хората няма да му се ядосват, ако бъде учтив с тях. Двамата продължиха да яздят известно време мълчаливо. Танър започна да се чувства неудобно. Започна да съжалява, че не бе повикал Уил да дойде с него. Уил винаги малко се фукаше, но не се мусеше като Дрю. Щеше да се състезава независимо какъв кон яздеше.
— Има нещо, което трябва да знаеш за Уорд — обади се накрая Рамон. — Нямах намерение да ти казвам, но не мога да се примиря, като гледам как едно момче като теб се възхищава на човек, който толкова малко да заслужава това.
Танър не бе сигурен какво иска да му каже Рамон, но разбираше, че това, което ще последва, нямаше да е хубаво.
— Какво би си помислил, ако ти кажа, че Уорд вече има син?
Танър толкова силно опъна юздите, че конят му отметна рязко глава.
— Не ти вярвам! — избухна момчето — Ако беше така, Уорд щеше да ми каже — Като помисли малко, добави: — Уорд никога не се е женил. Ходил е да се бие във войната.
— Грешиш Уорд беше женен, но избяга и изостави жена си.
Танър в никакъв случай не можеше да повярва на това твърдение. Уорд никога не би избягал и не би изоставил никого.
— И още по-лошо — когато разбрал, че жена му ще има дете, изобщо не се върнал.
— Защо ми говориш всичките тези лоши неща за Уорд? — възмути се Танър — Той ти е брат. Не го ли харесваш?
— Той направи нещо още по-лошо — продължи Рамон, без да обърне внимание на въпроса на Танър — След раждането на сина си Уорд заявил, че бебето не било негово. Казал, че жена му била лоша и че никога в живота си не иска да вижда малкото копеле.
Танър не можеше да допусне, че Уорд ще направи такова нещо, но мисълта за момчето, на което всички обръщат гръб, го трогна.
— Какво се случи?
— Добрият чичо се опитал да помогне. Той живеел в голяма къща и имал много пари. Искал малкото незаконородено момче да стане негов син. Обещал му коне и всичко, което можело да си пожелае.
— А момчето отишло ли да живее с него?
— Не. Уорд не му позволил. Казал, че никой негов роднина не трябва да се грижи и да помага на онова копеле.
— Но това е подло! Чичото все пак е трябвало да вземе момчето.
— Опитал се. Но един ден малкото копеле открило Уорд и тъй като не искал да изглежда толкова ужасен, Уорд се престорил, че харесва момчето. Той толкова го заблудил, е когато любезният чичо дошъл отново да го вземе със си, момчето отказало. Внезапно Танър доби чувството, че нещо не бе наред. Тази история изобщо не се отнасяше за малко незаконородено дете. Беше за самия него.
— За какво ми разказваш всичко това? — изкрещя той — Аз не съм копеле! Уорд не ми е баша!
— Страхувам се, че е.
— Не, не е!
— Защо си мислиш, че Уорд прекарва толкова време с теб?
— Уорд ме харесва. Той самият ми го каза.
— Защо той и майка ти отсъстваха от ранчото толкова дълго време?
— Помагаха на болните от холера.
— Уорл искаше да накара майка ти и теб отново да го харесате. По този начин, когато ти каже, че е твой баща, ти няма да му се разсърдиш, че те е изоставил.
Танър много се разгневи на Рамон заради тези думи. Ядосваше се и за това, че го караше да се чувства объркан и разстроен.
— Това не е истина! — изкрещя момчето.
Хвана юздите и налетя на коня на Рамон. Животното отметна глава и изцвили пронизнтелно.
— Спри, малко копеле такова! — извика Рамон.
— Не съм копеле! — изкрещя на свой ред Танър и отново извъртя коня си. — Не съм!
Краят на юздата удари коня на Рамон по носа. Животното отстъпи назад и изцвили. Рамон трябваше да положи доста усилия, за да запази равновесие.
— Престани да удряш коня ми, глупаво копеле такова! — изкрещя Рамон.
— Казах ти вече, че не съм копеле — извика Танър. — Мама ми каза, че баща ми е бил известен лекар, който изчезнал през войната.
— Това е Уорд, идиот такъв! Не можеш ли да разбереш?
На Танър много му се прииска Дрю да бе тук. Тя би знаела как да накара Рамон да спре да говори такива ужасни лъжи. Момчето продължи да удря коня на Рамон. Рамон изпитваше все по-големи затруднения да се задържи на седлото, което зарадва Танър извънредно много. Искаше Рамон да падне на земята.
— Уорд няма да ти позволи да живееш в ранчото — изкрещя Рамон. — Той ще отиде в Сан Антонио, където ще бъде лекар, а там няма да имаш кон и няма да можеш да яздиш.
— Това е лъжа! — извика Танър, обърна коня си и пое в галоп обратно към каньона.
— Спри, глупако! — извика след него Рамон — Така ще си счупиш врата.
Стигнаха до тясната виеща се скалиста пътека, като се носеха в безумен галоп. Рамон продължаваше да вика на Танър да внимава, но момчето бързаше да се върне в ранчото час по-скоро. Уорд трябваше да му каже, че Рамон греши. Трябваше!
Но през цялото време Танър имаше ужасното подозрение, че Рамон е прав. Твърде много неща съвпадаха Танър не искаше да го наричат малко копеле. Не искаше баща, който не го желае. По-добре беше да има баща-герой, загинал във войната, и който никога нямаше да се върне прегърне любимото си момче.
Колкото повече мислеше по този въпрос и се разстроиваше, толкова по-бързо яздеше. Изобщо не обръщаше внимание на виковете на Рамон, че е много опасно да се язди такава главоломна скорост.
Когато пътеката навлезе в долината в дъното на каньона, Танър пришпори още по-бързо коня си. Момчето хвърли за миг поглед назад, точно навреме, за да види как конят на Рамон се спъва и се подхлъзва на една скала. В следващия миг животното падна на колене. Рамон излетя седлото над главата на коня и се приземи на скалите малко по-надолу. Тялото му се удари и започна да се търкаля по склона, докато стигна в дъното на долината, където земята бе равна.
Ужасен от това, което се случи, Танър спря коня си, върна го и пое назад. Скочи от седлото и се затича към мястото, където бе паднал Рамон.
— Мистър Рамон, добре ли си? Моля те, кажи нещо. Недей да лежиш там и да мълчиш.
Но Рамон не се помръдна. Танър го доближи още и го гледа внимателно. Видя, че мъжът още дишаше. Като събра последните остатъци от смелостта си, Танър протегна ръка и вдигна едната ръка на Рамон. Когато я пусна, тя падна на земята, без да се помръдне.
ГЛАВА 26
— Виждала ли си Танър? — обърна се Уорд към Марина.
— На него му омръзна да слуша само за холерата и излезе с Дрю и Бък. Преди около час ги видях да яздят заедно.
Уорд бе намерил Марина във всекидневната да храни Дейл. Картината, която видя, му хареса, само че му се искаше момиченцето да бе тяхна дъщеря. Реши в най-скоро време да се погрижи и по този въпрос.
— Надявам се Танър да е наблизо — каза Уорд. — Липсва ми.
— И на мен, но очевидно с нас не е така вълнуващо, както при езда с Бък и Дрю.
Уорд седна до Марина и погъделичка краченцата на Дейл. Момиченцето спря да се храни и впи в него тъмносините си очички.
— Нямаш гъдел, така ли?
— Не я разсейвай — каза Марина — Изабел каза, че тя не яде много.
