и то от нея е огрето? Без Рада сръдце му ся пука, че то за нея е живо, и ся за нея само чука, а там за друга е мрътво. Стоянчо си клъне главата, че доживял до черни дни, та дума майка му запрати и го с сираче зачерни. За Рада му бил драг животът и с нея го сега разводят. — А той кога загуби нея, като за друга го годят, зачто му е веч да живее, без пръво либе на черн свят! Със плач е чула Рада мила, че той за друга е годен, и много слъзи изронила; а надвечер в той лютий ден стегнала ся и ся наела, та кам чешма със менци бели тръгнала весела, засмяна, ега Стояна срещне там, та китка си от Стояна да земе, да не я е срам. Стоян и Рада моли тихо: — „Проста ти китка, да речеш, че ми сръдцето ораниха с тоз пустий останал годеж; когато я подуша, с нея сръдцето с цяр да си полея, кога пред очи я извада с изсъхнал и извянал цвят, да смисля тебе и с отрада да съхна в тоз лъжовен свят.“ Пред годеница си насила повдига очи млад Стоян, че тя открай не му е мила, че е от Рада него свян. За Рада сръдце му копнее, че е роден на свят за нея. А майка му си ся готови как сватбата да отреди; тя дарове нашила нови, пред свахи да ся отсрами. Осмяна Рада нечестита, молила ся нощя, дене да й ся скъсат скоро дните, да я покрие черната земя, да не дочака либе мило да иде с друга под венчило. Изсъхнало й лице бяло, загубила си хубостта, очи й черни потемняли, замрели сладки й уста. В душата нейна ся е вела голяма и люта печал, та я катурила в постеля, Животът й ся довръшал и дишането й помало от ден на ден ослабевало. Родината я посетила на смъртний час да ся простят, и ангел е дошъл със сила да я прибере в оня свят. Когато веке издишала със смрътен по лицето пот, тя рекла: — „Мене, мила мале, вече ся кратил тоз живот; е че душа предавам Богу, а тебе, мале, моля много, с телото път мини Стояну, кога да иде под венец, да види първо либе, мамо, студен и пребледнял мрътвец.“ Ерген към церква с млада булка роднина, сватове ведът; топани, гайди и цигулки пред них връвят с пряпорец в път. У церква светят ясно свящи, темян ся пуши там горящий. Кога ся сватбата запряла преди церковните врата,
