— Но това ти е второто животно! — оплака се Уил.
— А ти самият върна две преди това — обади се Дрю.
— Така стана, защото ти не беше тук.
— Няма никакво значение — отвърна момичето.
— А аз още не съм имал възможност да върна животно в стадото — каза Танър.
— Твоят ред е след мен — заяви Дрю.
Уорд се чудеше как може да е толкова често в компанията на Уил, Пит и Дрю и да не осъзнае каква врява вдигат. Точно в този момент от стадото се отдели второ животно и Дрю изхвърча като стрела след него.
— Тя не се държи като момиче, нали? — попита Танър, като се приближи до Уорд.
— Понякога — отвърна той. — Освен това направо побеснява, ако и кажеш, че е момиче.
Дрю върна добичето в стадото много по-бързо от Пит и Уил.
— Наистина е бърза — отбеляза Танър.
— Само кажи, че е по-бърза от мен и ще ти фрасна един — закани се Пит.
— Знаеш какво казва Изабел за побоите между вас, нали? — обърна се към него Уорд.
— Ще й кажа, че Танър е паднал.
— Аз пък ще й кажа, че не е — възпротиви се Уил.
— За какво спорите вие двамата? — попита Дрю, като се приближи. Лицето й грееше от радост.
— Те нямат нужда от определена причина — каза Уорд. — Само това, че са заедно, е достатъчно.
Пит и Уил избързаха малко напред, за се отдалечат от Дрю.
— Следващото животно е мое — извика след тях Танър. Момчетата кимнаха в знак на съгласие. Като че ли Танър никога нямаше да получи своя шанс да подгони някое животно. В продължение на една миля телетата вървяха кротко напред, без да се опитват да се отделят Но после, точно когато стигнаха мястото, което Джейк бе определил за това стадо, едно животно се отдели и хукна встрани.
— Иипиии! — изкрещя Танър и се впусна след него. Животното и момчето скоро се скриха от погледите на останалите зад билото на невисок хълм. На Уорд не му даде сърце да каже на момчето, че спокойно можеше да остави животното, което вече нито можеше да избяга, нито имаше къде да се изгуби.
— Никой не крещи така, освен някой новак — промърмори презрително Дрю. — Всеки би разбрал, че е от Сан Антонио.
— Ще му кажа. — Уорд с мъка се опитваше да скрие усмивката си. — Сигурен съм, че той не би искал да направи нищо, за да те смути.
— Но той изчезна — възрази Дрю. — Мислиш ли, че се е загубил?
— Съмнявам се — отвърна Уорд. — Но въпреки това ще тръгна след него.
Със силен вик Дрю разпръсна животните във всички посоки.
— Ще дойда с теб.
Уил и Пит също изкрещяха няколко пъти, след което се присъединиха и те. Групата тръгна по неясните следи по сухата земя, които отвеждаха към коритото на пресъхнал поток. Децата пришпориха конете, изпреварвайки Уорд, и скоро се изгубиха от погледа. Но той продължаваше да чува радостните им викове, докато заобикаляха хълмовете и навлизаха в малките каньони. Сега, когато имаха истински дом и сигурност за бъдещето, бяха готови да се радват на живота.
След като заобиколи един стръмен хълм, Уорд попадна на старото корито на поток, които водеше до долината, намираща се отпред. Уорд видя Пит, Уил и Дрю, които пришпориха конете си в галоп. Малко по- далеч забеляза Танър, който приближаваше до някакъв фургон, очевидно бе забравил за избягалото теле.
Уорд така и не разбра защо изведнъж бе обхванат от неясна тревога. Може би това се дължеше на неподвижността на мулетата, впрегнати във фургона. А може би се дължеше на факта, че няма никаква причина един фургон да е спрян на такова място. Уорд веднага заби шпори в корема на коня. Извика с всички сили на децата пред него да спрат, но виковете му бяха заглушени от чаткането на копитата. Уорд извади револвера си и стреля във въздуха.
Трите деца на Джейк забавиха ход и спряха. Но не и Танър. Уорд стреля отново Този път Танър се обърна. Уорд размаха ръка, като викаше Танър да се върне обратно. Надяваше се момчето да го разбере. Ако не го направеше, можеше да умре.
— Какво има? — попита Дрю, като се приближи до Уорд.
— Джейк казва, че никога не трябва да даваме изстрел, освен ако случаят не е спешен — извика Пит.
— Такъв е — отвърна Уорд, след което отново пришпори коня си.
Танър отново се придвижваше напред. След като измина едно късо разстояние, той слезе от коня и се насочи към фургона.
— Танър, не! — изкрещя Уорд, но момчето продължи да върви напред. Накрая го достигна и понечи да се качи.
Точно в този момент Уорд пристигна. Бързо скочи от коня, сграбчи Танър и го отмести настрани. Накрая и двамата се озоваха на земята.
— Не чу ли какво казах!
— Точно се готвех да видя какво не е наред — отвърна момчето. То изглеждаше изненадано и малко уплашено. — Чух да плаче бебе.
— Какво се е случило? — попита Дрю.
— Мисля, че хората във фургона са болни — предупреди Уорд. — Всъщност мисля, че всички са мъртви, освен бебето.
Децата неволно се отдръпнаха назад.
— Но каква е причината? — осведоми се Дрю.
— Все още не знам.
— Ти няма ли да се разболееш?
— Винаги има такава опасност — отвърна Уорд. — Но за децата е по-лошо.
Като внимаваше да не докосва нищо, Уорд хвърли поглед във фургона. Жената бе мъртва. Това се виждаше от пръв поглед До жената лежаха две деца — момче и момиче. Децата бяха на около три и пет години и двете бяха мъртви. От съпруга нямаше и следа. Но жената едва ли бе дошла тук сама. Уорд отстъпи назад, отдалечавайки се от фургона.
— Мъжът не е тук. Разпръснете се и го потърсете. Вероятно се е отправил обратно към града. Когато го намерите, върнете се и ми кажете. Не се приближавайте до него.
— От какво са умрели? — попита Дрю.
— Холера. Трябва да погребем тези хора и да изгорим всичко във фургона.
— Ами бебето? — обади се Танър. — И него ли ще изгорим?
Другите деца се закискаха.
— Не, но то също е болно. Мисля, че нещастното малко същество няма да живее дълго. Сега тръгвайте всички.
Уорд разбра, че на плещите му се стоварва огромна тежест. Беше същото като във войната. Нуждата от помощ бе толкова голяма, а той не можеше да направи нищо.
Но дори и да можеше, за това семейство бе прекалено късно. Дори му мина мисълта, че е по-добре бебето да умре, преди да се върнат децата. Ако не станеше така, трябваше да направи всичко възможно, за да го спаси. Това не само щеше да застраши неговия собствен живот, но и живота на всички онези, които бяха около него. В това число и Танър.
Не се наложи Уорд да чака дълго завръщането на децата.
— Мъртъв е — съобщи Уил.
— Заведете ме при него — Уорд веднага се метна на коня си.
— Очевидно е искал да отиде в Сайпрес Бенд — каза Пит, когато наближиха мястото, където бе паднал и умрял мъжът. — Не е успял да измине и половин миля.
— Изглежда ужасно — промълви Танър.
Това бе самата истина. Смъртта на този човек е била много мъчителна.
— Всички вие веднага се връщате в ранчото — нареди Уорд. — Кажете на Джейк какво сме открили.
