Струпаха се напред като любопитни деца, нетърпеливи да видят по-добре статуята, която Ричард държеше легнала в ръката си — да видят магията. Някои протегнаха ръце и внимателно докоснаха мастилено черната повърхност. Други си проправиха път напред, за да видят по-добре течащия странично пясък, който се събираше в долната част, при краката, където фигурката бе все още прозрачна.
Всички бяха съгласни, че това е истинско чудо, макар да не бяха много наясно с обяснението за магията от отвъдния свят.
— Но това го виждаме всички — обади се друг от присъстващите. — То не доказва, че сме по-различни от вас или който и да било друг, както твърдите. Доказва само, че сме способни да видим тази магия, също както и вие. Може пък да се окаже, че не сме чак дотолкова лишени от дарбата, както смятате.
Ричард се замисли над думите му, сякаш искаше да намери по-адекватен начин да им обясни същинските измерения на магията. Макар да бе роден с дарбата, все още не умееше да я контролира напълно, освен когато ставаше въпрос за овладяване на гнева и насочването му в определена посока. Не можеше просто ей така да направи някой магически трик, каквито използваше Зед например, а освен това дори да успееше да измисли нещо в тази посока, тези хора нямаше да могат да го видят.
С крайчеца на окото си Ричард видя Кара, която стоеше встрани със скръстени ръце. Изведнъж му хрумна нещо.
— Връзката между Господаря Рал и народа му е магическа — подхвана Ричард. — Същата тази магия подхранва и други неща, не е само защита срещу пътешественика по сънищата.
Ричард направи знак на Кара да се приближи.
— Освен, че е моя приятелка, Кара е и Морещица. В продължение на хиляди години Морещиците са били всеотдайни защитнички на Господаря Рал. — Ричард вдигна ръката на Кара, за да им покаже червената палка, която висеше на тънка златна-верижка от китката и. — Това е така нареченият Агиел. Той се захранва от връзката на всяка Морещица с Господаря Рал — в случая с мен.
— Но то няма острие — отбеляза един от по-близко стоящите мъже, оглеждайки Агнела, който се поклащаше на края на златната верижка. — Не ми прилича на оръжие, което би могло да се използва ефективно.
— Разгледайте го по-отблизо — подкани ги Ричард и подбутна Кара да се приближи към мъжете. — Огледайте го внимателно, за да се убедите, че впечатленията на вашия другар за липсата на острие, за това, че прилича на най-обикновена палка, са верни.
Кара тръгна сред мъжете, а те надзъртаха един зад друг, за да видят по-добре Агнела, който се поклащаше на верижката. След като задоволиха любопитството си, измериха дължината, огледаха краищата, пипнаха го, за да видят колко тежи и дали може да се използва за намушкване, Ричард каза на Кара да докосне мъжете с Агнела си. Червената палка мигом скочи в ръката и. Мъжете отскочиха назад, стреснати от внезапно появилия се на лицето и мрачен поглед. Тя насочи към тях палката, която Ричард твърдеше, че е оръжие.
Кара докосна с Агнела си рамото на Оуен.
— И преди ме е докосвала с червената пръчка — обясни им той. — И нищо.
Кара докосна с Агнела си мъжете, които се намираха най-близо до нея. Неколцина отскочиха, уплашили се да не пострадат, макар да се бяха убедили с очите си, че никой от другарите им не е ранен. По-смелите позволиха да бъдат докоснати и лично се убедиха, че пръчката не причинява нищо.
Ричард запретна ръкава си.
— А сега ще ви покажа, че това наистина е мощно магическо оръжие.
Той протегна ръка към Кара.
— Нека ми потече кръв — рече спокойно с глас, по който не личеше, че прекрасно знае какво е да те докоснат с Агиел.
Кара се вторачи в него.
— Но Господарю Рал, няма да…
— Направи го — прекъсна я Ричард, без да сваля ръката си.
— Докосни мен вместо него — намеси се Том и пъхна под носа и голата си ръка.
Кара веднага направи избора си.
