— Той щеше да те убие — промълви детето.
— Стреля преди мен — обясни Тейлър, докато провираше пушката през прозореца и стреляше в нощната тъма. — И го улучи.
— Онзи щеше да те убие — повтори Зак. Роуз разбра, че детето е изпаднало в шок. Беше застреляло човек, който се канеше да я убие, и сега осъзна какво е сторило. Беше твърде малък, за да преживее такъв ужас.
Роуз изтича до него и го грабна на ръце.
— Няма нищо — успокои го тя. — Ти си едно изключително смело малко момче.
Зак не помръдваше. Беше като дървена кукла в ръцете й. Роуз погледна през прозореца и видя, че двамата й нападатели бяха изчезнали.
— Ти ми спаси живота — каза тя на Зак, като полека измъкна пушката от ръцете му. Брат ти много ще се гордее с теб.
— Кога ще се върне Джордж? — попита той.
— Скоро — увери го Роуз. — Сигурна съм, че вече е наблизо.
— Махат се — извика Тейлър. — Конете тръгват.
Той хукна към вратата.
— Стой тук — заповяда му тя. — Може да е някаква хитрост. Може да са прогонили конете, за да ни накарат да излезем навън и да ни убият.
Тейлър я погледна замислено.
— Би изтрепала доста индианци — отбеляза той. — Това изобщо не ми мина през ума.
Роуз беше толкова изумена, че не знаеше какво да каже.
Усети как тялото на Зак малко се отпусна. После обви с ръце врата й. Роуз имаше чувството, че ще се задуши, но не го пусна. Той започна да трепери и тя го притисна към себе си, като се надяваше, че топлината и близостта й ще го успокоят.
И тя бе убила човек за пръв път през живота си тази вечер, но единственото, което изпитваше, беше облекчение, че опасността е преминала и гняв, че онези типове искаха да ги убият. Беше сигурна, че ако се върнат, няма да изпитва никакви угризения отново да убива.
— Джордж идва — извика Тейлър.
— Не излизай навън. Може да не е той.
— Идват в галоп. Само Джордж и близнаците могат да яздят така в дъжда и бурята.
Дъждът вече валеше като из ведро. Невъзможно беше да се види нещо.
— Запали лампата и я сложи на прозореца — каза Роуз. — И се наведи за всеки случай.
Не можеше да се откъсне от прегръдката на Зак и затова го повдигна и отиде до вратата. Открехна я полека. Нищо не се случи и тя я отвори по-широко и излезе навън.
В коридора духаше силен влажен вятър, но тя продължи да върви. Искаше да види Джордж и да разбере дали всичко с него е наред.
Той се появи изневиделица от мрака. Слезе от коня и прегърна и двамата, преди дори Роуз да успее да каже нещо.
— Добре ли си? — попита той, като зарови лице в рамото й, а Зак се мушна между двамата. — Къде е Тейлър?
— Ето ме, тук съм — каза Тейлър, като излезе от спалнята със силно светеща лампа.
Светлината осветяваше лицата на останалите мъже, събрали се около Джордж.
— Нападнаха ли лагера? — попита Роуз, без да пуска Зак.
— Първо нападнаха нас.
— Някой ранен ли е?
— Убиха Алекс — отговори Монти, като мина покрай Роуз и Джордж, които още стояха прегърнати. — Какви поразии направиха тук?
Роуз пусна Джордж.
— Убиха бика. Зак се опита да го скрие, но те се появиха много бързо.
Монти изпсува по най-вулгарен начин и се втурна навън. Хен и неколцина от мъжете го последваха.
— Влез вътре — рече Роуз. — Ще направя кафе и ще затопля задушеното. Целият си вир-вода.
— Какво стана? — попита Джордж.
Докато правеше кафето, режеше хляба и затопляше еленското месо, тя разказа на Джордж за нападението.
— Ако Зак не бе застрелял онзи тип, нямаше да съм тук сега.
Настроението на Зак видимо се повиши, когато брат му се върна. Очите му отново заблестяха и енергията му се възвърна. Нямаше търпение да разкаже на Джордж за участието си в престрелката.
— Той беше истински зъл тип — започна Зак, изпълнен със задоволство, че всички възрастни мъже в стаята попиваха всяка негова дума. — Бях сигурен, че ще застреля Роуз точно там, в калта.
Състоянието на роклята на Роуз беше достатъчно красноречиво доказателство за думите му.
— И тогава грабнах пушката и го застрелях.
— Но ти не знаеш да стреляш — възрази Джордж.
— Научих се сам — гордо заяви Зак. — Само насочих оръдието и го повалих.
— Пушката — поправи го Тейлър, възмутен от опита на малкия си брат да се изфука. — Освен това само си го ранил, защото препусна бързо с коня си.
— Да, но не можа да застреля Роуз — не се оставяше Зак.
— А това е най-важното — потвърди Джордж.
Започнаха да разговарят за други неща. Скоро влезе Монти. Връхлетя като хала, с цялата пусната на свобода енергия на гигантски извор.
— Застреляли са дойната крава, мръсните му копелета — рече той и взе кафето, което Роуз му подаде. — Но бикът е жив. Мързеливото животно се беше свило като охлюв в един храст, за да запази скъпоценната си кожа от дъжда.
— Щяха да хванат Роуз, ако не ги бях прогонил — обади се Тейлър, твърдо решен да получи своя дял от похвалите за тазвечерните събития.
— Излязъл си от къщата? — попита Джордж, толкова смаян и ядосан, че настроението на момчето помръкна за миг.
— Аз го накарах — намеси се Роуз в подкрепа на Тейлър. — Полудях, като разбрах, че нападат деца. После, след като застреляха бика…
— Не са го застреляли — отбеляза Джордж.
— Тогава помислих, че са го застреляли — настоя Роуз, — и това ме вбеси. Те не можеха да ни видят в тъмното, затова двамата с Тейлър стреляхме няколко пъти по тях навън.
— Оправно момиче — ухили се Монти.
— Луди хора — рече Джордж, като изгледа строго брат си. — Можело е да ви убият.
— Можеха да ме убият и както си лежах в леглото — възрази Роуз. — Освен това, не разбирам защо трябваше да чакам тук и да треперя от страх, докато те разрушаваха ограждението за добитъка и се организираха да ни нападнат отново. Помислих, че можем да ги прогоним, и го направихме.
Джордж още изглеждаше недоволен, но не каза нищо повече.
— Може отново да нападнат — рече Соления. — Трябва да охраняваме къщата.
— Съвсем ще се скапем — отбеляза Монти. — Някой знае ли как ще се справим с това, като същевременно довършим огледа на добитъка?
В продължение на час те предлагаха различни идеи как да постъпят. Докато измислят план и направят график за дежурствата, слънцето се показа.
Дъждът бе спрял. Всичко навън изглеждаше свежо и обновено.
Освен мъжете.
— Къде е Хен? — сети се изведнъж Джордж. — Не съм го виждал от няколко часа.
— Дойде да пазим бика заедно — каза Монти.
— Върна ли се с теб?
— Разбира се.
— Не е влизал тук — рече Соления. — Спомням си, че само ти и Бен влязохте.
