ви излъжа, за да ви угодя. Аз ви служа най-добре, когато казвам истината.
Джаганг я изгледа подозрително.
— Внимавай, Улиция, да не започнеш да ми се подмазваш. Не съм в настроение за това.
— Разбира се, Ваше превъзходителство — наведе глава Сестра Улиция.
Джаганг скръсти мускулестите си ръце на масивните си гърди и се върна към обсъждания въпрос.
— Значи мислиш, че това е причината онези, които са направили преписа, да ни оставят този допълнителен начин, за да различим фалшивия препис от истинския?
— Да, Ваше превъзходителство — каза Сестра Улиция, въпреки че бе изкушена да заеме позиция, която нямаше да му хареса.
Тъй като императорът можеше да чете мислите й, щеше да разбере какво е истинското й убеждение. Калан предположи, че според Сестра Улиция най-добрият шанс да не си навлече гнева му е да остане вярна на убежденията си. Сестра Улиция не би представлявала нищо, ако не беше умна.
— Значи в такъв случай си на мнение, че това е истинското обяснение. Че не е грешка, а е било замислено предварително…
Улиция замълча за момент и погледна към Калан. Тя продължаваше да държи очите си притворени, оставяйки почти незабележима цепнатина, за да не може жената да разбере, че е будна. Сестра Улиция отново насочи вниманието си към Джаганг.
— Те може да са си казали, че ако някога се наложи да се използва този начин за проверка, това би могло да стане само ако положението е отчайващо критично и трябва на всяка цена да знаят дали книгата е истинска, тъй като в противен случай рискуват да загубят всичко, в което са вярвали. Ако онези, които използват проверката за кутиите, сбъркат и допуснат грешка с въпросното копие, рискуват да загубят не само живота си — рискуват да загубят самия свят на живота.
— А може пък тези, които са направили копията, да са искали с фалшификатите да заблудят някой алчен крадец — предположи Джаганг.
— Но, Ваше превъзходителство — рече Сестра Улиция, — за да бъдат осуетени всякакви долни планове, тези, които притежават кутиите, трябва да имат начин да различат истинските преписи от фалшивите. Ако те не са оставили такъв метод на онези, които ще дойдат след тях, в такъв случай биха лишили техните потомци от шанс за оцеляване. Поначало единствената причина, поради която са направили преписите, е, че са се тревожели от рисковете, които могат да се появят в бъдеще, ако оставят само оригиналния текст. В края на краищата, единствената съществуваща книга би станала обект на редица заплахи — от огън, от вода, от червеи, да не говорим пък за големия брой преднамерени заплахи. Те са се опитали да се подсигурят да има едно вярно копие, ако някога се наложи да бъдат използвани кутиите, а оригиналната книга да бъде недостъпна поради причини, които те дори не биха могли да предвидят. Да оставят бъдещето на случайността би влязло в противоречие преди всичко със самата цел, накарала ги да направят копията. Разбирате ли какво искам да кажа? Тъй като са направили само един истински препис, а останалите фалшиви, те са се опитали да попречат на неправилното използване на кутиите, поставяйки още една пречка по пътя към използването им. Обаче същевременно, ако наистина се наложи да бъдат използвани кутиите, със сигурност биха искали отговорът за тяхното използване да не бъде оставен на случайността. Те биха оставили на онези, които ще дойдат след тях, някакъв начин да потвърдят истината. Тъй като в текста в самата книга не се забелязват противоречия, на мен ми се струва, че тези, които са направили копията, без съмнение биха създали и друго средство, за да се различи истинското от фалшивото копие.
Джаганг се обърна към другата Сестра.
— Ето, и Армина иска да каже нещо. Говори, скъпа. Сестра Армина се прокашля:
— Карат ни да повярваме, че една дума в единствено вместо в множествено число ще послужи за единственото указание за идентичността на книгата, нали така? — Сестра Армина поклати глава. — Въпреки че съм съгласна с общата идея, смятам, че отговорът е прекалено елементарен, да не кажа твърде глупав. Начинът да се различи истинското от фалшивото сам по себе си поставя нещата в сферата на случайността, ако те не са ни дали сигурно средство за потвърждение.
— Ама те са оставили — Сестра Улиция повдигна едната си вежда, навеждайки се към жената. — Той е тук, още в самото начало, където точно ни се казва как да различим истинската книга от фалшивата. Казва се, че тя трябва да извърши проверката. И тя я извърши.
