опасност някой от тях да офейка?
— Ако познаваха брега, не би било невъзможно — каза Том със същия тих глас, с който му бе зададен и въпросът, — но така не, понеже ей тук отзад се врязва една лагуна, която няма да успеят да пресекат. А дори и някой да изчезне, лесно може да бъде заловен. Не се бойте!
— Толкоз по-добре. И бездруго няма да ги изпусна из очи. Но все пак проклета история е, когато драснат някои от тези негодници. Откакто сме започнали плаването, са ни офейкали тринайсет души!
— Тринайсет! Много са, тогава сигурно не ви достига екипажът.
— Дяволски много не ни достига, макар че го попълнихме с неколцина моряци от Сандвичевите острови. Ами тук какво е положението? Дали неколцина от островитяните не биха се съгласили веднъж да предприемат кръстоносен поход на лов за китове?
Том се засмя, поклати глава и рече:
— Боже мили, ама сигурно доста странно би се сторило на тези весели безгрижни хорица, навикнали на слънчевото небе, ако изведнъж попаднат между студените айсберги и там бъдат принудени ден и нощ да топят китова мас. Тях кажи-речи ги мързи тук на топлото да пекат собствените си хлебни плодове.
— О, все ще ги приучим! — отвърна морякът.
— Да, вярвам ви — кимна сериозно Том. — Но — добави той приятелски — недейте съжалява, от тях не биха излезли добри моряци. Ако оттук се отправите към Таити, почти съм сигурен, че там бихте могли да попълните екипажа си. Преди време ми казаха, че французите доста често държали известен брои такива заловени нещастници, затворени в тесни дъсчени складови помещения.
— Мисля, че Стария не би имал нищо против — каза харпунистът. — Сега обаче ми покажете най- напред вашите дърва, а после бъдете тъй добър и накарайте хората да отнесат близо до лодката хлебни плодове, портокали и зеленчуци, с една дума всичко, каквото имат да предложат за продан. След това пък аз ще изложа донесените от нас стоки за размяна. По такъв начин най-бързо ще постигнем някакъв резултат.
След тези думи той се обърна към своя щурман, предупреди го тихо и незабелязано много да внимава за техните хора, а после заедно с Том, който също даде на хората си необходимите нареждания на техния език, се отправи към струпаните дърва, намиращи се недалеч от тях. Макар че нацепените дърва много се харесаха на харпуниста, той все пак не можа да сключи някаква окончателна сделка със собственика им, понеже не беше получил от капитана никакво определено поръчение.
— Знаете ли какво, приятелю — обърна се той към шотландеца, — елате с моята лодка на борда. Неколцина туземци могат да ни придружат с едно кану, та ако не се споразумеем, да могат да ви върнат обратно. Но ни най-малко не се съмнявам, че Стария ще приеме дървата с най-голямо удоволствие. Между нас казано, той ще трябва да си ги набави или тук, или в най-скоро време да спре при някой друг остров, където едва ли ще бъде тъй улеснен да ги намери готови нацепени и толкоз близо до брега.
— Чии са — ваши ли?
— Само една част. Останалото е на туземците.
— Добре, ще сключите сделката и от тяхно име, а сега елате да се върнем на брега, та моите хора да са ми пред очите.
— Не искате ли първо за малко да влезете в моята колиба и да пийнете нещо освежително? — попита Том. — Тя е на не повече от двеста крачки оттук.
— Благодаря ви, благодаря — отвърна морякът, — с удоволствие бих понадникнал в нея, ама няма как.
Не виждам ли екипажа си, земята започва да ми пари под краката. И изобщо трябва да ми обещаете, че ако вземем дървата, ще ги отнесете до открития бряг, където туземците могат просто да ги нахвърлят на земята. Но не бива да пускам хората си да навлязат в тази гора, защото изкушението ще бъде за тях твърде голямо и гръм да ме порази, ако не ми избягат.
— Изглежда, им нямате хич никакво доверие — засмя се Том. — Нима вашият капитан е такъв сатана или пък животът на борда е толкоз тежък?
— Е, ами навярно Стария има в себе си нещо, както вие го нарекохте, сатанинско. Но храната на борда е чудесна, а и хората не се преуморяват чак толкова. Всеки ден в пет часа работата приключва. Естествено, има и изключения, ако например за кораба е привързан убит кит или на борда е натрупана сланина.
