мъгливите планини отзад. Той бе самото въплъщение на Господаря Рал. Калан никога не го бе виждала в по-внушителен вид.
От първата им среща, когато се наложи да напуснат Еленовата гора с гръм и трясък, Ричард беше преобърнал света с главата надолу. Още от самото начало той се бе оказал в сърцето на битката, за да управлява днес цяла империя — макар тази застрашена империя да бе до голяма степен непозната нему, както бе и дарбата му.
Целта му обаче беше съвсем ясна.
Заедно, Калан и Ричард бяха във вихъра на бурята, заплашваща да погълне целия свят. Сега тази вихрушка бе завъртяла и откъснатата отвъд планините родина на тези мъже.
За мнозина Ричард бе единствената надежда за спасение. Той обаче не се уморяваше да повтаря, че грешат. За много други Ричард беше най-омразният човек на света. И той се стараеше да оправдае чувствата им, като учеше хората, че животът им си е само техен и на никого другиго. Заради тази му позиция — повече отколкото заради всеки друг нанесен им удар — Императорският орден искаше главата му.
— Ето как ще стане всичко — отсече накрая той с тих, но достатъчно властен глас. — Вие ще предадете земята си на Д’Харанската империя и ще ни се вречете във вярност, в противен случай сте обречени да станете поданици на Императорския орден. Избирайте между двете. Трета възможност нямате. Независимо дали ви харесва или не, трябва да изберете. Откажете ли да направите своя избор, събитията сами ще решат вместо вас и най-вероятно ще свършите в лапите на Императорския орден. Не се заблуждавайте — това са ръцете на злото.
Бъдете ли похитени от Ордена, ако не изгубите живота си, ви очаква робство и животът ви ще се превърне в ад. Мисля, че прекрасно знаете какво означава това. За тях животът ви няма никаква стойност, освен като роби, които ще трябва да изпълняват заповедите им и да разпространяват злото по света.
Преминете ли на страната на Д’Харанската империя, вие ще разполагате свободно с живота си. В такъв случай аз като ваш господар ще очаквам всеки да се вземе в ръце и да живее живота си като личност, а не като някаква отрепка, заровена в ямата на собствената си низост.
Границата, съхраняваща вашето скривалище, Бандакарската империя, вече я няма. Нито знам как бих могъл да я възстановя, нито пък ми се иска да го направя, дори да знаех. Империята Бандакар вече не съществува.
Не е възможно да продължите да живеете както досега и да искате да ви защитавам. Може и да има начин Орденът да бъде прогонен от земите ви, ала това е невъзможно да стане без целенасочено усилие, понеже те са дошли да ви унищожат.
Така че избирайте. Роби или свободни хора. Животът ви при всички положения няма да е никак лек. Смятам знаете какво ви очаква, ако изберете робството. Ако решите да живеете като свободни хора, ви очаква борба, работа и мислене, но в крайна сметка усилията ви ще бъдат възнаградени и заслугата ще си е изцяло и единствено ваша. Свободата се печели, но след това трябва и да се защитава, защото може да се появи друг като Императорския орден и да пороби онези, които предпочитат някой друг да решава вместо тях.
Аз съм Господарят Рал. Възнамерявам да си осигуря лекарството срещу отровата, която вие ми дадохте да изпия. Ако изберете да участвате в битката, ако искате да отървете себе си и близките си от злото, съм готов да ви помогна.
Ако обаче предпочетете да не застанете на наша страна, можете да се върнете в родината си и да позволите на Императорския орден да безчинства или пък да избягате, където ви видят очите. Избягате ли, имате шанс да оцелеете известно време, но понеже този живот няма да бъде по вкуса ви, ще измрете като скотове, без да сте имали възможност да вкусите от сладостите на живота.
Така че избирайте. Но ако решите да застанете редом с мен на пътя на злото, ще трябва да захвърлите препаската на очите си и да прогледнете, за да видите живота. Ще се наложи да приемете действителния свят около себе си. В света има добро, има и зло. Ще трябва да напрегнете мозъците си, за да решите, кое кое е, така че да тръгнете след доброто и да отхвърлите злото.
