Уорд не можеше да оспори това.
— Защо не ми каза какво се е опитал да ти стори Рамон?
— Не виждах смисъл да ти казвам. Ти вероятно нямаше да ми повярваш. Ако беше го направил, щеше да те заболи прекалено много. При това, мразех самата мисъл да знаеш, че Рамон ме е докосвал.
Между тях се настани напрегната тишина. Марина продължаваше да засажда леха след леха. Уорд не бе сигурен, е тя ще заговори отново. Накрая не можа да се стърпи и попита:
— Защо не остана в ранчото?
Ръката й затрепери толкова силно, че семената се разпръснаха извън лехите.
— Майка ти ме нарече мръсна уличница и веднага ме изхвърли.
ГЛАВА 13
Марина затвори очи и се опитала възвърне самообладанието си. След това започна с удвоено старание да покрива семената с пръст.
— Дона Луиза категорично отказа да ме види отново. Писа ми единствено, за да каже, че искаш анулиране на брака ни.
— И ти се съгласи?
Марина заглади пръстта с една ръка.
— Сигурно щях да се съглася, но тогава разбрах, че нося детето ти. Семейството ти не можеше да отрече, че се оженихме, затова представиха нещата така, че ти и без това ще ме изоставиш, когато разбереш, че съм бременна от друг мъж.
Уорд много пъти се бе укорявал за начина, по който бе постъпил с Марина. Сега се почувства още по- зле.
— Изобщо не знаех за Танър.
Марина отвори друг пакет със семена.
— Майка ти ми писа, че ти не си вярвал, че детето е твое. Само преди няколко дни сам каза същото.
— Но не можеш изведнъж да ми доведеш едно шестгодишно момче, да обявиш, че е мой син, и да очакваш от мен да го приема без всякакви възражения.
Марина остави пакета настрана и вдигна поглед към Уорд.
— Но ние бяхме женени. Споделяхме едно и също легло.
— Но Рамон го бе споделял с теб преди мен.
Очите й заблестяха гневно. Прииска му се да си бе отхапал езика. Все още трябваше да си напомня никога повече да не вярва на обвиненията на майка си.
— За мен това дойде като истински шок, особено след онова, в което бях подведен да повярвам — призна той.
Някои от гневните искри угаснаха, но огънят продължи да тлее в погледа й.
— За мен бе не по-малък шок да узная, че през цялото време си живял в Тексас, без дори веднъж да се опиташ да ме намериш и поговориш с мен.
— Трябва да призная, че изобщо не знаех къде си.
— Предполагам, че и двамата трябва да признаем колко неща не сме знаели и за колко неща сме били подведени.
Марина отново се върна към заниманието си. Търпението на Уорд обаче се бе изчерпало. Той я хвана за раменете, изправи я на крака и взе пакета семена от ръцете й. Изпитваше непреодолимо желание да я разтърси хубаво и да изтрие тази маска на сдържаност, която си бе наложила.
— Не можем ли да започнем отначало? — Може би това ще успее да разклати железния й самоконтрол.
Не успя. Погледът й не загуби нищо от твърдостта си.
— За нас не може да има ново начало, Уорд. Всичко, което някога бе имало между нас, умря в онзи ден.
— Не те моля да се опиташ отново да ме обичаш. Знам, че това е невъзможно.
Наистина ли бе така? Сега, след като пластовете на гнева и недоверието бяха отстранени, наистина ли чувствата му се бяха променили толкова много? Никога не бе успял да я забрави, дори и когато мислеше, че я мрази най-много. Сега образът й изобщо не напускаше мислите му. Искаше да намери начин да й се извини за това, което си бе помислил, за това, което й бе сторил. Не можеше да промени миналото, но беше необходимо да знае, че тя му прощава.
— Ако ние с теб имаме син… — Уорд млъкна и веднага се поправи. — Сега, след като имаме син…
Тя се изтръгна от хватката му и изтръска от полата си полепналата пръст. Взе чантата от земята и сложи вътре неизползваните семена.
— Това е факт — каза тя накрая, като насочи към него цялото си внимание. — Дай ми развод и този въпрос никога повече няма да те измъчва.
Уорд не виждаше никаква промяна в отношението й. Марина не искаше да има нищо общо с него.
До тях достигна тропотът на няколко чифта детски крачета. Уорд се обърна — насам с всички сили се носеха Пит, Уил и Дрю.
— Ще пускат част от едногодишните телета на свобода и ще ги закарат до хълмовете — извика Танър, като спря пред майка си, останал без дъх. — Мога ли да отида с тях?
Марина се обърна към Уорд, в погледа й се четеше неизречен въпрос.
— Ние не просто пускаме животните на свобода, а ги отвеждаме в онази част на ранчото, където има най-много място за тях.
— Опасно ли е? — попита Марина.
— Не — отвърна Уил. — Никак даже. Ако ги оставим, животните сами ще тръгнат.
— Да, но няма да отидат там, където ние искаме — обясни Дрю — Затова трябва да ги отведем.
— Кой ще дойде с вас?
— Никой — отвърна Дрю — Не се нуждаем от никого, за да свършим тази работа.
— Може би, но не мога да пусна Танър с толкова много животни, без да има някой, който да го наглежда.
— Аз мога да го наглеждам — заяви Уил, като сви рамене точно като Джейк. Уорд не можа да се сдържи и се усмихна.
— Аз пък ще наглеждам и двамата — добави Дрю, а на лицето й едновременно си изписаха нетърпеливо очакване и отегчение.
— За мен няма защо да се грижиш — каза Пит.
— Да си ме чул да ти предлагам? — сряза го Дрю.
— Имах предвид някой възрастен — заяви Марина.
— Не се нуждаем от никого — възпротиви се Дрю — Още повече че Джейк и Уорд ще имат достатъчно работа с останалите животни, които чакат да бъдат дамгосани.
Марина се обърна към Уорд.
— Ето ти една възможност. Ако си искрен в това, което каза, ще отидеш с тях.
Уорд отвори уста да й каже, че не може да изостави дамгосването, но след това се отказа.
— Ще поговоря с Джейк — отвърна той. Когато Танър започна да подскача възбудено, добави: — Джейк може да реши да изчакаме, докато приключим с останалата работа.
— Хайде, Уорд, поговори с него сега! — Дрю увисна на ръката му и започна да го тегли, момчетата последваха примера й.
— Не сме приключили разговора си — извика той към Марина.
— Напротив, приключихме.
— Това теле е мое! — извика Уил, като в същото време се впусна след едно животно, което се отдели от другите, като се опитваше да се върне в стадото, което бяха оставили.
