да рискува толкова много.
Докато го наблюдаваше, застанал уверено на седлото, мятащ ласото с непогрешима точност, водещ коня си и уловеното теле с неподправено умение, а мускулестото му тяло с лекота понасяше трудната и изтощителна работа, Марина почувства, че я обзема същото чувство, както някога, когато разбра, че се влюбва в неподходящия брат.
Марина с усилие отклони поглед. Нямаше да си позволи да повтори същата грешка. Щеше да говори с него, щеше да направи всичко, което бе по силите й, за да го опознае, но щеше да го направи заради Танър, а не заради себе си. Нямаше да си спомня за целувките му, за страстта му, когато я любеше, за сладостното чувство, когато се намираше в прегръдките му. Уорд беше мъж като всички останали и тя имаше намерение да се отнася с него по този начин.
Уорд не бе мъртъв и това бе неоспорим факт. Танър рано или късно щеше да научи, че истинският му баща е Уорд. Трябваше да реши как и кога бе най-подходящо да му каже.
Джейк бе казал, че имат на разположение трийсет минути. Всички бяха отишли да пият вода или да си починат на сянка. Уорд се насочи към къщата, за да потърси Марина.
Продължаваше да си повтаря, че не би трябвало да я вижда, нито да говори с нея. Казваше си, че това, което трябваше да направи, бе да и даде развод и да я изпрати незабавно за Сан Антонио. Казваше си, че всъщност не го бе грижа за нея, интересуваше се само от Танър. Казваше си, че животът на двамата вече не бе свързан, че раздялата е била пълна и окончателна още преди години.
Уорд трябваше да обмисли три неща, можеше да започне още сега. Семейството му го бе лъгало. Това болеше повече, отколкото бе могъл да си представи, но вече бе недопустимо да пренебрегва очевидното.
След като веднъж прие факта за измамата на семейството си, Уорд нямаше причини да се съмнява в думите на Марина, че Рамон се бе опитал да я изнасили. Никога не бе мислил, че брат му е способен на такова нещо, но Рамон никога не бе отблъскван от жените, а бе отхвърлен от жена, която той считаше за своя.
След като повярва в предателството на Рамон, трябваше да изхвърли от ума си мисълта, че Марина го бе измамила. Не можеше да продължава да обвинява жена, за която бе разбрал, че самата тя е била предадена и измамена.
И накрая оставаше Танър. Ако Марина никога не се бе любила с Рамон, това означаваше, че момчето наистина е негов син!
Уорд намери Марина да копае земята непосредствено до стълбите на верандата.
— Какво правиш? — попита той.
— Роуз Рандолф изпрати на Изабел семена и готови за разсаждане растения. Тя не е в състояние да се наведе, за да подготви лехите. Всеки друг е зает с дамгосването, затова с тази работа се заех аз.
— Чакай, остави на мен. Ти не би трябвало да го правиш.
Марина вдигна поглед към него.
— Не, Уорд, ти си имаш своя работа.
Той я наблюдаваше търпеливо, докато тя внимателно поставяше растението в изкопаната преди това дупка, запълваше я с пръст и я поливаше с вода Това растение бе последното.
— Трябва да говоря с теб.
— Давай — отвърна тя, без да прекъсва работата си. — Мога да говоря, докато правя редовете за семената.
Ако искаше да получи отговор на въпросите си, трябваше да започне от самото начало. Уорд би предпочел да има цялото й внимание, но може би беше по-добре, ако не се гледаха постоянно в очите.
— Защо дойде тук? — попита той.
Марина застина за момент, но не вдигна поглед към него.
— Защо питаш? Ти не вярваш на нищо от това, което ти казвам.
— Знам, и трябва да призная, че не бях прав. Ако искаме да изясним нещата, трябва да започнем от самото начало.
Този път Марина вдигна глава, измервайки го с преценяващ поглед. По израза на лицето й Уорд не можеше да отгатне какво си мисли в момента. Добре. Не искаше да знае. Още не.
Очевидно доволна от това, че той бе искрен. Марина отново се захвана с работата си.
— Какво искаш да знаеш?
— Ако не си обичала Рамон, защо тогава отиде да гостуваш в ранчото?
Марина въздъхна, като че ли освободила се от дълго потискано напрежение.
— Семействата ни решиха, че ние с Рамон трябва да се оженим. Нашето положение в обществото напълно отговаряше на вашето богатство. Бях поласкана, но все още не исках да се омъжвам.
— Мога да предположа, че на майка ми това изобщо не се е харесало.
— Нито пък на моята. Тя реши, че удоволствията, които предлага Сан Антонио, са виновни затова и ме изпрати в ранчото, където да не виждам никой друг, освен Рамон. Надяваше се, че по този начин веднага ще се съглася да се омъжа.
— И защо не го направи?
Марина прекъсна за момент работата си.
— Срещнах теб и разбрах, че съм открила в теб всичко онова, което липсва у Рамон. Всичко се случи много бързо, все едно да се събудя и да разбера, че съм се влюбила в човек, когото никога преди не съм виждала.
По същия начин се бе почувствал и той. Все още не можеше да забрави шока, който изпита, когато разбра, че тя го обича, часовете, които прекара, убеждавайки сам себе си, че Марина говори искрено, че не си е въобразил.
— Това не те ли изплаши?
— Да, но ме и опияняваше в същото време. Бях твърде млада, за да си дам сметка за риска, който поемам.
— Защо не каза на родителите си, че Рамон се е опитал да те изнасили?
Марина започна усилено да копае с малката градинарска лопатка.
— Баща ми щеше да използва това обстоятелство като извинение, за да ме принуди да се омъжа за него.
— Ами моето семейство?
— И кой в ранчото щеше да ми повярва? Майка ти ли? Или ти?
Те не й бяха повярвали — нито един от тях.
— Ако бях обвинила Рамон публично, щях да бъда напълно разсипана. Майка ти беше бясна, защото се намесих в плановете й, но сметна за непростимо това, че предпочетох теб пред Рамон. Беше решена на всяка цена да ни накаже и двамата.
— Ако е така, успяла е повече, отколкото си е мислела.
Марина започна да копае малки лехи за семената.
— Тя ме презира, но теб те мрази. Предполагам, че си наясно с това, нали?
Уорд не можеше да приеме това. Винаги бе знаел, че майка му предпочита Рамон. Но да мрази собствения си син? Не, невъзможно.
— След всичко, което се случи с теб, не съм изненадан, че мислиш по този начин — каза той.
— Никога няма да можеш да видиш семейството си такова, каквото е в действителност.
Уорд вече бе приел факта, че го бяха излъгали, но не можеше да приеме злобата и отмъстителността им.
— Защо ме накара да се оженим толкова набързо? — попита той.
Марина се пресегна за едното пакетче със семенца, но не започна да ги засажда. Още веднъж вдигна поглед към Уорд.
— Страхувах се, че ще ни разделят.
— Не можеха да направят това.
Марина отвори пакетчето и започна да пуска равномерно семената в лехите.
— Ние се оженихме и въпреки всичко ни разделиха, нали?
