Църквата и да се впуснете по света, превръщайки се в Майката Земя?
— Конрад няма абсолютно нищо общо с решението ми да посветя цялата си енергия на защитата на околната среда! — отсече тя с малко повече отбранителност в гласа, отколкото възнамеряваше.
— Но нали сте се запознали с него, докато сте работили с племето аймара в Боливия — малко преди да напуснете Църквата? Какво бихте могли да ми кажете за него?
Серена замълча. По този въпрос можеше да говори много. Но реши да се придържа към най- същественото.
— Той е крадец и лъжец, както и най-великият, но и най-опасен археолог, когото някога съм срещала.
— Опасен ли?!
— Няма никакво уважение към античността! — подчерта Серена. — Проповядва схващането, че информацията, извлечена от дадена находка, е по-важна от самата находка. Водейки се от този принцип, в бързината да намери девствена находка той спокойно би унищожил целостта на цял един терен. А бъдещите поколения — кучета ги яли!
Папата отново кимна.
— Това обяснява защо Египетският върховен съвет по антиките му е забранил да стъпва в Луксор до края на живота си.
— В интерес на истината генералният директор на въпросния съвет е задлъжнял на Конрад в казино „Луксор“ в Лас Вегас — обясни Серена. — Доколкото чух, платил му е със статуетка от Деветнадесетата династия. И оттогава насам Конрад се опитва да я продаде на черния пазар. Чух също така, че той самият здравата е закъсал за пари. Ако проявявате интерес, статуетката би представлявала превъзходно допълнение за нашата колекция тук!
Папата недоволно сви вежди, за да й покаже, че не му се нрави нейното суховато чувство за хумор.
— Да разбирам ли, че и в Боливия се е случило същото, когато доктор Йейтс е бил зад решетките в продължение на година след вашата среща с него?
— Нека просто кажем, че е сметнал дъщерята на определен „генералисимус“ за по-интересна от разкопките.
— Да не би да усещам нотка на ревност тук?
Серена се разсмя и отвърна:
— За мошеник като Конрад винаги ще има друга жена. Но, от друга страна, съкровищата на античността все пак принадлежат на всички нас.
— Картината започва да ми се изяснява. И какво толкова намерихте в него, сестро Сергети, ако нямате нищо против въпроса ми?
— Той е най-почтената душа, която някога съм срещала.
— Казахте, че е лъжец.
— Това е част от неговата почтеност. Но все пак какво общо има той с нашата среща?
— Всъщност, нищо. Като изключим влиянието му върху вас самата — отговори папата, ала тя веднага разбра, че той премълчава част от истината.
— Тогава какво съм аз за вас, Ваше светейшество, стига сега вие да нямате нищо против въпроса ми? Вече не съм нито католическа монахиня, нито лингвист на Ватикана, нито какъвто и да било официален придатък на Църквата.
— Независимо как възприемате контакта ни с вас — като монахиня или мирски специалист, вие винаги ще си останете част от Църквата, а Църквата винаги ще си остане част от вас! Без значение дали ви харесва или не. Точно сега обаче главният въпрос е как племето аймара се е сдобило с езика си. Този език е толкова чист и според някои ваши колеги той не се е развил като всички останали езици, а е първосъздаден.
— Точно така — кимна тя. — Интелектуално постижение, което надали може да се очаква от обикновени селяни и земеделци.
— Кажете ми, сестро Сергети, откъде, според вас, е дошъл народът на аймара?
— Най-ранните митове на аймара разказват за странни събития при езерото Титикака веднага след библейския Потоп — обясни тя. — Някакви странници се опитали да построят град в самото езеро.
— Тиахуанако — намеси се папата. — С неговия велик Храм на Слънцето.
— Негово светейшество е изключително добре информиран. Смята се, че изоставеният град първоначално е бил населяван от народа на „Ацтлан“ — изгубения островен рай на ацтеките.
— Изгубен островен рай. Много интересно!
— Много често срещан мит за времената преди Потопа, Ваше светейшество. В безброй митове по света се говори за изгубен островен рай, а в още повече от тях е заложена темата за катастрофално наводнение. Да не забравяме, разбира се, и разказа на древногръцкия философ Платон за Атлантида. Народите на Хайда и Шумер споделят същата история за своя произход.
Папата кимна и отбеляза:
— При все това е доста трудно да си представим две толкова различни една от друга култури, като тези на Хайда и Шумер — едната в дъждовните северозападни части на Тихия океан, а другата в безплодните пустини на Ирак.
— Фактът, че несвързани култури споделят обща тема в своите митове в никакъв случай не доказва, че подобно събитие действително се е случило — изрече кисело тя, усещайки, че ученият в нея започва да взема превес. — От друга страна геологичните данни действително доказват, че е имало и потоп, и ледникова епоха. Но дали е съществувал някой си Ной, който е построил ковчега, и дали той е бил азиатец, африканец или европеец, са си чисти спекулации. Освен това няма абсолютно никакви доказателства, че подобен райски остров е съществувал!
— Тогава вие как тълкувате сходството в тези разкази?
— По принцип ги смятам за показатели за универсалността на човешкия интелект.
— Значи за вас „Битие“ е само метафора, така ли?
Серена бе забравила навика на папата да обръща всеки разговор към теми от вярата. Кимна бавно и отговори:
— Може би е точно така.
— Не изглеждате обаче напълно сигурна.
— Напротив, напълно съм сигурна!
Ето, че най-сетне го каза! Той я беше принудил да го изрече на глас!
— А самата Църква? Да не би за вас тя да е една добра идея, която на някакъв етап е била опорочена? — продължи с въпросите си светият отец.
— Подобно на всички човешки институции, и Църквата е корумпирана — отсече бившата монахиня. — Но все пак тя ни е дала болници, сиропиталища, както и надежда за човешката раса. Без нея цивилизацията би пропаднала в морална пропаст.
— Радвам се да го чуя! — отбеляза папата. Погледна я с нежност, а после най-неочаквано заяви: — Сестро Сергети, искам от вас да замълчите и да помислите дали Божият дух подсказва на сърцето ви да приемете една свята мисия, която може би ще ви помогне да заслужите изцяло прозвището си „Майката Земя“!
Единственото нещо, което Божият дух й подсказваше в този момент, бе, че тук нещо не е наред. Тя беше осъдила Ватикана и изоставила Църквата. А сега папата я канеше да стане негов официален представител.
— Каква мисия по-точно?
— Доколкото знам, вие сте официален наблюдател и съветник в комисията по съблюдаване изпълнението на Международния антарктически договор, нали така?
— Аз съм съветник на Комитета за защита на околната среда — обясни тя. — Но представлявам Австралия, Ваше светейшество, не Църквата!
Папата кимна, прокашля се и неспокойно размърда пръсти по дръжката на стола си.
— Предполагам, че сте чували последните новини за сеизмичната активност в Антарктида?
— Разбира се, Ваше светейшество! След последния трус дори се е откъснал ледник с големината на
