Четиридесет и седма глава
РОБИТЕ, които бяха подготвили среднощна трапеза от леки закуски за императора, бяха до един освободени. Щом зърнаха погледа в очите му, след като бяха чули предсмъртните викове на мъжете отвън, те бяха повече от доволни да напуснат, когато Джаганг изръмжа заповедта си.
Той ги изпрати с поглед навън и с месестия си пръст подбутна Калан към масата, отрупана с чаши вино, плата с меса, черен хляб, купи с ядки и грижливо подредени плодове и сладкиши. Минаха през още едно платнище, зад което се откри вътрешна спалня.
Помещението беше изолирано от останалата част на шатрата и от външния свят с тапицирани плоскости за повече тишина. Стените бяха покрити с кожи и пана, украсени с ненатрапчиви орнаменти.
За уюта допринасяха и разкошните килими, няколкото изящни малки мебели, библиотеката със стъклена витрина, пълна с книги, както и богато украсените сребърни и златни лампи. В четирите краища на леглото, застлано с кожи и сатен, имаше спираловидни колони от тъмно дърво.
Калан скри треперещите си пръсти зад гърба и проследи с поглед как Джаганг прекосява стаята и сваля дрехата си от овча кожа. Захвърли я върху стола до малкото писалище. Голите му гърди и гръб бяха покрити с черни къдрави косми. Все повече й приличаше на рунтава мечка. Калан никога не би предположила, че човек като него може да спи в сатенени завивки. Подозираше, че едва ли оценява удобството им, а по-скоро ги използва като показател за високия си ранг. Май беше забравил, че според принципите на Ордена всички са равни и никой не бива да се откроява от останалите. Сигурно изобщо не го интересуваше дали мъжете в мизерните палатки отвън се завиват със сатенени одеяла или с нещо друго.
Джаганг я потърси с поглед.
— Е, жено, сваляй дрехите. Или предпочиташ аз да ги разкъсам. Изборът е твой.
— Дали аз ще ги сваля или ти ще ги скъсаш, все ще бъде насила.
Той се изопна и се вторачи в нея в надвисналата тишина. Шумът в лагера навън утихна чувствително, до тях достигаха само откъслечни приглушени думи, които се сливаха в монотонен шум. Мъжете бяха уморени от целодневния поход, както и от еуфорията от игрите Джа’Ла, а Джаганг беше обявил, че всеки ден оттук насетне, докато стигнат Народния дворец, ги очакват еднакво тежки походи, така че повечето мъжете несъмнено спяха в палатките си.
Единственият, който все още не се бе успокоил и не се бе подготвил да посрещне нощта, беше Джаганг. Ако състоянието му след игрите беше превъзбудено, то след убийството на четиримата мъже той се намираше на границата на истерията. Но на Калан й беше все едно. Ако я пребие до припадък, поне няма да се наложи да е в съзнание, за да усеща останалото, което се готви да й причини.
— Сега си моя — каза той с нисък и заплашителен глас. — Принадлежиш само на мен и на никого другиго. Единствено на мен. Мога да правя с теб каквото пожелая. Ако избера да ти прережа гърлото, то твоето задължение е да кървиш до смърт за мен. Ако те отстъпя на тримата стражи, които те виждат, ти ще им се отдадеш, все едно дали ти харесва или не, независимо дали ще го направиш доброволно или насила. Сега си моя. Съдбата ти определям аз. Нямаш право да избираш какво ще ти се случи. Нямаш никакви права. Всичко от тук насетне ще се случва по мое желание.
— Това не променя факта, че е изнасилване.
С три огромни крачки той прекоси помещението, зашлеви я с опакото на ръката си и я просна на земята. Изтегли я за косата и я запрати към леглото. Светът се превъртя, докато Калан летеше във въздуха. Размина се на сантиметри с една от дървените колони на леглото.
— Разбира се, че е изнасилване! Нали точно това искам! Това те очаква!
Той скочи върху леглото като разярен бик. В мастилено-черните му очи се рееха вихрушки от смътни форми. Докато тя се опомни, той вече бе върху нея. Калан беше предвидила всичко. Тя си беше казала, че няма да се опитва да го спре, за да не му достави удоволствие от прилагането на сила, докато я обладава. Но като се видя яхната от него, притисната под тежестта му, тези мисли се изгубиха във внезапна паника, породена от случването на онова, което тя отчаяно се надяваше да не се случи. Тя забрави всичките си планове и започна да блъска панически ръцете му, но всуе. Нямаше сила, способна да му се противопостави. Той дори не си направи труда да я зашлеви, за да я накара да престане да се съпротивлява. С едно рязко движение разкъса ризата й.