Армина скръсти ръце на гърдите си.
— Както казах, това е твърдо елементарно, за да е отговорът.
— Ами като е толкова просто, Армина, защо не го забеляза? — попита сестра Улиция.
Калан побърза да притвори очи, когато Сестра Улиция посочи към нея.
— Тя намери грешката. Защо никоя от нас не я видя? Само тя я видя. Без нея вероятно ние нямаше да я забележим или, ако я бяхме забелязали, вероятно щяхме да си помислим, че не е важно, и нямаше да й обърнем внимание. Тя направи това, което в книгата пише, че трябва да направи. В нея се казва, че тя трябва да бъде използвана точно за тази цел. Някои от нас може и да са на мнение, че грешката не е достатъчно сложна, за да бъде определящ елемент, обаче това е нелепо. Фактът, че тя трябва да извърши проверката на тази книга, си остава факт и тъй като това беше грешка, която само тя забеляза, показва, че преписът е фалшив. Това е важното. Трябва да приемем за валидно нейното заключение.
Докато премисляше думите, казани от жените, Джаганг се почесваше с месестата си ръка по бичия врат, като се разхождаше напред-назад край масата. Загледа се известно време в книгата.
— Има един начин да се уверим — заговори той и изгледа заплашително всяка от Сестрите. — Трябва да намерим другите преписи и да ги сравним. Ако всичките или само някои имат същата грешка в заглавието, това би ни показало, че грешката не означава нищо. Обаче ако всички с изключение на едно имат грешката, тази, в която я няма, би била истинското копие. След това можем да сравним всички пасажи в текста и ако тази, в която заглавието не е сбъркано, се различава от всички останали, ще можем да потвърдим, че това е истинското копие.
— Ваше превъзходителство — рече Сестра Армина и почтително сведе глава, — идеята е чудесна. Ако можем да намерим останалите и се окаже, че единствено в тази има грешка, това би доказало твърдението ми, че е просто елементарна, изолирана грешка, допусната от невеж подвързвач.
Джаганг я изгледа за момент, преди да отмести погледа си и да отиде до един шкаф отстрани. Отвори най-горното чекмедже и извади една книга. Хвърли я върху масата, така че тя се плъзна по повърхността към двете Сестри.
Сестра Армина я вдигна и прочете заглавието на корицата. Дори на слабата светлина от лампите Калан забеляза как лицето на жената силно почервеня.
— „Книгата на преброените сянка“ — прошепна тя, като не вярваше на очите си.
— Сянка? — попита Сестра Улиция, надничайки през рамото на Сестра Армина. — Не сенки, така ли?
— Не — каза Джаганг, — това е „Книгата на преброените сянка“, също като тази от Каска.
— Но… но… — заекна Сестра Армина, — не разбирам. Откъде е този препис?
— От Двореца на пророците — усмихна се снизходително императорът.
Челюстта на Сестра Армина увисна и тя не можа да каже нищо повече.
Сестра Улиция сбърчи вежди.
— Какво? Не може да бъде. Сигурен ли сте?
— Дали съм сигурен? — изсумтя ядосан той. — Да, сигурен съм. Имам тази книга от доста време. Отчасти това е причината, поради която ви позволих, глупачки такива, да продължите търсенето. Нужна ми беше същата жена, която преследвахте и вие, за да разбере тя дали това е истинското копие. През цялото време, докато тази книга беше при мен, не забелязах думата „сянка“ в заглавието да е нещо друго, освен това, което би трябвало да бъде. Просто реших, че казва това, което трябва да се каже. Обаче нашата изпаднала в безсъзнание приятелка там го забеляза веднага.
— Но как успяхте да вземете това от Двореца на пророците? — попита Сестра Улиция. — Доколкото разбрахме, тези преписи са заровени заедно с кости, както в Каска, в скрити катакомби. Преди да бъде разрушен дворецът, там не бяха открити никакви катакомби.
Джаганг се усмихна на себе си, като че ли трябваше да обяснява на деца.
— Ти си мислиш, Улиция, че си толкова умна, като си разбрала за кутиите, за необходимостта да бъдат отворени, за катакомбите и за човека, нужен, за да провери текста на книгата. Но аз знаех от десетилетия
