накара да си помисли, че става въпрос за живота й, преди да се появят Сестрите, от времето, което беше загубено за спомените й. Ядоса се при мисълта, че я е наблюдавал през очите на Сестрите, но се озадачи, че я е наблюдавал и в живота, който тя не си спомняше.
Той рязко се прекатури върху нея.
— Не можеш да си представиш колко дълго чаках този момент.
Дишането и пулсът й едва бяха започнали да се нормализират. А сега нещата се развиваха твърде бързо. Сърцето й отново заблъска в ребрата. Тя искаше да се успокои, за да си остави време да обмисли как да предотврати намеренията му. Въпреки това при досега на неговата плът с нейната мисълта й изключи. Не й хрумваше никакъв изход. Единственото, за което можеше да мисли, бе силното й нежелание той да й причинява това. Спомни си за обещанията, които си беше дала. Струваше повече от него и трябваше да се държи подобаващо.
Не каза нищо. Гледаше покрай него към тавана на шатрата, осветена от меката светлина на лампата.
— Не можеш да си представиш колко дълго чаках, за да мога да направя това с теб — каза той с глас, в който изведнъж прозвуча заплаха, — не можеш да си представиш колко време ми отне.
Тя премести погледа си, за да срещне неговите страховити очи.
— Не, не мога. Така че продължавай и ми спести думите, които не означават нищо за мен, тъй като нямам никаква представа за какво говориш.
Тя отново отклони погледа си. Искаше да му демонстрира единствено безразличие. Освободи мисълта си от това, което се случваше. Това не бе никак лесно под физическия му натиск, в момент, в който той бе на път да постигне своето, но тя даваше най-доброто от себе си, за да го пренебрегне и да мисли за други неща. Не искаше да му достави удоволствието от една схватка, която бе обречена да загуби. Мислеше за игрите Джа’Ла не защото бяха нещо, за което искаше да си спомня, а защото бяха свежи в паметта й и лесно можеше да си ги припомни с подробности.
Той рязко вмъкна ръцете си под коленете й и притисна краката й почти до самите й гърди. Беше й трудно да диша. Ставите я заболяха от това, че краката й бяха разтворени по този начин, но тя преглътна напиращия вик и се опита да пренебрегне начина, по който той я контролираше и се опитваше да я направлява.
— Ако той разбере… това би го убило.
Калан обърна поглед към него. Под тежестта му можеше да си поеме само половината от нужния й въздух.
— Кого?
Помисли си, че става дума за баща й — бащата, когото не помнеше. Баща й сигурно е бил военен, което обясняваше умението й да борави с нож. Не можеше да си представи кого другиго би могъл да има предвид.
Тя искаше да каже нещо, с което да го успокои, но преценявайки ситуацията, остана притихнала и безучастна.
Устата на Джаганг беше върху ухото й. Грубата му брада дращеше болезнено бузата и врата й. Дъхът му беше ускорен и неравномерен. Изцяло бе отдаден на похотта, която щеше всеки момент да освободи върху нея.
— Ако ти знаеше… това щеше да те убие — каза той, като очевидно тази мисъл му доставяше удоволствие. Още по-объркана, тя си остана притихнала, докато безпокойството й се въртеше около това, какво би могъл да има предвид той.
Тя мислеше, че ще поднови развратното си начинание, но той бе застинал, държейки краката й разтворени, с поглед, втренчен надолу към нея. Едрото му тяло се притискаше към нейното — на крачка от това да изпълни намерението си. Под тежестта му тя трудно си поемаше въздух, но знаеше, че никакво възражение няма да доведе до това, той да вземе под внимание мъките, които й причинява.
В някаква степен тя дори искаше той да побърза и всичко да свърши веднъж завинаги. Очакването я влудяваше. Искаше й се да крещи, но отказваше да си го позволи. Не успяваше да превъзмогне страха от болката, която той щеше да й причини, от мисълта колко дълго ще продължи всичко — и как това ще се повтаря несъмнено и през идващите нощи. Ако не бе прикована към леглото от животинската му маса, тя би се разтреперила от чудовищното очакване.