Решите ли да застанете на моя страна, ще направя всичко възможно да отговоря на всичките ви въпроси и да се опитам да ви науча как да бъдете по-силни от мъжете от Ордена и всички като тях. Но не смятам да страдам под бича на безумните ви доктрини, които не са нищо друго, освен преднамерен отказ от живота.
Погледнете окървавените пръсти, които стискате в ръцете си — вие или вашите другари. Вижте какво правят с децата ви тези злодеи. Би трябвало да ненавиждате хора, способни на такива деяния. Ако не ги мразите, ако не сте способни на омраза, нямате работа сред нас, които приемаме живота с отворени обятия.
Искам всеки от вас да се замисли за тези деца, за изживения ужас, за болката, за желанието им на всичко това да се сложи край. Помислете си какво им е било — сами в ръцете на онези зверове. Имате пълното право да мразите хората като тях, способни на такава жестокост. Запомнете тази справедлива омраза, понеже това е омраза, насочена към злото.
Възнамерявам да намеря противоотровата, понеже искам да живея. Докато я търся, смятам да изтрепя колкото мога повече от онези злодеи. Ако съм сам, може би ще успея да се добера до противоотровата, но е изключено да успея да ви освободя от Императорския орден. Решите ли да тръгнете с мен, да ми помогнете в борбата, имаме някакъв шанс да успеем.
Не съм съвсем наясно срещу какво се изправям, така че не мога да ви успокоя, че имаме добри изгледи за успех. Мога само да ви уверя, че ако не ми помогнете, шансовете ни са почти никакви.
Ричард вдигна пръст във въздуха.
— Не се заблуждавайте. Решите ли да тръгнете с нас и да поемете по пътя на борбата, със сигурност ще има жертви, не всички ще оцелеят. Ако обаче не поемем по този път, смъртта ще покоси всички ни — ако не физически, то със сигурност духовно. Под управление, каквото демонстрира Императорският орден, никой не може да вирее, макар да е възможно телата ви да продължат да съществуват още известно време. Под хомота на Ордена всичко живо вехне и загива.
Когато Ричард вдигна глава, за да срещне погледите им, всички го наблюдаваха притихнали. Повечето не отвърнаха глави, макар че имаше и такива, които се почувстваха прекалено засрамени, за да продължат да го гледат в очите.
— Решите ли да застанете до мен в тази борба — решително заключи Ричард, — ще бъдете призовани да избивате войниците от Ордена, злодеите. Ако доскоро сте си мислели, че ми доставя удоволствие да убивам, искам да ви уверя, че сте били в грешка. Напротив — дълбоко ненавиждам това. Правя го, за да защитя живота. Не очаквам от вас да изпитате удоволствие от убиването. Наложителен е самият акт на убиването, никой не иска от вас да го правите с желание. Това, което искам от вас, е да обичате живота и да направите всичко необходимо, за да го съхраните.
Ричард взе един от предметите, които бяха направили, докато чакаха Том и Оуен да се върнат с мъжете от Бандакар. Приличаше на нещо като здрава тояга. Всъщност бе направена от дъбови клони. Беше заоблена от едната страна, за да е удобна за хващане, леко изтънена в средата и заострена в другия край.
— Вие не носите оръжия. Докато очаквахме пристигането ви, ви направихме. — Той направи знак на Том да се приближи. — Войниците от Ордена няма да разберат, че това са оръжия — поне в началото. Ако ви попитат, ще отговорите, че използвате тези пръчки, за да правите дупки в земята, в които да садите семена.
С лявата ръка Ричард стисна Том за ризата, в областта на рамото, за да покаже на мъжете как се използва оръжието; първо го насочи към корема на Том, точно под ребрата, сякаш се кани да го прободе. Някои от мъжете направиха отвратени физиономии.
— С това острие с лекота можете да пронижете врага в коремната област, точно под ребрата — обясни им Ричард. — Щом го вкарате в тялото, натиснете леко встрани, за да го счупите в тънката част. Така онзи няма да може да го извади. С острие в корема си, дори да успее да се задържи на крака, няма да има сили да ви погне или да се опита да се бие с вас. И ще имате по-големи шансове за отстъпление.
Един от мъжете вдигна ръка.
— Но такава тояга най-вероятно ще е влажна и няма да се счупи лесно. По-скоро би се огънала, но
