Ричард се прокашля и замълча за малко, за да се успокои.
— Кара, взимаш ли Бенджамин за твой съпруг, когото ще обичаш и почиташ, докато смъртта ви раздели?
— Да — отговори Кара с ясен глас, който се разнесе над тълпата.
— Бенджамин — поде Калан на свой ред, — взимаш ли Кара за своя съпруга, която ще обичаш и почиташ, докато смъртта ви раздели?
— Да — отвърна той също достатъчно отчетливо.
— Тогава пред вашите приятели и онези, които ви обичат, пред вашия народ — продължи Ричард — ви обявявам за съпруг и съпруга, докато смъртта ви раздели.
Кара и Бенджамин се прегърнаха и целунаха. Докато Морещиците зад тях плачеха, тълпата изпадна в еуфория.
Когато накрая шумът заглъхна и целувката завърши, Ричард ги покани с жест да застанат зад него и Калан. Сълзите от радост на Бердин мокреха рамото на Найда. Калан забеляза, че Рика, обляна в сълзи, е закичила в косата си розовата панделка, подарена й от Ничи.
Ричард стоеше гордо изправен и се взираше в лицата на хората, подредени пред него. Ако Калан не виждаше с очите си огромното множество, би се заклела, че залата е празна толкова беше тихо.
Тогава Ричард заговори с глас, който достигаше до всички:
— Да съществуваш в необятната вселена дори за един миг е големият дар на живота. Вселената ще продължи пътя си, независимо от нашето мимолетно съществуване, но докато сме тук, ние се докосваме не само до част от тази шир, но до живота около нас. Животът е дар за всички ни. Животът принадлежи на всеки от нас поотделно. Той е по-ценен от всичко. Той е най-ценното, което имаме.
Кара не се стърпя и го прегърна.
— Благодаря ти за всичко, Ричард.
— Ти си моята голяма гордост, Кара — отвърна той и отвърна на прегръдката й.
— О, между другото — прошепна в ухото му Морещицата, Шота се отби да ме види неотдавна. Искаше да ти предам нещо.
— Така ли? И какво е то?
— Каза, че ако някога се върнеш в Агаден, ще те убие.
Ричард се отдръпна изненадан.
— Така ли? Наистина ли каза това?
— Каза го, но се шегуваше — усмихна се тя.
Тогава заби камбаната, подканваща хората към отдаване. Преди някой да е успял да падне на колене, Ричард заговори пак:
— Няма да има повече отдавания. Не искам никой да ми се кланя, не искам да се кланяте пред когото и да било.
Вашият живот си е само ваш. Изправете се и го изживейте.
Информация за текста
© 2007 Тери Гудкайнд
© 2008 Невена Кръстева, превод от английски
Terry Goodkind
Confessor, 2007
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Издание:
ИК „Прозорец“, 2008
Първо издание
Превод: Невена Кръстева
Редактор: Марта Владова
Художник на корицата: Буян Филчев
Коректор: Станка Митрополитска
Компютърен дизайн: Силвия Янева
Печат: Инвестпрес АД
ISBN-978-954-733-567-7
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9033]
Последна редакция: 2008-09-03 12:20:13
