сушата и да предаде своя доклад и документите на търговеца, за когото бе предназначен товарът им, забеляза как между корабите към тях се провираше някаква лодка, в която под изпънатото платнище, предпазващо ги от палещите слънчеви лъчи, седяха двама европейци.
— Опазил ме бог, Майер — каза един от моряците, застанал до него, — онази черупка съвсем прилича на нашата лодка… и идва право към нас.
Помощник-щурманът не каза нито дума, но и той самият намираше приликата твърде голяма и с голямо напрежение започна да наблюдава лодката, която идваше все по-близо и по-близо. Заради сенника все още не можеше да различи кой седи в нея… Ето че в този момент двамата европейци се показаха целите и когато единият от тях вдигна глава, помощник-щурманът, здравата изплашен, извика:
— Наистина капитанът!
— Добър ден, Майер — каза му той съвсем спокойно. — Страшно много се забавихте, тъй че ние двамата имахме време да си направим с малката лодка хубава разходка и все пак успяхме да ви изпреварим.
— Да не би да искате да кажете, че сте пристигнали в Батавия с тази лодка? — възкликна помощник- щурманът и от смайване забрави да си затвори устата. Без да му отговори, последван от своя щурман, капитанът бързо се качи на палубата и там започна да дава заповедите си тъй спокойно, сякаш нито за миг не беше напускал кораба.
— Това ли са всички книжа, Майер? — попита го той след малко.
— Да, капитане — отговори Майер все още съвсем объркан, — но… но… за бога… нима вие всъщност…
— Ще ти кажа нещо, Майер — обади се капитанът с дружелюбен тон, като го хвана за едно от копчетата му и го отведе малко настрани. — Няма да споменавам никому нищо за онази вечер на борда. Но следващия път, когато пак наредя да ти дадат ром, като офицер на този кораб недей забравя, че не бива да пиеш пред другите толкова много. Не е шега работа двама души да водят такъв кораб и наистина няма нищо чудно в това, че паднах зад борда. За щастие лодката бе окачена така, че щурманът успя сам да я спусне във водата. Иначе бях загубен, с тези дрехи се плува много трудно. Останал без човек на кормилото, корабът просто ни се изплъзна. За щастие един американец ни намери и взе на борда си, а тъй като всичко е преминало добре и ти си докарал кораба невредим до пристанището, както вече споменах, няма да правя доклад за случилото се.
— Но, капитане…
— Добре, добре, остави сега. Искам само да се преоблека и веднага отивам на брега — и с тези думи той се отправи към каютата си.
— Добър ден, Майер — каза щурманът, който също беше вече на палубата, — чу ли какво ти каза капитанът?
— Да… ама… — обади се Майер, който все още не знаеше какво да мисли и как да постъпи.
— Е, ами тогава всичко е наред. Но… я да видя — прекъсна се изведнъж щурманът, като застана пред Майер и внимателно го огледа, — струва ми се, че си облякъл една от моите ризи, а?
— Да, щурман, аз… аз мислех, че…
— Е, слез долу и я съблечи, защото, когато се заловиш на работа, може да я изцапаш. — И без да обръща повече каквото и да било внимание на съвсем объркания човек, той последва капитана в неговата каюта.
Майер наистина остана да стои на мястото си като ударен с мокър парцал. Но изобщо не му остана време да се съвземе както трябва. Веднага след това капитанът тръгна към сушата, за да уреди работите си, сякаш не се бе случвало абсолютно нищо. Междувременно щурманът записа в корабния дневник, че на 27-и миналия месец капитанът на „Изегрим“ паднал зад борда, но бил спасен с малката лодка от него, щурмана, с риск за собствения си живот. През нощта изгубили „Изегрим“ и най-сетне за щастие били взети на борда на един американски кораб, който ги откарал до Сингапур. Оттам с друг кораб стигнали до Батавия, където след един ден, воден от щурмана, пристигнал и „Изегрим“.
Той спокойно остави да си стои в същия дневник историята, вписана вече от щурмана, според която те двамата по загадъчен начин били напуснали кораба с лодката. Та нали неговият доклад я обясняваше.
А капитанът свали на брега своя товар, освен това разпродаде и стоките от джонката, след което изплати на екипажа полагаемата му се част, а накрая взе и нов товар за родината.
Помощник-щурманът спомена още веднъж за предполагаемото злато, обаче щурманът просто го нарече глупак и му каза сам да го потърсел и с това въпросът се приключи.
Когато се завърнаха в родината, капитанът получи от корабопритежателите много хубав подарък заради онзи дял, който им бе донесъл от товара на джонката. Щурманът пък стана капитан на един малък кораб, а на неговото място на борда на „Изегрим“ дойде някакъв роднина на корабопритежателя, един младеж, който бе служил като юнга на друг кораб, а после бе изучил тънкостите в професията на щурмана. А Майер си остана… какъвто си беше и дотогава — помощник-щурман.
Информация за текста
© 1987 Веселин Радков, превод от немски
Friedrich Gerstacker
Сканиране и разпознаване: moosehead, 2010
Редакция и SFB форматиране: vanj, 2010
Издание:
Фридрих Герстекер. Съчинения в четири тома. Том първи — разкази, новели и романи
Немска. Първо издание
Съставител: Веселин Радков
Редактор: Ася Къдрева
Художник: Владислав Паскалев
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17698)
Последна редакция: 2010-10-24 10:00:00
