умря, този дълг се прехвърли на теб.
Ококорила широко очи, Аби се опита да асимилира току-що чутото. Майка й никога не й бе споменавала нищо за този дълг.
— Значи… значи искаш да кажеш, че аз съм тази, която трябва да ти изплати дълга? Че дългът на костите тежи на моите плещи?
Зед отвори вратата към стаята, където спеше дъщеря му и я погледна с усмивка.
— Дългът ти е изплатен, Аби. Гривната, подарък от майка ти, беше изтъкана от магия, която те свързваше с него. Благодаря ти, че спаси живота на дъщеря ми.
Аби погледна Майката Изповедник. Наистина бе голям фокусник.
— Но защо ми помогна, след като аз съм ти била длъжница, а не ти?
Зед сви рамене.
— За нас самият акт да помагаме на другите носи удовлетворение. Не знаем как, не знаем дали нещо ще ни бъде възвърнато. Наградата ни е в самата помощ, нищо друго не ни е нужно.
Аби се вгледа в красивото малко момиченце, което спеше в стаята отзад.
— Благодарна съм на добрите духове, че съумях да помогна за запазването на такъв живот в този свят. Може и да не притежавам дарбата, но виждам, че тя ще стане важна личност не само за теб, но и за другите.
Зед се усмихна дяволито, без да откъсва очи от спящата си дъщеря.
— Бих казал, че притежаваш пророческа дарба, скъпа, защото дъщеря ми вече изигра своята роля за прекратяването на войната и по този начин спаси живота на много хора.
Делора разпалено посочи към прозореца.
— Настоявам да ми кажеш защо това нещо не се движи. Нали трябваше да премине над Д’Хара и да унищожи живота, да избие всички до крак, заради злините, които извършиха. — Лицето й се превърна в надвиснал облак. — Защо просто си седи и не мърда?
Зед скръсти ръце.
— Стената сложи край на войната. Това е достатъчно. Тя е част от самия отвъден свят, от света на мъртвите. Докато тази граница е тук, Д’Харанската армия няма да може да прекоси границата и да възобнови войната.
— А колко време ще продължи това?
Зед сви рамене.
— Нищо не е вечно. Но поне засега сме в безопасност. Край на кланетата.
Чародейката не изглеждаше доволна.
— Но щяха да ни избият до крак!
— Е, вече няма да имат тази възможност. В Д’Хара също има невинни хора, Делора. Това, че Панис Рал е искал да завладее и опустоши земите ни, не означава, че всички Д’Харанци са лоши. Много от тях страдат жестоко под неговото иго. Как бих могъл да убия всички тях, включително тези, които не са сторили никому зло и които също като нас искат да живеят в мир и покой?
Делора обърса лицето си с длани.
— Понякога си мисля, че изобщо не те познавам, Зорандер. Понякога хич не ти приляга прозвището Вятър на смъртта.
Майката Изповедник стоеше взряна през прозореца към Д’Хара. Теменужените й очи се обърнаха към магьосника.
— Това, което стори днес, ти спечели врагове за цял живот, Зед. Смъртни врагове. А ти ги остави живи.
— Враговете са цената на достойнството — отвърна Зед на Майката Изповедник.
Информация за текста
© 2001 Тери Гудкайнд
© 2002 Невена Кръстева, превод от английски
Terry Goodkind
Debt of Bones, 2001
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Редакция: Mandor, 2007 (#)
Публикация:
ДЪЛГЪТ НА КОСТИТЕ. 2002
Изд. Прозорец, София.
Роман.
Серия Мечът на Истината.
Превод: [от англ.] Невена КРЪСТЕВА
[Debt Of Bones / Terry GOODKING (2001)].
Формат: 130?200 мм. Страници: 128. Цена: 10.00 лв.
ISBN: 954-733-237-6.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/860]
Последна редакция: 2007-10-19 09:11:46
