Стоян и Рада

Найден ГеровСтоян и Рада

        Не съм увил аз китка цвете
да дам на Твоя хубост дар,
        та да Ти вляза у сърдцето
с народен наш обичай стар;

        а вдохновен с любов аз жива,
в душа си вдигнах Тебе трон,
        и на от сърдце, без протива,
теб жална песен за поклон.

        Метни Ти мене очи ясни,
към мен си сръдце обърни,
та да запеем песни красни
на весели честити дни!

Стоян и Рада от години
един друг влезли си в сръдце;
с една душа расли двамина
и ся любили от деца.
Едно и двамата от мали
        и до големи са желали:
да дойде тоя час по-скоро
за ръка да ся поведат,
пред Бога в церква и пред хора
стопане да ся нарекат.

Горките тайно ся лъстили
да доживеят до бял ден,
та с съюз на души мили
живот да начнат усладен,
        напълнен с дни честити,
        кога вече с любов открита
народно в церква ся венчеят,
пред Бога с клятва с’обрекат
един за друг да си живеят
и да се любят и до смърт.

Намислил майци да обади
Стоян, че время е вече
мома да му избере млада,
невеста да му нарече,
        че си нашъл протива Рада —
        девойка гиздава и млада;
но от таз мисъл той примирал,
като да знаял, че с това
голям куп горести събирал
да си изтръси на глава.

А стара майка и не слуша,
че той от Рада китка зел,
на уши ней купил менгушье,
на тънка шия бисер бел.
        Да задоми Стоян тя рачи
        с безродно, отредно сираче;
тя иска булка да му земе,
что знае къща да реди,
та майка си на старо време
той да избави от беди.

Стоян като жена заплака,
кога от майка чул това,
кога тя зела да му тяка,
че му сама мома нашла
        по-хубава и по-зелена,
        от Бога с сичко наделена —
и с хубост и със добро имя,
че тя самичка на умат,
без да й каже, грижа има,
за да си настани синат.

И майчината грозна дума
отрова му в душа изля
като удар от черна чума,
като калена в яд стрела;
        катран му тя капна на сръдце
        и му отне нозе и ръце.
И сичко, что му било мило,
что ся надеял на светат —
за него ся вече свръшило
и щат да го заровят млад.

Кат той пред Рада да ся яви,
от любовта си да ся отрече!
Ще може ли да я забрави,
когато я любил вече,
        кога му тя седи в сръдцето