— Но какво става?!
Тя заровичка из рафта, при което бурканите и кутийките, подредени отгоре му, зазвъняха. Тя продължаваше слепешката да опипва наоколо. Някои от кутиите изтрополиха по пода. Един буркан се разби на парчета върху шкафа и навсякъде се разхвърчаха стъкълца. Потече нещо гъсто и лепкаво, примесено с парченца стъкло.
— Прави, каквото ти казах. Бягай! Веднага!
Зед се втурна, под стъпките му хрущяха парчета стъкло. Хвърли един поглед през рамо към черепа, който продължаваше да го гледа с празните си очи, но този път от нивото на човешки ръст. Под него се събираха и подреждаха различни по вид и големина кости. Ребрата се подредиха едно под друго от двете страни на гръбначния стълб, оформиха се крайници. Черепът се вдигна още по-нагоре и под него се намести челюстната кост.
Зед се извърна към Ейди и я сграбчи за ръката й, дърпайки я грубо към себе си. Тя се отдалечи от шкафа с малка кутийка в другата ръка.
— Ейди, какво става!?
Тя обърна глава към черепа, който вече се бе извисил до тавана.
— Какво виждаш?
— Какво виждам ли? По дяволите, глупава жено! Виждам купчина кокали, които оживяват!
Скринът изви рамене надолу, притиснат от тавана, след като към тялото му продължаваха да се прибавят още кости. От всички страни прииждаха все нови и нови.
Ейди се озъби насреща му.
— Не виждам никакви кости, виждам плът.
— Плът ли?! По дяволите! Стори ми се, че каза, че си убила това нещо.
— Казах, че се бих с него. Не знам дали един скрин изобщо може да бъде убит. Дори не знам дали изобщо е бил жив. Но си прав за едно нещо, магьоснико: след като си успял да победиш смехавеца, Пазителят ти изпраща по-страшно чудовище.
— Но откъде знае къде сме? Откъде скринът знае къде сме? Та нали всичките тези кокали трябваше да ни пазят!
— Не знам. Изобщо не разбирам как…
Изведнъж към тях се понесе една раменна кост. Зед се дръпна назад, дръпвайки и Ейди след себе си. Костите продължаваха да се трупат. Ейди трескаво се опитваше да отвинти капачето на кутията, която държеше в ръка, докато Зед я дърпаше след себе си към задния край на масата. Най-после успя и капачето отхвръкна на пода. Скринът се раздвижи и протегна ръка надолу. Масата с трясък се разби на трески. Кръглата костена фигурка подскочи по пода. Зед се опита да я хване с магия, но беше все едно да се опитва да хване бобено зърно с мазни пръсти. Пробва и с въздух, силно компресиран около нея, но фигурката се измъкна и се изтърколи в ъгъла.
Скелетът се нахвърли върху тях. Двамата моментално се проснаха на пода, надалеч от него. Зед дръпна Ейди зад себе си, докато тя се опитваше да бръкне в кутията. Скринът не беше особено бърз, тъй като таванът очевидно се бе оказал твърде нисък за огромния му ръст.
Челюстите на звяра се разтвориха широко, сякаш се канеше да нададе рев. Не се чу никакъв звук, но Зед усети въздушната вълна. От нея дрехите им се развяха като при силен вятър.
Ейди извади ръката си от кутията, стискайки в шепата си бял пясък, който моментално хвърли към скрина.
Чародеен пясък.
Скринът отстъпи крачка назад и поклати глава. След миг се освести и отново се хвърли напред. Зед пусна огнено кълбо. То премина през звяра, без да го засегне, и се блъсна в отсрещната стена. Огнените езици облизаха повърхността и оставиха след себе си черни следи като от сажди. Зед опита с въздух, след като огънят не помагаше. Пак нищо. Двамата отстъпиха встрани, виждайки, че звярът се кани да ги нападне отново. Зед опита с различни видове магия, като през цялото време държеше Ейди плътно до себе си. Тя сякаш не забелязваше опасността и продължаваше да хвърля срещу скрина искрящия бял пясък. Когато той отново разтвори паст, за да нададе още един безшумен рев, тя запрати шепа пясък в гърлото му и изкрещя някакви думи на чужд език. Въздушната вълна бе срязана отведнъж, щом тя каза думите. Скринът сякаш вдъхна белия пясък. Челюстите щракнаха, главата му се отметна назад.
