигура на Виктория, която беше на възрастта на сестра му и без никакво съмнение беше най-красивото момиче на сто мили околовръст.
Когато Виктория стана на седемнайсет, а и Тристан също, тя по всяка вероятност — Тристан беше убеден в това — беше най-красивото момиче на Британските острови. Ако някой тръгнеше да спори с него, Тристан щеше да отстоява мнението, че е най-красивото момиче в цялата Британска империя, ако не и в целия свят, и дори щеше да предизвика опонента си на ръкопашен бой. Щеше да е трудно обаче да се намери в Стената човек, който да спори с него: след Виктория Форестър се обръщаха много глави и по всяка вероятност тя беше разбила много сърца.
Описание: имаше сивите очи и сърцевидното лице на майка си и къдравата кестенява коса на баща си. Устните й бяха червени и съвършено оформени, а страните й се изчервяваха красиво, когато говореше, Кожата й беше бяла и много хубава. Когато стана на шестнайсет, се скара жестоко с майка си, защото си беше наумила, че иска да работи като сервитьорка в „Седмата сврака“.
— Говорих по този въпрос с господин Бромиос — каза на майка си — и той каза, че няма нищо против.
— Това, против което господин Бромиос има или няма нещо против, няма никакво значение — отговори майка й Бриджит, бивша Комфрей. — Това е извънредно неподходящо занимание за една млада дама.
Стената наблюдаваше битката на характерите с голямо любопитство и гадаеше за нейния изход, защото никой не се осмеляваше да скърши волята на Бриджит Форестър: според нейните съселяни езикът й можеше да вдигне мехури по боята на вратите на плевните и да обели кората на дъбовете. Нямаше човек в селото, който доброволно да желае да се опълчи на Бриджит Форестър, и се говореше, че е много по-вероятно стена да проходи, отколкото Бриджит Форестър да отстъпи в спор.
Виктория Форестър обаче също умееше да постига своето и когато всички останали средства се изчерпеха, а даже и ситуацията да не беше такава, отиваше при баща си, който отстъпваше пред всичките й искания. Но в този случай Виктория остана ужасно изненадана, защото баща й беше на едно мнение с майка й и каза, че работата в кръчмата „Седмата сврака“ не била за добре възпитана млада дама. След което Томас Форестър вирна брадичка и с това въпросът приключи.
Всички момчета в селото бяха влюбени във Виктория Форестър. И много улегнали господа с прошарени бради също я заглеждаха, когато минаваше по улиците, и за миг ставаха отново момчета с пърхаща походка.
— Казват, че дори господин Мънди бил сред почитателите ти — каза Луиза Торн на Виктория Форестър един майски следобед в ябълковата градина.
Пет момичета бяха насядали под и на клоните на най-старата ябълка в градината. Огромният й ствол беше удобен за сядане и облягане, а когато подухнеше майският ветрец, от клоните на ябълката като сняг се сипеха розови цветчета и падаха по косите и полите на момичетата. Лъчите на следобедното слънце се процеждаха зелени и златисти през листата.
— Господин Мънди е на петдесет и четири и е доста стар — възмути се Виктория Форестър и направи гримаса, с която показа точно колко означават петдесет и четири години, когато си на седемнайсет.
— И освен това вече е бил женен — допълни братовчедката на Луиза Сесилия Хемпсток. — Аз лично не бих желала да се омъжа за някой, който вече е бил женен. Все едно… — тя се замисли за момент — някой да ти е яздил понито.
— Аз пък мисля, че единственото предимство да се омъжиш за вдовец е, че някоя друга вече му е одялала треските — каза Амелия Робинсън. — Пречупила го е, ако щете. И освен това си мисля, че на тази възраст похотта му е отдавна задоволена и намаляла, което би освободило жената от някои доста недостойни задължения.
Под ябълката се разнесе приглушен момичешки кикот.
— И все пак е хубаво да живееш в голяма къща и да си имаш карета с четири коня, и да пътуваш до Лондон на театър или до Бад на бани, или до Брайтън на море, пък, ако ще и мъжът ти да е петдесет и четири годишен — колебливо се обади Люси Пипин.
Другите момичета се разпищяха и започнаха да я замерят с шепи ябълкови цветчета и никоя не пищеше по-силно и не хвърляше повече цветчета от Виктория Форестър.
Тристан Торн, който беше седемнайсетгодишен и само с половин година по-голям от Виктория, беше на половината път от мъжа до момчето и се чувстваше еднакво неудобно и в двете роли; струваше му се, че е сглобен само от лакти и адамови ябълки. Косата му беше кафява като мокра стара слама и стърчеше под всякакви характерни за седемнайсетгодишните ъгли, колкото и да я приглаждаше и решеше.
Беше болезнено срамежлив и — както често се случва с болезнено срамежливите — компенсираше срамежливостта си, като се изявяваше шумно в най-неподходящи моменти. През повечето време беше доволен — или поне толкова доволен, колкото може да е един седемнайсетгодишен младеж, пред когото е целият свят — и когато бленуваше из полята или пред високия тезгях на селската бакалия „Мънди и Браун“, си представяше как се качва на влака за Лондон или за Ливърпул или на кораба през сивия Атлантически океан до Америка и спечелва богатство сред диваците в Новите земи.
Но понякога вятърът духаше откъм стената и донасяше мирис на мента, мащерка и боровинки и в огньовете в камините се забелязваха необичайни цветове. Когато духаше този вятър, всичко спираше да работи, дори кибритените клечки не искаха да се палят.
И именно в тези моменти бляновете на Тристан Торн ставаха странни, пропити с чувство за вина фантазии, объркани и необикновени, за пътешествия през гъсти гори и спасяване на принцеси в дворци, блянове за рицари, тролове и русалки. И когато го връхлитаха такива настроения, се измъкваше от къщи, лягаше на тревата и гледаше звездите.
Малцина от нас са виждали звездите така, както са ги виждали тези хора — нашите градове и села са прекалено светли нощем, — но от село Стената звездите се виждаха като светове или като идеи, неизброими като дърветата в гората и листата по дърветата. Тристан се взираше в тъмното небе, докато в главата му не останеше нито една мисъл, след което се прибираше и заспиваше като труп.
Беше дългуч с потенциал, буре с динамит, което чакаше само някой да му подпали фитила; но такъв човек нямаше и затова в събота, в неделя и вечер Тристан помагаше на баща си във фермата, а денем работеше като писар за г-н Браун в „Мънди и Браун“.
„Мънди и Браун“ беше селският магазин. В него имаше най-необходимите стоки, но по-голямата част от бизнеса се осъществяваше чрез списъци: селяните даваха на г-н Браун списък на необходимите им неща: от консерви до разтвор за къпане на овцете, от ножове за риба до цигли; писарят в „Мънди и Браун“ съставяше общ списък на всички поръчки, след което г-н Мънди вземаше общия списък, качваше се на каруцата, теглена от два големи товарни коня, и се отправяше към близкия град, за да се върне след няколко дни с каруца, пълна с всякакви стоки.
Беше студен и ветровит ден в края на октомври, от онези дни, в които все изглежда, че ще завали, но така и не завалява, и беше късен следобед. Виктория Форестър влезе в „Мънди и Браун“ със списък, съставен с прецизния почерк на майка й, и удари звънчето до тезгяха.
Когато от задното помещение се появи Тристан Торн, изглеждаше леко разочарована.
— Добър ден, госпожице Форестър.
Виктория се усмихна пестеливо и му подаде списъка.
В него пишеше следното:
1/2 либра саго
