излишен.
— Кафа-фака — отговори тя.
— Нужни са ягодите поти — каза Кара и запляска набедрено парче плат върху един мокър речен камък.
— Храната, която ядем тук е много, много добра, прекалено добра.
— Прекалено много пържено поро — каза Кара и кимна. — Когато децата ядат много и прекарват цяла нощ в храстите клечейки, тогава им се дават ягодите поти и сварено гуо в продължение на цяла седмица. На вкус е приятно. Аз ще сваря на увана Рам един чайник с гуо, веднага щом привърша прането.
— Кара е прекрасен и благороден човек — произнесе Тамара шаблонния израз, с който Н-дифите казват „благодаря“.
— Аскиос! — отвърна Кара и се ухили. Това бе един много общ и трудно преводим израз.
Рамачандра не бе достигнал до някакъв приемлив превод. Боб предположи, че е подобно на германското „bitte“, но с къде по-голяма област на приложение. Моля, Вие сте добре дошли, съжалявам, бихте ли почакали един миг, няма значение, здрасти, довиждане, да, не, и още много се включваше в съдържанието на „аскиос“.
И нейните въпроси за „кафа-фака“, как се отбиват бебетата, кога трябва да се престоява в Нечистите Колиби, каква е най-хубавата гозба бяха винаги един чудесен повод за подхващане на оживен разговор.
Те стояха на топлите заоблени речни камъни, потопили крака в хладките води, а бельото реката сама го переше, слънцето го сушеше и избелваше, докато жените разговаряха. С част от разсъдъка си Тамара се вслушваше в Хераклит, който казваше, че два пъти не може да се влезе в една река, с останалата поглъщаше информацията за контрола върху раждаемостта при Н-дифите. Щом тази тема се подемеше започваше откровено обсъждане, само дето нямаше какво толкова да се обсъжда. Всъщност никакъв контрол или система нямаше. Природата се грижеше за Младата Възраст — въпреки всепоглъщащата отдаденост на еротичната практика те не зачеваха преди двадесет години.
Тамара не можеше да повярва, но всички бяха абсолютно сигурни: разделителната линия между Младата Възраст и Средната бе фактически плодовитостта. Преминеха ли я, единствената им защита от бременноста бе въздържанието, което те смятаха за много досадно. Аборти и варварският обичай да се убиват новородени не бяха забелязани при тях. И когато земните изследователи предпазливо намекнаха за нещо подобно, отговорът бе поклащане отрицателно на глава.
— Жените не могат да убиват бебета — отвърна Брела с ужас на лицето.
Кара само отбеляза сухо:
— Ако някоя жена бъде уловена в подобно нещо, Мъжете ще я влачат за косата, докато я изтръгнат до косъм и после ще я затворят да стои в Нечистите Колиби.
— Никой в селото ни не би могъл да направи нещо подобно — допълни Брела.
— Никой не е бил заловен да го прави — каза Кара.
Група непълнолетни мъже (от девет до дванадесет години) се приближаваха с викове и крясъци. Те отиваха да ловят риба и да плават. Тълпата мина точно през сушащото се бельо. Перачките загълчаха, но не много авторитетно и разговорът пресекна, защото ушите на мъжкарите не бива да се мърсят от приказки за нечисти неща. Жените успяха да спасят прането и като го сграбчиха се запътиха обратно към селището. Тамара първо погледна Рамачандра, видя, че спи и отиде да фотографира играта на бхасто, с която се развличаха само непълнолетни мъже. След общата вечеря, сготвена от Средната Възраст жени тя видя Кара, Вана и старата Бинира да се отправят към колибата на болния и ги последва.