— Не — промълви той на себе си, — не искам това. Калан беше объркана. Не беше сигурна, че наистина е чула онова, което си мислеше, че е чула.
Той освободи краката й, оставяйки ги да се отпуснат на леглото, докато се оттласкаше нагоре с помощта на ръцете си. Щеше й се той да не лежи между краката й, така че да може да ги събере.
— Не — повтори той — Не и по този начин. Ти не го желаеш, но въпреки това за теб то ще си остане само нещо неприятно. Няма да ти хареса и това ще бъде всичко.
Искам да знаеш коя си, когато ти причинявам това. Искам да си наясно какво означавам за теб, когато ти го причинявам. Искам да изпитваш омраза, каквато не си изпитвала никога през целия си живот. Искам аз да бъда този, който ще причини това на двама ви. Да посадя в съзнанието ти спомена за това, което то означава, когато посадя семената си в тебе. Искам този спомен да те преследва до края на дните ти, да преследва вечно и него, всеки път когато те погледне. Искам да се научи да те мрази за това, да мрази онова, което ще трябва да означаваш за него. Да ненавижда детето ти — детето, което аз ще ти дам.
За да сторя това, трябва най-напред да научиш коя си. Ако ти го причиня веднага, само ще притъпя сетивата ти, ще намаля изключителното страдание, което би ти причинило извършеното, при положение, че знаеше коя си във времето, в което то ти се случва.
— Кажи ми тогава — каза тя, едва ли не готова да бъде изнасилена, за да узнае.
Бегла, лукава усмивка се изписа на лицето му.
— Кофти идея. Думите биха били кухи, без съдържание и чувство. Трябва сама да го разбереш. Трябва да си спомниш коя си, да узнаеш всичко, за да бъде изнасилването истинско… а аз възнамерявам това да бъде най-ужасното изнасилване, което може да ти бъде причинено — изнасилване, от което ще се роди дете и той ще възприема това дете като напомняне, като чудовище.
Гледайки надолу към нея, той бавно поклати глава, изпълнен със задоволство от мащабите на своите намерения.
— За да се случи това, трябва да си абсолютно наясно коя си и какъв смисъл има всичко това, по какъв начин всичко ще се промени, ще се наруши и ще бъде опозорено за вечни времена.
Той внезапно се прекатури и се отдели от нея. Калан си пое дъх, който беше почти животоспасяващ.
Той изскърца със зъби и голямата му ръка сграбчи дясната й гърда.
— Не си помисляй, че си се измъкнала, скъпа. Никъде няма да избягаш. Просто преценявам, че така ще е далеч по-зле за теб, отколкото, ако прибързам тази нощ. — Той се захили и стисна гърдата й. — по-зле и за него.
Калан не можеше да проумее как е възможно нещата да станат по-лоши от това, което се случваше досега. Тя можеше единствено да си представи, че според него изнасилването хвърля вина върху жертвата. Така разсъждаваше той, така гледаше на нещата Орденът — че виновният е жертвата.
Той рязко я блъсна от леглото. Тя болезнено се удари в земята, но поне падна на меките килими, което до известна степен облекчи положението й.
Той я погледна.
— Ще спиш на земята, точно тук, до леглото ми. А по-късно ще те пусна и в него. — Той се захили. — Когато паметта ти се възстанови и това ще може да те унищожи. Тогава ще си получиш заслуженото и само аз съм този, който може да ти го осигури, който може да съсипе живота ти… и неговия.
Калан лежеше на пода и се страхуваше да помръдне, страхуваше се да не би той да промени решението си. Чувстваше опияняващо облекчение, че тази нощ няма да й се наложи да се мъчи повече.
Той се облегна на рамката на леглото, надвеси се над нея и втренчи в очите й своите всяващи тревога очи. Така внезапно пъхна ръката си между краката й, че тя извика.
Джаганг се изхили.
— И ако ти хрумне да се опиташ да се измъкнеш или пък да ме убиеш, докато спя, по-добре го забрави начаса. Няма да се получи. Всичко, което ще постигнеш, е допълнително време в палатките, след като вече
