— Твърде продължително — каза Том, кимвайки с глава, — сигурно някои от хората ви изпитват вече носталгия. И аз не знам… ама когато си бил вече известно време на сушата…

— Я кажете на хората в кануто да не отблъсват — прекъсна го в този миг харпунистът, извърнал отново глава назад. — Капитанът заповяда да чакат тук, докато се върнат лодките с дървата.

— Кануто ли? Доколкото знам, капитанът не може нищо да му заповядва — отвърна Том, у когото започна да се надига гняв.

— Приятелю, на борда капитанът заповядва на всички и за всичко — отвърна спокойно харпунистът. — Моля, повикайте хората си обратно. Много добре знаете, че нашата лодка ще ги догони за няколко минути. Каква работа имат на брега?

— Доколкото знам, искат да донесат още плодове.

— Няма нужда, нашите лодки ще донесат всичко, каквото ни е необходимо. Приятелю, бъдете разумен и ги извикайте да се върнат… Трети екипаж, застани при лодката! — проехтя същевременно заповедта му над палубата и за броени минути начело с кормчията моряците застанаха край фалите, на които висеше лодката. Само една дума или знак бяха достатъчни, за да бъде спусната във водата.

Том разбра, че този път му е отрязан, а все още не искаше да стига до крайности.

— Алои! — извика той със странно пронизителен глас към кануто, отдалечило се едва на стотина крачки. Мъжете, които гребяха в него, извърнаха глави. — Върнете се обратно! — Островитяните оставиха греблата във водата, но все още се колебаеха да изпълнят заповедта му.

— Върнете се! — отново извика Том. — Обаче не спирайте до самия борд, а стойте само близо до кораба!

Той беше съставил нов план, колкото и отчаян да му изглеждаше и на него самия. Островитяните се подчиниха, а харпунистът изпрати екипажа на лодката пак да си гледа своята работа и както преди се облегна небрежно на фалшборда.

— Сър, сигурно няма да се учудите — каза най-сетне шотландецът, решен да разбере какво е истинското му положение на кораба, — че не проумявам съвсем защо пречите на кануто да отиде, където си поиска.

— Та нима не искате да се върнете на брега с кануто? — усмихна се морякът.

— Разбира се, че искам.

— Е, тогава не бива да го оставяме да си замине. Да не си мислите, че капитанът ще ви разреши да отидете до сушата с някоя от неговите лодки?

— Не се измъквайте по този начин, сър! Каква заповед ви дадоха относно мен?

— Каква заповед ли? Никаква друга, освен тази да не ви пускам да си отидете заедно с двамината в кануто, преди да сте си получили парите за дървата.

Том почувствува подигравката в думите му, знаеше, че това са само лъжи, и осъзнавайки ясно опасността, в която се намираше, по челото му изби студена пот. Той прехапа долната си устна и скръстил здраво ръце, обърна гръб на харпуниста, за да не забележи обзелото го вълнение. Оставаше му само една надежда, само една възможност за бягство. Ако успееше да пробие единствената висяща под крановете лодка, за да не може да го преследват, тогава имаше надежда да се измъкне с кануто. Другите две лодки бяха вече достигнали брега и за кратко време щяха да бъдат напълнени с дърва. Тогава щяха да станат твърде тромави, за да предприемат такава гонитба, а освен това той знаеше и друг вход между рифовете, който не можеше да бъде достигнат откъм залива, където бяха спрели лодките.

Сега вече трябваше да се рискува да се прибегне до крайни средства, но неприятелят не биваше да заподозре каквото и да било, иначе планът му щеше да бъде предварително осуетен. Ето защо той отново бавно се отправи към предната част на кораба, откъдето можеше да подвикне най-важните указания на своя шурей и да го осведоми за намеренията си. Входът между рифовете, през който бяха дошли, се намираше приблизително по средата на пътя между сушата и кораба, а той бе принуден да премине доста близо покрай него. Обаче ако лодките натовареха дърва, хората в тях нямаше да имат голяма свобода на движение. Минеха ли веднъж покрай входа, едва ли щеше да има повече някакво основание да се страхува, че ще го настигнат. Освен това в кануто се намираше и трето гребло и ако се наложеше, тримата можеха да накарат малкия плавателен съд да полети напред по-бързо отпреди.