Те трите събудиха болния, нахраниха го със сварено гуо, възрозов зърнен продукт подобен на лепкаво талпоне, разтриха краката му, размачкаха гърба и плещите, поставиха затоплени камъни на корема, обърнаха леглото-люлка с глава на север, приготвиха някакво топло, черно и ухаещо на мента питие; Бинара попя малко и накрая го оставиха и излязоха. Той прие грижите със самочувствието на етимолог или с примирението на инвалид над който се суетят бавачки. Когато колибата се изпразни, той изглеждаше много по-уютно, завит догоре, полузаспал с допряна буза до голям и топъл камък. Тамара се канеше да напусне, когато Рам я попита със слаб и спокоен глас:
— Записа ли песента на старата леди?
— За съжаление, не.
— Аскиос, аскиос — прошепна болният, след което се подпря на лакти и продължи. — Сега се чувствувам по-добре. Много лошо, че не успяхме да запишем песента. Аз пропуснах да чуя добре повечето думи.
— Нима старата Н-дифка пееше на друг език?
— Може и така да се каже. Стори ми се по-съвършен, по-завършен и по-пълен.
— Изглежда, че женита от Средната Възраст имат къде-къде по-богат речник от Младите.
— На Бувуна Младата Възраст владее средно седемстотин думи, а Младите мъже около хиляда и сто, като се добавят и думите отнасящи се за ловуването. Аз пресметнах, разбира се приблизително, че жените от Средната Възраст знаят поне две хиляди и петстотин думи. Още не съм успял да узная, какъв е запасът на Старите мъже и жени. Толкова странни са тези хора!
Рамачандра се облегна назад и внимателно се настани до топлия камък. Интонацията на гласа му беше както винаги претеглена. Настъпи кратко мълчание.
— Искаш ли да поспиш?
— По-добре да поговорим.
Тамара се разположи на стола от тръстика. Отвъд отворената врата нощта си отиваше и настъпваше денят. Апър, голямата газообразна планета, на която Ийрдо беше луна, се издигаше над гората, като огромен раиран балон. Нейната сребристо-златиста светлина открояваше всяка пукнатина в изсъхналата кал на плетените стени и земята около изхода на колибата. А вътре тъмнината и очите се пронизваха от спопове като стрели и те само ги заслепяваха и не разбулваха нищо, което караше телата им да се разтапят в сияйния мрак.
— Нищо не е реално — каза Тамара.
— Естествено, че не — отвърна другата сянка, достатъчно омаяна и прецизна.
— Те са като добри артисти.
— Не, не мисля така.
— Така е! Не искам да твърдя, че манкират, че играят съзнателно някаква роля. Това което виждам е, че има нещо изкуствено в тях. Прекалено много прости, красиви и обикновени хора в един винаги изобилен рай.
— А! — възкликна Рамачандра и едно петно от планетната светлина бликна в косата му, когато той се изправи на крака.
— Защо тук да не бъде нещо подобно на Островния свят от Южните морета? — убеждаваше тя сама себе си. — Защо всичко изглежда толкова просто, че чак фалшиво? Нима аз съм такава пуританка и нима търся напразно първородния грях?
— Не, разбира се, не! Глупости — изтърси той. — Всичко това са просто някакви теории. А сега слушай. — Рам се съсредоточи и произнесе няколко Н-дифски думи: — „Вини. Пандуа. Аскиос. Аскиос — бхис айева ое ис — бхасса…“ Какво ли означава това на английски?
— Ами… „моля те, пусни ме да мина.“
— Дословен превод.
— Великата Традиция на Учитилите от кастата на Брамините — изрече Тамара. — Не знам точно, думите имат толкова много значения. „Съжалявам, аз искам да мина по този път“?
— Ти не чуваш.
— Какво?
— Хората не могат да слушат своя роден език. Добре… Слушай внимателно, моля те! — Той ставаше така чаровен, когато се възбуждаше и маската на високомерието падаше от лицето му като изсъхнала кал от гърба на воден бивол. — Аз ще кажа сега изречение на английски, така както би го произнесъл моят чичо, който не е посещавал Световното правителствено училище. „Извинете моля, аз трябва да мина по този път.“ Повори го, моля.
— Извинете моля, аз трябва да мина по този път.
