ясна представа в главата си. Така постепенно започна да осъзнава, че в плетеницата от линии има нещо странно познато.
Колкото повече го изучаваше, толкова повече не можеше да откъсне поглед от него, сякаш нещо го привличаше неустоимо… всмукваше го в модела от линии, ъгли и арки. Имаше чувството, че би трябвало да знае какво вижда, само дето не можеше да се сети какво е.
Помисли си, че вероятно би трябвало да гледа на това заклинание, хвърлено над Калан — подобно на това, което виждаше в момента пред очите си, — като на нещо лошо, но не се чувстваше така. Заклинанието си беше там; то не би могло да е нито добро, нито лошо.
Лошите бяха онези, които бяха обвили Калан с тази мрежа. Онези четири Сестри бяха използвали заклинанието като инструмент за постигане на зловещите си намерения. То се бе превърнало в част от плана им да се сдобият с кутиите на Орден и да освободят Пазителя от отвъдния свят — да пуснат смъртта при живота. Всичко това заради някакви си празни обещания за безсмъртие.
Както гледаше линиите, Ричард започна да разпознава ритъма в тях, фигурите, които описваха, потока. И постепенно като че започна да вниква в смисъла им.
Започна да прозира целта на изображението.
Ричард посочи една точка в близост до протегнатата дясна ръка на Ничи, точно под лакътя.
— Това тук не е както трябва — рече той и сбърчи чело пред изваяната от светлина материя.
— Не е както трябва ли? — сепна се Зед.
Ричард изобщо не беше усетил, че е изрекъл на глас мислите си, при това достатъчно силно, че да го чуят останалите.
— Да, именно. Има нещо сбъркано.
Пета глава
РИЧАРД ПРОДЪЛЖИ ДА ОБСЛЕДВА ЛИНИИТЕ, като килна глава на една страна, за да ги проследи по- добре по сложната плетеница, която продължаваше във всички посоки, за да се събере в средата на тялото на Ничи. Започваше да проумява смисъла им и по-висшия замисъл на символа.
— Струва ми се, че липсва една поддържаща структура. — Посочи с пръст вляво. — Имам чувството, че би трябвало да започва оттук, какво ще кажете? Оттук би трябвало да тръгва линия, която да се връща обратно към лакътя й.
Вниманието му се съсредоточи върху ритъма на линиите и той сякаш потъна в свой собствен свят.
— Невъзможно е да знаеш подобно нещо — отбеляза вяло Ан. Скептицизмът й не го обезкуражи.
— Когато видиш окръжност, която е сплескана от едната страна, разбираш, че нещо не е както трябва, нали? Знаеш, че не би трябвало да е сплескана.
— Но това тук не е просто окръжност, Ричард. Ти нямаш ни най-малка представа за какво става въпрос. — Успя да се овладее, преди да е повишила тон още повече, сключи ръце пред себе си и си пое дълбоко дъх. Накрая продължи: — Просто исках да кажа, че конкретно в този случай има доста усложнения, с които не си наясно. Ние тримата все още не успяваме да разкрием механизма, който задвижва заклинанието, макар всеки от нас да има зад гърба си огромен опит. Въпреки всичките си знания и школовка сме ужасно далеч от разгадаването на начина на действие. А ти нямаш и минимална представа от подобна сложна материя.
Без да се обръща към нея, Ричард махна с ръка, за да разсее тревогата й.
— Все едно. Формата е емблематична. Натан килна глава на една страна.
— Ембле-каква?
— Емблематична — повтори Ричард, като не откъсваше очи от плетеницата от линии, опитвайки се да отличи основната нишка в структурата.
— Е, и? — обади се Зед, след като Ричард отново потъна в дълбокомислено мълчание.
— Разбирам езика на символите — отвърна разсеяно той, като следваше внимателно основната нишка, която се виеше зигзагообразно през изображението. — Вече го споменах.
— Кога?
