— Ще изхвърлим водата след Монти — каза Джордж — Защо не видите дали Зак няма нужда от помощ при доенето, или събирането на яйцата? Може да попитате Роуз дали не й трябва нещо от градината.
— Това не е мое задължение.
— Направи го, или утре ще стоиш вкъщи — озъби се Джордж.
По-малките момчета се отдалечиха, като Тейлър се оплакваше на висок глас, а Зак ликуваше победоносно. Джеф се понесе към оградата за добитъка.
— Ти наистина притежаваш таланта да преобръщаш всичко с краката нагоре — отбеляза Джордж. Гневът му към Монти го накара да говори остро на Роуз.
— Но аз ги попитах — защити се Роуз.
— Знам — отговори Джордж, разстроен, че си го изкарва на нея. Но още повече го разстройваше подозрението, че се бе ядосал на Монти не защото се държа грубо, а защото бе заплашил Роуз. Беше готов да се сбие със собствения си брат. Не желаеше да изпитва такива силни чувства към когото и да е, особено към нея.
— Много усилено работиш, откакто си тук. Сигурно си изтощена.
— Малко съм изморена.
— Защо не си починеш утре?
— Да не искаш Тейлър да готви?
Би се заклел, че видя дяволити пламъчета в очите й.
— Нямах предвид готвенето.
— Мислиш, че това не е работа ли?
Сега пък тя го дразнеше.
— Предполагам, че не се изразих правилно. Защо не вземеш книга и не седнеш под някое дърво? Ще оставя момчетата тук и те ще свършат работата.
— Ще видим.
Усмивката й го озадачи. Зачуди се как е възможно в една усмивка да смеси и кокетство, и невинност. Зачуди се също така как едно леко движение на мускулите може да му окаже толкова силно въздействие.
— Междувременно трябва да приготвя вечерята.
— Ако Монти не се нахрани веднага след като свърши банята си, сигурно ще ме хвърли във ваната.
Опитът й да се пошегува не успокои вътрешното напрежение, което го бе обзело.
— Благодаря ти, че запазваш чувството си за хумор, въпреки голямата съпротива срещу теб. А сега по- добре да накарам близнаците да побързат, или ще излезеш от кухнята чак в полунощ.
Роуз почувства разочарование, докато наблюдаваше как Джордж отива към къщата. Сигурна беше, че повече е притеснен да не остане насаме с нея, отколкото кога ще седне да вечеря. Готов беше да й благодари, да похвали работата й, да подкрепи решенията й, но нищо повече.
Но надеждата умира последна. Независимо че братята на Джордж съвсем не приличаха на децата на Робинсън, тя ги чувстваше близки. Те бяха самотни души, търсещи топлина. С радост би им помогнала, ако й позволяха.
— Трябва да сложим край на всичко още сега! — изкрещя Монти.
— Този път отиде наистина доста далече — съгласи се Джеф.
— Нямам нищо против да сменям завивките и да проветрявам одеялата — обясни им Роуз, — но не мога да вдигна дюшеците.
— Кой каза, че трябва да се вдигат? — попита Монти.
— Трябва да се проветряват.
— Ами отвори прозореца.
Глъчката от сърдити гласове навън събуди Джордж. Той разбра, че Монти и Джеф отдавна са зарязали враждебността си един към друг, за да се съюзят за нов спор с Роуз. Прииска му се, да се измъкне през задната врата и да се отправи към някой военен форт на запад от Мисисипи и на север от река Арканзас. Защо поне веднъж Монти не направи онова, което искат от него, без да предизвиква скандал? И защо, за Бога, Джеф също трябва да се включва? Какво имаше у Роуз, че ги караше да се карат така?
Джордж не намираше нищо лошо у Роуз. Освен че мислеше прекалено често за нея. Познаваше я едва от четири дни, а непрекъснато мислеше за нея. И нямаше предвид готвенето или сегашната й препирня с Монти. Имаше предвид самата Роуз. Сънуваше я. А онова, което правеха в сънищата, би я накарало да се изчерви до уши. Джордж се бе опитал да гледа на нея само като на домашна помощница, но още няколко съня като снощния, и той нямаше да може да мисли за нея, без тялото му да се сковава напълно. Случило му се беше три пъти вчера: два пъти, докато яздеше и веднъж на вечеря. По време на принудителното му въздържание през войната тялото му рядко му бе напомняло за незадоволените си потребности. А сега се чувстваше почти толкова разгонен, колкото през пубертета. Ако Джеф или Монти забележеха, свършено беше с него. Хен вероятно нямаше да каже нищо, а Тейлър едва ли щеше да разбере. На Зак нямаше да му пука, дори и да знаеше.
И, разбира се, не искаше Роуз да знае за това. Какво друго би си помислила освен, че я е примамил в дивата пустош на Южен Тексас, за да се възползва от нея? Джордж нямаше такова намерение, но и не знаеше какво иска. Понякога не искаше нищо друго освен да бъде сам с нея, за да може да й се нарадва. Друг път искаше да бъде далеч от всякакви жени, особено от такива привързани към семейството като Роуз. По очите й четеше, че мечтае за деца. А да стане баща беше последното нещо на земята, което той искаше.
— Ще попитам Джордж.
Това беше гласът на Тейлър. Малката напаст.
— Ставай, Хен — обърна се Джордж към брат си.
— Време е да потушиш поредния семеен скандал ли? — усмихна му се като никога Хен.
— Така изглежда. Освен ако ти не искаш да го направиш.
— Не. Чувам гласа на Джеф.
— И той ти е брат. Не се дръж с него като с прокажен.
— Кажи му го ти.
— Казвал съм му го.
— Не е променило нещата.
— Изглежда нищо, което съм направил тук, не е променило нещата. По-добре да бях останал в армията.
— Радвам се, че не го стори.
Джордж беше с гръб към Хен, но се обърна и го погледна в очите.
— Зак трябва да взима пример от някого — обясни Хен.
Сетне, за голяма изненада на Джордж, Хен обу панталоните си, вдигна дюшека си и го понесе навън.
— Затвори си устата, Монти, и си изнеси дюшека обърна се Хен към брат си. — Започваш да ставаш истинско словесно разстройство. Къде да го сложа, мис?
— Върху оградата за добитъка — отговори кратко Роуз.
— Все такъв тъпанар ли ще си останеш? — сряза го Монти.
— Ако бяхме помагали повече на майка си, тя може би нямаше да умре — отбеляза Хен, като мина покрай тях.
— Да бъда проклет, дважди проклет — измърмори Монти.
Точно в този миг се появи Джордж, метнал дюшека си през рамо. Монти го погледна и се ухили до уши.
— По дяволите, Роуз, пак ме надхитри. Промъкна се покрай левия ми фланг и показа маршрута на цялата колона, без дори да се усетя. Май трябваше да ти донеса една дузина пуйки, а не само три.
Той отиде до коня си и отвърза от седлото трите големи птици, които бе застрелял сутринта след нощната си смяна.
