под Кулата се надигна далечен тътен.
Онемял от почуда, Зед се втренчи в Ричард по-съсредоточено, отколкото докато изучаваше верификационната мрежа.
— Никога досега не бях гледал на нещата от тази гледна точка, Ричард, но не мога да не призная, че в думите ти има логика.
— Определено — изви вежда Натан.
— Да речем, че не е изключено — додаде и Ан с въздишка. Ричард загърби мрачните им физиономии и се съсредоточи обратно върху сияйните линии.
— Ето тук има нещо сбъркано — посочи той. Зед изпружи врат да разгледа посоченото място.
— Нека приемем, в името на диалога, че си прав. Е, какво според теб означава това?
Докато Ричард обикаляше масата, за да проследи отблизо линиите на заклинанието, сърцето му заби лудо. Проследи с пръст, като внимаваше да не стъпва върху светлинните лъчи, основните контури, структурата на формата.
Откри каквото търсеше.
— Тук. Погледнете насам, към тази нова структура, която се е оформила около по-старите, първоначални линии. Забележете колко хаотична изглежда; това е променлива, но в контекста на нашия символ всичко би следвало да е константа.
— Променлива ли…? — заекна Зед, който до един момент явно се бе заблуждавал, че следва мисълта на Ричард, докато сега внезапно установи, че няма никаква представа за какво говори внукът му.
— Да — отвърна Ричард. — Тази форма не е символна, а биологична. Двете са напълно различни.
Натан прокара пръсти през белите си коси, въздъхна, но запази мълчание.
Лицето на Ан бе станало аленочервено.
— Това е заклинателна форма! При това инертна! Тук няма нищо биологично!
— Точно в това е проблемът — обърна се към нея Ричард, без да се обижда от раздразнението в гласа й. — Не може подобни променливи да въздействат на нещо, което би трябвало да е константа. Все едно да имаш математическо уравнение, в което всяко от числата внезапно променя стойността си. Подобно нещо би опровергало валидността на математиката. Алгебричните символи са променливи, но дори променяйки се, те запазват съотношенията помежду си. Числата обаче са константи. Същото е и с тази структура; символите трябва да бъдат съставени от инертни константи — може да се каже, нещо като просто събиране или изваждане. Вътрешната променлива разрушава константата на символната форма.
— Изгубих нишката — призна Зед.
Ричард вдигна ръка към масата.
— Начертали сте Милостта с кръв. Милостта е константа. Кръвта е биологично вещество. Защо решихте така?
— За да се задейства — сопна му се Ан. — Наложи се да го направим така, за да инициираме вътрешна перспектива на верификационната мрежа. Просто така се прави. Това е начинът.
— Именно — вдигна пръст Ричард. — Съвсем съзнателно сте въвели контролирана биологична променлива — кръв — в константата — Милостта. Все пак не забравяйте, че тя остава извън формата на заклинанието; че тя е просто задействащ агент, катализатор. Според мен такава променлива в Милостта позволява на заклинанието да действа без влиянието на константата — Милостта. Сега разбрахте ли? Така верификационната мрежа получава не само дадената от Милостта сила, но и свободата, придобита чрез биологичната променлива, която й позволява да нараства както си пожелае, за да разкрие същинското си намерение и природа.
— Не ме гледай — обади се Кара в отговор на погледа на Зед. — Започне ли да говори така, аз само кимам и се усмихвам и чакам да започнат неприятностите.
Зед се усмихна кисело. Вдигнал ръка на хълбока си, направи няколко крачки, преди да продължи.
— За всичките си години живот за пръв път чувам подобно обяснение на верификационна мрежа. Доста необичайна гледна точка към проблема. най-притеснителното е, че по някакъв извратен начин звучи наистина логично. Не твърдя, че си прав, Ричард, но определено си струва да се замисли човек.
— Ако е така — намеси се и Натан, — излиза, че през всичките тези години сме се държали като деца, които си играят с огън.
— Само в случай че той е прав — додаде едва чуто Ан. — На мен ми се вижда доста смело твърдение.
Ричард огледа пак жената, застинала насред празното пространство, която за момента не можеше да се включи в разговора със свое становище.
— С чия кръв начертахте Милостта? — попита той.
— На Ничи — отвърна Натан. — По нейно предложение. Каза, че така се правело и че само така щяло да подейства.
Ричард застана с лице към тях.
— На Ничи — използвали сте кръвта на Ничи?
— Точно така — кимна Зед.
— Създали сте променлива… с нейната кръв… и сте я пъхнали вътре в нея?
— Освен че Ничи ни каза какво трябва да се направи — продължи Ан, — проучихме въпроса доста подробно и вярваме, че именно това е начинът да се инициира вътрешна перспектива.
— Сигурен съм, че сте прави — при нормални обстоятелства. След като на всички ви е известен правилният начин да се извърши подобно нещо, това би могло да означава само, че изопачаването е далеч по-различно от кой да е нормален проблем който би могло да се очаква да възникне в процеса на верификация. — Ричард прокара пръсти през косите си. — Би трябвало да е нещо… знам ли. Нещо невъобразимо.
Зед сви рамене.
— Значи наистина вярваш, че затварянето на Ничи вътре, при положение че символът е начертан с нейната кръв, би могло да създаде проблеми, така ли, Ричард?
Ричард закрачи напред-назад, прехапал долната си устна.
— Вероятно не би създало проблеми, ако заклинателната форма, която проверявате, беше чиста. Но тя не е. Тази форма е заразена от друга биологична променлива. Мисля, че използването на източника на контролната променлива, тоест Ничи, би могло да помогне на заразата да се развихри.
— Тоест? — не разбра Натан.
— Ами все едно да наливаш масло в огъня — продължи да крачи напред-назад Ричард.
— Според мен бурята развихря въображението ни — намеси се Ан.
— Каква е тази биологична променлива, която би могла да замърси верификационната мрежа? — попита Натан.
Ричард се обърна и се втренчи в линиите, като ги проследи по контурите на ужасяващата арка, която свършваше най-внезапно там, където би трябвало да бъде поддържана. Огледа празното пространство край извитата в очакване дъга.
— Нямам представа — призна накрая.
— Идеите ти са оригинални, Ричард — приближи се към него Зед, — и определено стимулират мисленето — в това няма спор. И е възможно да ни дарят с полезни прозрения, които да ни помогнат да разберем повече, отколкото бихме разбрали иначе. Но не всичко, което казваш, е така. В някои неща просто грешиш.
— Така ли? В кое например? — погледна го през рамо Ричард.
— Ами, първо, биологичните форми също биха могли да бъдат символни — сви рамене Зед. — Нима дъбовото листо не е биологично? Тази символна форма не ти ли е позната? Нима змията не може да бъде изразена чрез символ? Нима не бихме могли да изобразим чрез символ цялостна единица, като например дърво или човек?
— Прав си — примигна Ричард. — Не съм се замислял от такава гледна точка, но си прав.
Съсредоточи вниманието си обратно върху заклинанието, като огледа областта на биологична зараза с нови очи. Вторачи се в объркващата маса, като се напрегна да разгадае смисъла й, да определи някаква форма. Но колкото и да се опитваше, не успя да постигне резултат. Защото форма просто нямаше.
Но как така? След като изображението е биологично по своя произход, а то бе наистина такова, то