— Още докато бяхме при Калните. — Ричард потъна в очертанията на символа, като се опитваше да схване доминиращата структура сред по-низшите разклонения. — И Калан беше там. Както и Ан.
— Боя се, че не си спомняме — призна Зед, забелязал, че Ан поклаща смутено глава. После въздъхна тъжно: — Поредният спомен, свързан с Калан, който е изгубен заради стореното от онези Сестри.
Думите му минаха покрай ушите на Ричард. Като се увличаше все повече и повече в наблюдението, той размаха пръст напред-назад към едно място под лакътя на Ничи, където линиите се прекъсваха. — Казвам ти, тук липсва една линия. Убеден съм.
Ричард се обърна към дядо си. И видя, че всички са го зяпнали. — Ето тук — посочи отново той, — от края на тази извивка до тези пресичащи се триъгълници — тук трябва да има линия.
— Линия ли? — сбърчи чело Зед.
— Да. — Не можеше да повярва, че не я е забелязал досега. Струваше му се напълно очевидно, все едно да започнеш да пееш песен, а да оставиш част от мелодията неизпята. — Липсва една линия, при това много важна.
— Важна, казваш — отрони уморено Ан.
Ричард, който ставаше все по-неспокоен с всеки изминал момент, отри устните си с длан.
— Много важна.
— Какво имаш предвид, Ричард? — въздъхна Зед.
— Няма откъде да знаеш подобно нещо — присмя му се Ан, чието търпение започваше да се изчерпва.
— Вижте — възкликна Ричард, като се обърна с гръб към тях, — става въпрос за емблема, за символ.
Зед се почеса по тила, хвърли бърз поглед през прозореца точно в мига, в който блесна такава ослепителна светкавица, че последвалият гръм разтърси масивните каменни стени на Кулата.
После се обърна към Ричард.
— Тоест този символ… ти е познат по някакъв начин, така ли, Ричард?
— Да. Подобен символ е като превод от друг език. В известен смисъл той е именно онова, което се опитвате да разберете, като чертаете тази верификационна мрежа.
Тази форма характеризира една идея, горе-долу по същия начин, по който математическото уравнение изразява физически свойства, например уравнение, което изразява съотношението на обиколката на окръжността към диаметъра й. Символните форми също са един вид език, също както математиката е форма на език. И двете разкриват по нещо за природата на нещата.
Зед търпеливо приглади косата си назад.
— Гледаш на символите като на вид език, така ли?
— В една или друга степен. Ето например Милостта, начертана под Ничи. Това е символ. Външният кръг представлява началото на Отвъдния свят, а вътрешният — границите на света на живите. Квадратът, който ги разделя, представлява воалът между двата свята. В центъра е звездата с осем лъча, която представлява Светлината на Създателя. Осемте линии, които излизат от върховете на лъчите и пресичат външния кръг, представляват дарбата, носена от Сътворението през целия живот, през воала и отвъд него, в смъртта. Всичко това е един символ. Видиш ли символа, го възприемаш като цялостна идея. Един вид, разбираш неговия език.
Ако в процеса на правене на това заклинание човек с дарбата не начертае правилно Милостта — тоест ако не е използвал правилния език, — заклинанието няма да подейства по желания начин, а дори е възможно да създаде неприятности. Да речем, че видиш Милост, при която звездата е с девет лъча или пък един от кръговете липсва — нима няма да разбереш веднага, че нещо не е наред? Ако квадратът, който изобразява воала, е начертан не както трябва, то при правилните обстоятелства той би могъл, дори теоретично, да прокъса воала и да позволи на световете да се смесят.
Става въпрос за символ. И ти разбираш идеята, скрита зад него. Знаеш как би трябвало да изглежда. Ако не е начертан както трябва, ще разбереш, че има нещо нередно.
Щом светкавиците утихнаха, стаята сякаш бе оставена на мъждивата светлина на свещите. От долината