Калан притихна, когато той се спря, гръдният й кош се повдигаше и отпускаше от напрежението. Джаганг се беше вторачил в гърдите й. Току-що бе убила четирима злодеи. Можеше да се справи. Това беше нищо в сравнение с нашийника около врата, в сравнение с това да е лишена от своята памет, от самоличността си, от представата коя е, да се превърне в безпомощна робиня на Сестрите на мрака и на императора на шайка главорези.
Това тук беше нищо. Тя беше способна на повече от това да се боричка с него по такъв глупашки начин, като ученичка, която се опитва да се измъкне от ръцете на грубиян. Не й беше в стила да се бие по този начин. Не би искала. Можеше повече. Вярно е, уплашена беше, но не биваше да се поддава на паниката. Беше я страх и преди да убие четиримата мъже, но овладя страха си и действа.
Струваше повече от Джаганг. Той просто беше по-силен от нея. Можеше да я надвие само чрез сила. Тя съзнаваше това и така си осигуряваше надмощие над него — и той го знаеше. Джаганг никога нямаше да я притежава доброволно, защото тя струваше повече от него и заслужаваше да има до себе си много по- стойностен човек. Той никога не би могъл да притежава жена като нея по друг начин, освен чрез сила, защото като мъж беше слаб и лишен от качества.
— Доволен ли сте от трофея на трофеите, Ваше превъзходителство? — присмя му се тя.
— О, да! — усмихна се Джаганг с противната си усмивка. — А сега сваляй панталоните.
Когато тя се подчини, той започна да разкопчава копчетата й едно по едно, сякаш разопаковаше ценна вещ. Тя лежеше с ръце, прибрани до тялото. Той вмъкна пръсти под талията на панталоните й, свлече ги по краката й, изхлузвайки ги наопаки, и ги свали през стъпалата. Захвърли ги настрана и застина на място, за да огледа подробно разголеното й тяло.
Калан безмълвно прехапа вътрешната страна на бузата си, за да не би в момент на паника да се изкуши да изблъска ръката му, която се плъзгаше по крака й, за да опознае мекотата на бедрото й. Калан се бореше със сълзите си. Би дала всичко, за да не е там, да е на всяко друго място, но не и в ръцете на това чудовище.
— А сега и останалото — каза той с хрипкав шепот. — Бельото.
Съзнала, че събличането на дрехите й само го възбуждаше допълнително, тя се подчини, като се постара да го направи възможно най-малко съблазнително.
Докато я наблюдаваше как изпълнява заповедите му, той седеше на ръба на леглото и събуваше ботушите си. Свали панталоните си и ги отхвърли с крак настрана. Уплашена и отвратена от вида на голото му тяло, Калан се предаде на слабостта си и отвърна поглед от него.
Дали след всичко това ще може да се влюби, дали ще може да допусне да я докосне мъж. Укори се. Знаеше, че никога няма да има късмета да се влюби. Защо да разсъждава над проблем, с който нямаше да се сблъска никога.
Леглото се разклати под тежестта му, щом той се качи и легна до нея. Поспря, за да я огледа, плъзна ръка по корема й. Тя беше очаквала грубост, бе очаквала да бъде рязко сграбчена, а получи внимателно докосване — сякаш извършваше оценка на скъп предмет. Така или иначе, тя не се надяваше тази деликатност да продължи дълго.
— Ти наистина си изумителна — отрони той с дрезгав глас по-скоро на себе си, отколкото на нея. — Да те възприемам през очите на другите беше съвсем различно — сега го разбирам.
Тонът му се беше променил. Гневът се бе стопил от разгорялото се желание по нея. Той беше на косъм от това да се отдаде на неконтролируема похот.
— Съвсем различно е… винаги съм знаел, че си необикновена, но сега, като те виждам по този начин… ти си изумително създание. Просто… забележително.
Калан се зачуди какво имаше предвид, като каза, че я е възприемал през очите на други. Дали това не означаваше, че я е наблюдавал през очите на Сестрите. В главата й внезапно се появи стряскаща мисъл: мисълта, че той я е наблюдавал как се съблича, докато си е мислила, че само някоя от Сестрите е наблизо. Мисълта за подобно светотатство я изпълни с ледена ярост.
А тогава той е присъствал, планирал е всичко. Но същевременно имаше чувството, че той говори и за нещо друго. В думите му имаше още нещо, някакъв скрит подтекст. Нещо в начина, по който говореше, я