— Това бъде всичко, което мога да направя — каза тя. — Надявам се бъде достатъчно.
Скринът тръсна глава, след това изплю пясъка, при което от устата му излезе облак искри. Отново се нахвърли върху тях, но когато Зед се опита да я дръпне за ръкава към себе си, Ейди му се изплъзна. Зед започна да хвърля срещу скрина цепеници и столове, опитвайки се да отклони вниманието му, докато Ейди се промъкваше зад гърба му. Предметите просто отскачаха от кокалестото тяло.
Зед бръкна в джоба си и извади шепа от своя искрящ магьоснически пясък. Замахна светкавично и го запрати в средата на скелета. Ефектът бе същият като от пясъка на Ейди. Нищо не можеше да отклони вниманието на скрина, който само след миг се извърна към чародейката. Тя тъкмо протягаше ръка към някаква древна кост, окачена на стената. От единия й край стърчаха някакви пера, от другия висяха нанизи от червени и жълти мъниста.
Зед сграбчи кокалестата ръка на чудовището, което го отблъсна без никакви проблеми.
Когато скринът се хвърли към Ейди, тя размаха пред него шарената кост, като в същото време изкрещя някакви заклинания на своя си език. Чу се ужасно щракане на челюсти. Ейди успя да дръпне навреме ръката си, но и костта остана вътре и само след миг бе разтрошена на парчета.
Ейди не знаеше как точно се използват насъбраните от нея предмети и не постигна никакъв успех. Чудовището дишаше над главата й.
— Хайде! Трябва да се махаме оттук!
— Не мога изоставя така къщата си, тук има толкова скъпоценни неща.
— Взимай каквото можеш и да изчезваме!
— Ти вземи кръглата кост, която ти показах.
Зед се опита да стигне до ъгъла, но чудовището затътри след него огромните си крака и посегна с ужасните си нокти. Магьосникът отвърна, запращайки срещу него всички видове магия, които познаваше. Преди да е успял да му стори каквото и да било, усети как губи сили и не може да направи абсолютно нищо. Нямаше накъде да отстъпва повече.
— Ейди, трябва да се махаме! Незабавно!
— Не можем да оставим тук костта! Тя бъде много важна за воала на отвъдния свят. — Тя се втурна към ъгъла, Зед се опита да я спре, но не успя. Звярът я настигна с острите си нокти и раздра ръката й. Тя изкрещя, залитна към стената и се строполи по очи на пода. Около нея нападаха кости.
Зед докопа края на робата й и я дръпна към себе си. На милиметри от главата му профучаха остри нокти. Ейди се опита да се освободи от Зед, за да опита отново да вземе кръглата кост.
Скринът отстъпи назад, отново надавайки безгласния си рев. Изправи се в цял ръст, при което покривът се разхвърча на парчета. В къщата се посипа дъжд от керемиди и разтрошени греди. Ноктите яростно деряха дървените стени. Острите зъби се впиваха в тавана. Зед дръпна Ейди към вратата, а тя яростно се съпротивляваше.
— Тук бъдат неща, които трябва да взема! Важни неща! Неща, които търсих цял живот!
— Нямаме време, Ейди! Вече е късно да ги спасим!
Тя се отскубна от ръцете му и отново се втурна към костената фигурка. Чудовището се надвеси над нея. Зед изпрати срещу нея магия, която я дръпна рязко назад. Той я сграбчи в двете си ръце и се метна през прага миг преди една остра лапа да се забие в стената над главите им.
Изправиха се на крака. Зед се впусна да бяга, дърпайки я след себе си, докато Ейди продължаваше да се съпротивлява. Тя се опита да му въздейства с магия, но той успя да я отблъсне. Нощният въздух щипеше лицата им. От устите им излизаха облачета, докато двамата продължаваха да бягат, борейки се един с друг.
Ейди надаваше писъци като майка, която гледа как пред очите й разсичат на парчета собственото й дете. Ръцете й, едната обляна в кръв, се протягаха към къщата.
— Моля те! Нещата ми! Не бива да ги оставям! Ти не разбираш! Те бъдат важни, пълни с магия!
Чудовището срути предната стена на къщата и се устреми към тях.