— Не! — скочи Дженсън, но бе твърде късно.
Щом Агиелът докосна голата ръка на Том, той изкрещя от болка. Олюля се и отстъпи назад, по ръката му потече кръв. Мъжете гледаха безмълвно, сякаш не можеха да осмислят видяното.
— Сигурно е някакъв номер — подхвърли един. Докато Дженсън успокояваше Том, Ричард отново протегна ръката си.
— Покажи им — заповяда на Кара. — Покажи им какво може Агиелът на една Морещица, на какво е способна магията му.
Кара го гледаше право в очите.
— Но, Господарю Рал…
— Хайде! Покажи им, за да разберат. — Обърна се към мъжете. — Съберете се по-насам, за да се убедите с очите си, че това нещо действа, без да има никакви външни белези за сила. Гледайте внимателно, за да се убедите, че става въпрос само и единствено за магическо въздействие — няма никаква физическа сила.
Ричард стисна юмрук и и подаде оголената вътрешна част на ръката си, за да я докосне с Агнела.
— Направи го, за да се уверят с очите си какво прави оръжието ти; иначе няма смисъл. Не ме принуждавай да върша нещо, което няма смисъл.
Кара сви устни, очевидно недоволна от заповедта. Измери още веднъж решителността, блеснала в погледа му. В същото време Ричард видя отражението на болката в сините и очи — Агиелът причиняваше болка и на нея. Стисна зъби и кимна, за да и покаже, че е готов. С ледено изражение Кара допря Агнела си до вътрешната част на ръката му.
Все едно го порази мълния.
Докосването на Агиел бе нещо, несравнимо с никое друго усещане на света. Могъщата мълния се вряза с неимоверна сила в ръката му. Ударната вълна отпрати рамото му назад. Като че ли костите из цялата му ръка се разтърсиха. Стиснал зъби, той протегна ръка напред, докато Кара бавно движеше Агнела надолу към китката му, оставяйки кървава диря.
Ричард затаи дъх, пристегна коремните си мускули, като в същото време се свлече на колене не защото искаше, а защото не можа да се задържи на крака под тежестта на болката, докато поднасяше ръката си към Кара, за да бъде докоснат от Агнела и. Мъжете, които наблюдаваха всичко, ахнаха в един глас, потресени от кръвта, от сблъсъка с явната болка. Споделиха шепнешком удивлението си.
Кара дръпна оръжието. Ричард отпусна напрегнатите си до скъсване мускули, приведе се напред, понечи да си поеме дъх, като в същото време полагаше усилия да остане на крака. От пръстите му капеше кръв.
Калан бе плътно зад него, стиснала в ръка шалче, което Дженсън извади от раницата си.
— Да не си се побъркал? — изсъска разгорещено тя, докато увиваше ръката му с шала.
— Благодаря — имаше предвид грижата за ръката му, на въпроса предпочете да не отговаря.
Не можеше да овладее треперещите си пръсти. Кара бе отстъпила крачка назад. Беше сигурен, че не му е строшила костите, макар да се усещаше напълно раздробен. Усети парещи сълзи по бузите си.
Когато Калан приключи с превръзката, Кара го подхвана под мишницата и му помогна да се изправи.
— Майката Изповедник е права — изръмжа тя. — Напълно си се побъркал.
Ричард не сметна за нужно да и обяснява какво налагаше да предприеме тези крайни мерки, предпочете да насочи вниманието си към мъжете. Протегна ръка. Върху шала бавно избиваше аленочервено петно.
— Ето това е могъща магия. Самата магия може и да е невидима за вашите очи, ала резултатите видяхте. Стига Кара да го пожелае, тази магия е способна да убива. — Мъжете я стрелнаха с тревожни погледи, в които се четеше ново чувство — уважение. — За вас обаче е напълно безопасно, понеже вие не сте способни да усещате магията. Единствено хората, родени с искрицата на дарбата, могат да усещат докосването на Агиел.
Общото настроение се бе променило. При вида на кръвта всички бяха станали по-сериозни. Ричард закрачи бавно напред-назад.
