отказа.
— Аз искам кълка — напомни Зак на брат си.
— Защо си сготвила и трите пуйки? — попита Джеф.
— Няма да останат — отговори Роуз, леко раздразнена, че той я разпитва така.
— Какво ще ги правим?
— Ще ги изядем. Ще ядем печена пуйка на парчета, пуйка с ориз и сос и гозба от пуйка, докато свършат.
— След това ще убия още три и ще започнем отначало — рече Монти.
— Не обичам пуйки чак толкова много — каза Джеф.
— В такъв случай ще ги дам на кучетата — отговори Роуз толкова рязко, че Джордж вдигна очи от пуйката, която режеше. Момчетата може и да не забелязаха начина, по който той погледна Джеф, но Роуз го забеляза. Джеф също. Той се зае с яденето в чинията си.
— Ще трябва да изпратим някого за провизии в града — съобщи Джордж. — Някой да иска да отиде?
— Роуз трябва да отиде — предложи Хен. — Тя е единствената, която знае какво е необходимо.
— Имам прекалено много работа, за да се мотая в града няколко дни — отказа тя. — Ще направя списък.
Нямаше намерение да ги уведомява, че не смята да се връща в Остин, освен ако не й се налага. Мислеше да помоли Джордж да я заведе в Сан Антонио, когато дойдеше време да отиде в града.
— Необходими са ни дъски и гвоздеи за кокошарника, както и храна за един месец — започна да изброява Джордж.
— Ще ни трябва и помещение за опушване на месо, ако смяташ сам да си сушиш месото — допълни Роуз.
— И семена — рече Зак с пълна уста. — Роуз иска в градината да има всичко.
— Трябва да изпратиш Тейлър, щом ще са необходими строителни материали — обади се Хен. — Той е ужасен готвач, но е най-опитният строител сред нас.
— Добре, но той не може да отиде сам.
— Не поглеждай към мен — рече Монти. — Аз не съм изгубил нищо в Остин.
— Нито пък аз — добави Хен.
— Значи остава Джеф.
— Мислиш, че ме бива само да карам каруцата ли? — попита той.
Роуз не разбра какво я прихвана. Може би докосването на Джордж бе разклатило нервите й дотолкова, че забрави какво бе обещала пред себе си. Може би въпросът на Джеф за пуйката я бе ядосал много повече, отколкото си мислеше.
— Искаш да накараш Джордж да изпрати този, когото не трябва ли? Само защото си болезнено чувствителен относно ръката си?
Чу се ахкане и всеки замръзна на мястото си. Джордж я погледна смаяно.
— Дори и аз мога да ти кажа, че ти си най-подходящият — продължи тя. Изражението в очите му я уплаши, но вече беше късно да спре да говори. — Монти не умее да разговаря с друг освен с кравите, а Хен сигурно ще застреля някого. Остава Джордж, а вие много добре знаете, че той е единственият, който може да накара тази заядлива, упорита, твърдоглава група да действа съвместно.
Монти се ухили закачливо.
— Много ни харесваш, няма що.
— Това няма нищо общо с харесването. Така стоят нещата. Така стои и положението с ръката ти — обърна се тя към Джеф. — Ако продължаваш да мислиш, че всичко е свързано с ръката ти, ще си съсипеш целия живот. И ако не можеш да оцениш факта, че Джордж мисли повече за тебе, отколкото за ръката ти, как би повярвал и на останалите?
Е, добре, никога нямаше да се хареса на Джеф, но за него не се безпокоеше. Джордж я гледаше така, сякаш искаше да я удуши. Знаеше, че не е нейна работа да нарежда на Джеф да престане да се кара с другите, но дори Хен и Монти, които ако можеха да убиват с поглед, биха умъртвили брат си отдавна, ходеха около него, сякаш стъпваха по яйчни черупки.
— Не ти казвах да правиш каквото и да е — обърна се Джордж към Джеф. Спокойният му глас и държание умириха напрегнатата атмосфера в стаята. — Само попитах дали искаш да отидеш.
Джеф не обърна внимание на Роуз.
— Ти трябва да идеш — обърна се той към Джордж.
— Помислих си, че би искал да се възползваш от възможността и да отидеш някъде, да се видиш с хора, дори да си купиш някои неща.
— Имаме ли достатъчно пари?
— Засега, да. Докато си там — продължи Джордж, като реши, че ще бъде по-лесно, ако приеме, че Джеф ще се съгласи, — потърси породист бик за разплод. Той ще свърши голяма работа за няколко години, но ще можем да увеличим стадото много по-бързо, ако имаме и тридесетина хубави телици.
— Породист бик за разплод ли ти трябва? — попита Роуз.
Джеф я изгледа така, сякаш искаше да й каже, че не трябва да се бърка в семейните им работи, но Джордж вече беше готов с отговора си.
— Ставало е дума.
— Чувала съм, че Ричард Кинг се занимава точно с онова, което вие искате да направите. Не знам дали ще ви продаде породист бик за разплод, но ако не иска, може би познава някой друг, който продава.
— Къде живее?
— Някъде на юг от Корпъс Кристи.
— Откъде знаеш толкова много? — попита Джеф с тон, който показваше, че се съмнява дали може да се вярва на информацията й.
— Посетителите на ресторантите никога не обръщат внимание на сервитьорите. Говорят най-различни неща пред тях.
— Виж дали можеш да разбереш нещо за Кинг, докато си в града — каза Джордж на Джеф. — Бихме могли да продадем няколко от нашите бикове, за да си набавим парите.
— Кога да тръгна?
— Утре.
— Нямаме муле или каруца, за да превозим дървения материал.
— Ами купѝ.
— Нито пък обор, където да държим мулето.
— Рано или късно ще направим обор за бика, ако не друго. Той ще е твърде ценен, за да го държим навън.
— Изведнъж започнахме да купуваме и да строим много неща — намеси се Джеф и погледна Роуз. Очевидно я смяташе виновна за това положение, което не одобряваше.
— Нормално е, като се има предвид, че нищо не е правено от пет години насам — подчерта Джордж, като явно се вкисна. — Тази вечер е мой ред да спя навън. Някой да иска дивеч?
— Еленско месо — предложи Тейлър. — Хен каза, че много елени и сърни ядат тревата ни.
— Не стреляй по нищо преди зазоряване — предупреди го Хен. — В шубраците край потока се крият пантери. Убиеш ли елен след свечеряване, три-четири пантери ще се промъкнат при тебе още преди да е настъпило полунощ.
Роуз потрепера.
— Нищо не спомена за пантери — укори тя Джордж.
— Няма да се приближат до къщата. Не обичат кучета.
— Дали Джордж да не вземе едно от кучетата със себе си? — попита тя. Мисълта, че той ще спи навън, а около него ще се разхождат пантери, я разтревожи.
— Кучетата са мои — рече Монти. — Те не ходят с никой друг освен с Хен от време на време.
— Може би трябва да си купиш и куче — обърна се Роуз към Джордж.
— И без куче мога да разбера, че наблизо има пантера — отговори Джордж, трогнат, че Роуз се притеснява за неговата безопасност. — Конят ми върши същата работа.
