Старите имения

Николай ГумильовСтарите имения

На два етажа задължително
са къщите, сред селски двор,
където гъски самомнителни
са все заети в шумен спор.

Шарани — в блатото, растения
в градината, отпреде — пруст.
Стоят си старите имения
из цялата чудата Рус.

От лесове необитаеми
понякога ще долети
глух вик и е неразгадаемо
човек или пък дух крещи.

Дочуеш ли църковно пение
от някой град, и клепала:
знай — цялото му население
е в смут — икона е дошла!

Русия в алени сияния
се къпе и сънува Бог.
В знамения и предсказания
живее нейният отрок.

Ето съседа — горд с халата си, —
стои на входната врата.
А с него идва дъщерята му —
на осемнадесет лета.

„Без зестра е Наташа моята.
Но я не давам на бедняк!“
И в нейните очи неволята
проблясва с влажен, скръбен знак.

„Баща ми каза… да почакаме
със сватбата… Да разбера…“
Така ли? А нима разплакани
русалки плуват във вира?

В часа на пролетните птици и
надоблачния бял копнеж,
при старците и при девиците
се случва луд световъртеж.

Ала на старците пречистени
привиждат се ту кръст, ту храм,
а при девиците единствено
лукавство свети или срам.

О, Рус — вълшебнице юродива,
ти следваш само своя ход.
Едва ли към добро ме водиш, но
без тебе няма — знам — живот.

И не изхвърлям амулетите —
Съдбата знае всеки път.
На масата до пистолетите
Брамбеус1 и Русо лежат.

,

Информация за текста

© 1993 Бойко Ламбовски, превод от руски

Старые усадьбы, 1916

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Николай Гумильов. Заблуденият конквистадор. Избрана лирика

ИК „Христо Ботев“, София, 1993

Съставителство и превод: Бойко Ламбовски, 1993

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12642]

Последна редакция: 2009-08-29 12:00:00