P.S. Тази вечер ще сготвя моята специална лазаня с много чесън а ла Хардинг.
Страхът, че остаряваш, дълго време се смяташе само за грижа на носителките на естроген. Жените се притесняват, че биологичният им часовник неумолимо напредва, подхождат „творчески“, когато говорят за своята възраст, и се страхуват да не бъдат захвърлени на тавана като непотребна вещ. Докато мъжете, подобно на доброто вино и узрялото сирене, според всеобщото мнение с годините стават все по-добри. Предполага се, че застаряващият мъж задължително е преуспял. Нещо като Шон Конъри в „Златният пръст“ — хладнокръвен, образован и самоуверен. Жените го намират неустоим, двайсет и няколко годишните младежи — за заплашителен — и всички му завиждат. Смяташе се, че така трябва да бъде. И аз исках да бъде така. Но сега, когато вече съм на трийсет и една и започвам да трупам години, вече не съм сигурен.
Всъщност какво се случи? Много неща. Първо: предишното поколение, което уж трябваше да навърши четирийсет, погълнато от грижи по своите градини, дребните си дечица и триковете за сваляне на данъци, реши да остарее позорно. Тази група, съставена от заклети ергени или бездетни разведени и серийни моногамисти, продължи да се държи като двайсет и кусур годишни пичове. Това е не само против природните закони, но и абсолютно обидно. Повечето застаряващи мъже, които познавам, имат интимни връзки и това положение им харесва. Мисълта, че някой ден цялата сигурност, която нашите партньорки предлагат, може да ни бъде отнета, като ни оставят да изживеем повторно второто си десетилетие, е ужасяваща. Така че сега ние, застаряващите мъже, не само се притесняваме как да открием и запазим госпожа Съвършената, но трябва да се изправим и пред възможността, че провалът в това начинание ще ни принуди да прекараме следващото си десетилетие, шофирайки спортни коли, срещайки се с тийнейджърки и носейки кожени панталони. Прекрасна идея, на теория, но на практика — бррр! пълен отврат.
Второ: сега, когато седмичните часове на жените при психотерапевта и учителите по йога и „тай чи“ са нещо нормално, ние, мъжете, имайки толкова малко поводи за оплакване от относително несложния си живот, решаваме да се присъединим към клуба. И ние като тях започваме да се тревожим за килограмите си, за интимния си живот и за това, че се тревожим. От друга страна, остаряващите жени си прекарват чудесно. За тях медиите дори създадоха новото понятие „средна младост“. Тези жени много по-смело от мъжете са склонни на развод, ако партньорите им не са на съответната висота и, на всичкото отгоре, постигат сексуалния си връх точно в момента, когато нормалният мъж изживява известен спад.
Най-големите ми страхове от това, че ставам по-стар, са свързани с постиженията ми в живота. Да разгледаме списъка „Какво от нещата, които обикновено съм постигал съвсем лесно, вече не мога да постигна?“. Както знаете, приглушените светлини допринасят за допълнителната злокобност на зловещите четива. В този ред на мисли ще си призная, че: първо, не мога вече да бия моя приятел Лий на спринт. Той е на двайсет и пет, само кожа и кости, не особено здрав и доскоро винаги го биех. Второ, не мога повече да будувам по цели нощи. Преди известно време бях в един лъскав клуб в центъра на Лондон и направо заспах, докато цяла тумба млади момичета, облечени само с мъхести сутиени, танцуваха около мен. А беше едва десет минути след полунощ. Трето: не мога повече да правя любов по цяла нощ. (Слава Богу, жена ми и аз винаги сме толкова изморени от работа, че тя вероятно няма да иска дори да го мога.)
Разбира се, животът няма да спре само защото остарявам. Знам, че скоро няма да сменя маратонките си „Еър Макс“ с домашни чехли, но онова, от което се страхувам и от което, подозирам, се страхуват всички мъже, е промяната, без значение колко постепенна и незабележима е тя. Но промяната е факт от живота, така че човек може или да се бори с нея и да се провали, или, като жените на милениума, да я приеме и да я обърне в своя полза. Но както при повечето неща в живота, съществува и средно положение: макар и да изпадам в ярост от демодирането на моите „Найки“, някъде дълбоко у мен съществува частица, която тайничко очаква да натрупам години.
Част четвърта
(Март — юни 2001)
Когато сърцето ти е разбито, когато гемиите ти са потънали, повече нищо няма значение. Това е краят на щастието и началото на покоя.
най-хубаво
Карам обратно към Ууд Грийн с Никола, седнала до мен. Днешното ми алиби е, че съм излязъл да търся нов комплект крушки за фаровете на колата. Алибито на Никола не е толкова конкретно: тя е в междусрочна ваканция и е излъгала майка си, че ще излезе с приятелки. През целия следобед кръстосваме без цел и посока из северен Лондон, защото Никола иска така и аз съм щастлив, че тя е щастлива. Вали и затова сме спуснали гюрука, но въпреки това ни е приятно, защото слушаме хубава музика. Все пак открихме няколко общи допирни точки по отношение на музиката: тя ми пуска „Remedy“ на Бейзмънт Джакс, албум, който съм пренебрегнал, когато излезе на пазара, защото не обичам данс музика. Но той се оказва доста добър и ние за пореден път слушаме пилотното парче.
През последния месец животът сякаш се уравновеси. Изи и аз правим сериозни усилия да прекарваме повече време заедно. Всъщност днес, веднага след като оставя Никола, ще бързам за вкъщи да се преоблека, за да излезем с Изи. Тя е запазила маса в един нов ресторант в Найтсбридж, където, както всички твърдят, местата са заети три месеца напред. Изи за пръв път е използвала привилегиите си като шеф на списание.
Докато спирам на светофара, Никола изключва уредбата по средата на парчето „Red Alert“ и аз я поглеждам изненадано.
— Но защо? Аз го слушам!
— Съжалявам — казва тя. — Трябва да те питам нещо, Спомняш ли си, че преди много време ти говорих за едно момче от нашето училище?
— Брендан ли беше?
— Ъхъ. Тази вечер има купон. И той ще бъде. И… значи… с една дума, мисля да се опитам да го сваля.
— Да го свалиш ли?
Тя кима.
— Не знам обаче дали изобщо е навит да си хваща гадже. Винаги движи с момичета, но нищо повече.
Това момче Брендан ми харесваше много повече, докато беше само обект на несбъднатите фантазии на Никола. Познавам келешите като него. Всъщност някога самият аз бях такъв.