— Е, това се разбира от само себе си — каза Том, — но ето че отново сме на брега, а ей ги и вашите хора, значи можете да сте спокоен.
— Слава богу — промърмори тихо морякът под носа си.
Ето че вече започна търговията, водена от моряците чрез различни жестове и показване на парчета тютюн за дъвкане, ножове, ризи и други предмети, от които мислеха, че могат да се лишат. Те и бездруго получаваха на кораба някои пресни зеленчуци, а понякога и малко лимонов сок, за да се предпазят от скорбут, но сами трябваше да си набавят портокали, ананаси и други сочни плодове, ако искаха да ги имат по време на плаването си.
Междувременно Том се беше споразумял с вожда на тази област, получил предварително от харпуниста по негов съвет няколко малки подаръка, за доставката и размяната на известно количество пресни кокосови орехи, хлебни плодове и зеленчуци. Туземците усърдно отнасяха стоката на брега, където моряците незабавно я приемаха и товареха в лодката.
Интаха също бе дошла на брега, за да донесе на съпруга си за продан изработените от нея кошнички и чанти, и кормчията, един млад американец, веднага на място откупи една малка част от тези неща. Том нареди да натоварят останалите в лодката, за да ги предложи на капитана, както и на другите офицери.
— Искам да отида с татко — каза малкото му момче, когато той го вдигна и целуна, а после подаде ръка на жена си, — и аз искам да видя голямото кану.
— Не може, миличкото ми — започна да го уговаря баща му, — там ти само ще ни пречиш, а в това време майка ти ще се безпокои за теб.
— Остави го тук — помоли го жена му, — а ми се искаше и ти да не отиваш там, Томо. Когато те виждам да отплаваш с непознати мъже в такава лодка, все ми се струва, сякаш никога няма да се върнеш и че си отиваш в твоята истинска родина. А какво би правила тогава Интаха сама с децата си!
— Не се страхувай! — утеши я мъжът. — Та колко много кораби съм посещавал досега, а и онзи живот ми е познат твърде добре, за да бъда подмамен с някакви лъжливи илюзии. Знам какво могат да ми предложат тези хора и какво имам тук. Няма да бъда такъв глупак, та да те изоставя заедно с малките хлапенца. Впрочем брат ти Алои ще дойде с нас. Надявам се, че този път ще донеса достатъчно пари, за да откупя от вожда цялата градина с кокосови дървета зад нашия парцел.
— Хайде на борда! — подвикна харпунистът, който бе заел вече мястото си в лодката. Том също скочи в нея, Алои и един друг островитянин се качиха в тяхното кану и скоро двата малки плавателни съда запениха водата в посока към прохода между кораловите рифове.
Двамата мъже в кануто правеха всичко възможно, за да не изостават от европейската лодка, и скоро по лицата им потекоха едри капки пот. Обаче дългите здрави весла на моряците вършеха повече работа от леките гребла на туземците, държани свободно само на ръка, и още преди да достигнат рифовете, китоловната лодка имаше вече поне триста стъпки преднина. Щом двамината разбраха, че не могат да поддържат същата бързина като бледоликите, те просто най-спокойно оставиха греблата, свиха си по една цигара от току-що спазарения тютюн и за да ги запалят, взеха да трият две сухи парчета дървесина от гуава. Товарът от китоловната лодка бе вече прехвърлен на борда, а в момента и самата тя се издигаше нагоре с помощта на крановете, когато двамата туземци отново хванаха греблата и бавно я последваха.
Когато китоловната лодка достигна „Луси Евънс“, Том бързо се покатери на борда подир харпуниста. Те чуха как малката камбана отброява дванайсет часа и щом скочиха на палубата, видяха, че капитанът тъкмо слиза в каютата след току-що направените измервания, за да ги сравни с наблюденията, направени сутринта, и по този начин да провери дали бордовият часовник е верен.
„Луси Евънс“ беше превъзходно оборудван кораб, но от продължителното пътуване и скорошния улов, следи от който все още се забелязваха по палубата, той изглеждаше в доста лошо състояние. Също и хората от екипажа, които се притекоха, за да приберат тъй желаните плодове и пресни зеленчуци, имаха съвсем разпуснат и занемарен външен вид.
