Джаганг рязко сграбчи Джилиан за косата. Изненадана, тя нададе кратък, сподавен вик. Явно й причиняваше болка. Правеше всичко възможно да не се дърпа от ръката, хванала косата й, за да не й свали скалпа.
— Ще извадя едното око на момичето — каза Джаганг на Калан. — После пак ще те попитам дали е истинска. Ако не получа отговор по каквато и да била причина, тогава ще й извадя и другото око. Ще попитам за последен път и ако отново не можеш да ми дадеш отговор, тогава ще й изтръгна сърцето. Какво ще кажеш за това, а?
Сестрите стояха безмълвни, като наблюдаваха, без да правят какъвто и да било опит да се намесват. Джаганг извади един нож от ножницата на колана си. Джилиан се задъха от ужас, когато той я обърна към себе си и я стисна за гърлото, като я държеше плътно до гърдите си, за да не може да помръдне, докато заплашително насочваше острието на ножа близо до лицето й.
— Нека погледна пак книгата — каза Калан, надявайки се да избегне неизбежното.
С един от свободните пръсти на ръката, с която държеше ножа, той вдигна книгата и й я подаде. Калан запрелиства страниците внимателно, като се стараеше да не пропусне някоя, която би могла да й каже нещо. Но колкото и да се взираше, не видя нищо. Защото страниците до една бяха празни. Нямаше нищо за гледане, а следователно нямаше и начин да прецени дали книгата е истинска или не.
Затвори я и прокара длан по корицата. Не знаеше какво да прави. Нямаше представа какво всъщност търси. Обърна томчето и огледа задната корица. Разгледа кантираните ръбове на страниците. После се взря в гръбчето, където заглавието бе изписано със златни букви.
Внезапно Джаганг стисна Джилиан още по-силно за гърлото, като я повдигна от земята, при което тя нададе сподавен вик. Той насочи острието на ножа си право към дясното й око. Тя примигна, неспособна да избегне опасността; миглите й докоснаха върха на ножа.
— Време е да ослепееш — изръмжа Джаганг.
— Фалшива е — каза Калан.
— Моля? — погледна я той. Калан му подаде книгата.
— Този препис на книгата не е истински — фалшив е. Сестра Улиция пристъпи крачка напред.
— Откъде си сигурна? — Явно недоумяваше как Калан е могла да прецени, че книгата е фалшива, след като не бе способна да прочете и една дума от нея.
Калан не й обърна внимание. Вместо това продължи да гледа пътешественика по сънищата право в очите. Черните му вежди помръдваха като гневни светкавици на среднощен хоризонт. Трябваше й огромно усилие на волята, за да не отмести погледа си.
— Сигурна ли си? — попита Джаганг.
— Да — каза тя с цялата увереност, на която беше способна. — Фалшива е.
Като продължаваше да се взира в Калан, Джаганг пусна Джилиан. Почувствало се свободно, момичето се втурна към Калан и се скри зад нея.
Джаганг не откъсваше поглед от очите на Калан.
— Как разбра, че това не е „Книгата на преброените сенки“?
Като продължаваше да държи книгата срещу него, Калан я обърна, за да може той да види гръбчето й.
— Всички вие търсите „Книгата на преброените сенки“, а тук пише „Книгата на преброената сянка“.
В погледа му заблестя гняв.
— Моля?
— Нали ме попитахте как съм разбрала, че книгата не е истинска. Ето как: тук пише „сянка“, а не „сенки“. Значи е фалшива.
Сестра Сесилия с досада прокара ръка през лицето си. Сестра Армина забели очи. Само Сестра Улиция сбърчи вежди и прочете написаното на гръбчето.
— Права е.
— Е, и? — разпери ръце Джаганг. — Разликата е само в това, че тук е в единствено, а не в множествено число. И какво от това?
— Много просто — повтори Калан, — едната книга е истинска, а другата не е.
— Просто ли? — настоя той. — Мислиш, че е толкова просто?
— Не би могло да бъде по-просто.
— Вероятно не означава нищо — обади се Сестра Сесилия, като се стараеше да уталожи яростта на разгневения си господар. — Единствено число, множествено число — какво значение има? Това е просто подвързия, важното е какво има вътре.
— Може да е грешка — рече Джаганг. — Може човекът, който е подвързвал преписа, да е сбъркал. Вероятно книгата е била подвързана допълнително, а иначе всичко друго си й е наред.
— Точно така — каза Сестра Армина, която също искаше да се подмаже на императора. — Грешката е на този, който е направил подвързията, е не на преписвача. Малко вероятно е да става въпрос за един И същи човек. Подвързвачът сигурно е бил някой некомпетентен глупак. Онзи, който е изписал думите вътре в книгата, трябва да е бил надарен човек. Важни са думите. Това е вярната информация, а не тази на обвивката. Няма съмнение, че това е просто грешка, допусната от прост занаятчия — грешка, която не означава нищо.
— Нали затова я доведохме тук? — напомни им тихо Сестра Улиция. — Няма значение колко проста изглежда цялата работа. Самата книга започва с предупреждението, че при тези обстоятелства трябва да бъде проверена от… нея.
— Това е много опасно. Отговорът е твърде елементарен — каза Сестра Сесилия.
Сестра Улиция рязко извърна глава към нея.
— Ако те нападне убиец с нож, би ли твърдяла, че оръжието е твърде елементарно, за да е опасно?
На Сестра Сесилия не й стана забавно.
— Въпросът е твърде сложен, за да бъде решен от нещо толкова просто — рече тя.
— О, нима? — погледна я снизходително Сестра Улиция. — И къде е казано, че проверката трябва да бъде сложна? Казано е само, че трябва да я направи тя. Никой от нас не забеляза грешката. Тя я откри. Изпълни инструкцията.
— Това едва ли означава нещо — каза Джаганг, като продължаваше да се взира в немигащите очи на Калан. — Съмнявам се, че тя изобщо е наясно, че това е фалшификат. Просто се опитва да отърве кожата.
— Добре — сви рамене Калан, — щом мислите така. Може би не изпитвате съмнения, защото ви се ще да вярвате, че преписът е истински. — Тя повдигна едната си вежда. — А не защото наистина е така.
Джаганг я изгледа за момент. Изведнъж грабна книгата от ръцете й и се обърна към Сестрите:
— Трябва внимателно да прегледаме съдържанието й. Това е важно за намирането и отварянето на точната кутия. Трябва да сме сигурни, че по никакъв начин няма да допуснем грешка.
— Ваше превъзходителство — подхвана Сестра Улиция, — може би няма как да определим дали нещо, написано тук, е…
Джаганг хвърли книгата на масата и я прекъсна.
— Искам трите да направите всичко необходимо. Да проверите дали нещо ще ви наведе на мисълта, че може да е фалшива.
— Е, можем да опитаме… — прокашля се Сестра Улиция.
— Веднага! — Гласът му проехтя в стаята. — Или ще предпочетете да се върнете в палатките, за да позабавлявате хората ми? От вас зависи каква служба ви очаква. Избирайте.
Трите Сестри се хвърлиха към масата. Наведоха глави и започнаха да разучават книгата. Джаганг се намести между Улиция и Сесилия, явно за да следи отблизо какво четат и да е сигурен, че няма да пропуснат нещо.
Тридесет и девета глава
СЛЕД КАТО СЕ УВЕРИ, че четиримата са заети, Калан тихомълком отведе Джилиан в далечния край на стаята, встрани от двамата стражи.