Сърцето му заби тъй силно, сякаш искаше да пръсне гърдите му, но той здраво стисна зъби и като се върна обратно на задната палуба, започна бавно да се разхожда насам-натам, като че ли вече бе решил спокойно да изчака връщането на лодките.

Междувременно харпунистът също бе напуснал досегашното си място, отправяйки се към левия борд на кораба, където лодката висеше под крановете. Там той закрачи нагоре-надолу, един поглед, хвърлен зад борда, го убеди, че островитяните спокойно си седят в кануто, отнасяно съвсем бавно назад от течението. Големите ветрила на кораба бяха вдигнати, но бризът беше толкова слаб, че те успяваха само да противостоят на течението, образувано от прилива, и корабът оставаше приблизително на едно и също място.

По едно време вятърът съвсем мъничко се позасили и стана необходимо брасите от дясната страна леко да се позатегнат. Ето защо харпунистът се отправи натам и извика екипажа. Това бе решителният миг! Том бе застанал близо до китоловната лодка — с един скок се озова върху фалшборда, грабна секирата, закрепена в предната част на всяка висяща на талиите лодка, и след един-единствен удар по силно опънатото въже, поддържащо лодката от тази страна, тя политна с носовата част надолу, но се удари в борда на кораба, понеже отзад я държеше другото въже.

— Всички насам!… Помощ! Насам! — закрещя харпунистът и грабнал една канджа, сам се втурна към дръзкия шотландец, но закъсня. С един-два скока покрай фалшборда Том се намери при задната талия, един удар на острата като бръснач секира попадна в тънките дъски на лодката, и без това доста зле пострадала от удара в корабната стена, а металическото острие се заби толкова надълбоко, че даже и след като напрегна всичката си сила, той не успя да измъкне обратно секирата. Но той никак не държеше на нея. Не търсеше спасението си в отбрана с оръжие в ръка, а само в бягството. Ето защо от фалшборда направи дълъг скок и в следващия миг потъна в сините вълни, които го скриха от погледите на всички, на не повече от двадесетина крачки от кануто, което в същия момент светкавично се насочи към него.

От борда го сподириха гневни ругатни и проклятия. В същото време, когато капитанът изскочи на палубата, а екипажът се завтече към разбитата лодка, за да я изтегли на борда и колкото можеше по-бързо да я поправи, третият харпунист, който добре разбра колко умно беглецът бе преценил положението си и изчислил своите изгледи за спасение, отново издигна смъкнатия под гафела флаг. По този начин той даде сигнал на първия харпунист, който знаеше какво означава този флаг.

Междувременно Том се добра до носа на кануто и с помощта на Алои се прехвърли в него. Най-напред погледна назад към кораба, на чийто гафел току-що бе издигнат английският флаг, а първата му работа бе да грабне лежащото до него гребло. Тримата мъже знаеха, че успешното им бягство зависеше единствено от силата на техните мишци.

— Стой там! — изкрещя капитанът, щом видя как му се изплъзва жертвата, която мислеше за съвсем сигурна. — Стоп или ще ви застрелям като кучета!

Но заплахата му бе безсилна. Той даже нямаше пушка в ръката и с бясна ярост запрати подир лодката само един харпун, ала тя се бе отдалечила вече поне на стотина крачки и харпунът не можа да прелети дори и половината от това разстояние.

А пред носа на кануто бистрата вода се пенеше и стройният лек плавателен съд, каран от яките мъже, би трябвало да лети по морето като стрела, ако на бързината не пречеше тъй нареченият балансьор.

Кануто на туземците се изсича от ствола на някое дърво и ето защо в открито море би се обръщал от най-малката вълна, която го посрещне странично. За да се избегне тази опасност, от едната страна на лодката се привързва къс много лека дървесина, дълъг около четири стъпки, който плава редом с кануто на разстояние от около десетина стъпки. Това парче придава на кануто толкова голяма стабилност, че то може да противостои дори на големи вълни, но, естествено, намалява бързината му.

Впрочем дръзкото нападение на Том над неговия най-опасен неприятел на борда — лодката — има такъв пълен успех, че той ни най-малко нямаше защо да се бои от кораба. На първо време лодката бе съвършено неизползваема, защото от удара й в корабната стена една от дъските й се беше откъртила. Обаче този флаг! Той знаеше много добре, че на сушата моряците винаги внимателно държат под око своя кораб и ако сега двете лодки веднага последваха дадения им сигнал… Но дано бяха вече побързали с

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×