Пъстрокожка

— Аз съм бедно момиче и си нямам нито баща, нито майка.

Той пак попитал:

Какво правиш в моя дворец?

Тя отговорила:

— Държат ме тук, за да върша черната работа.

Той пак попитал:

— Откъде си взела пръстена, който намерих в супата?

Тя отвърнала:

— Не зная нищо за този пръстен.

И така царят не можал нищо да узнае и я пуснал да си върви.

Минало известно време, в двореца пак имало празненство и Пъстрокожка като миналия път помолила готвача да й разреши да погледа. Той рекъл:

— Добре, но след половин час да се върнеш и да сготвиш на царя любимата му супа с препечен хляб.

Тя изтичала веднага в килерчето си, измила се бързо, извадила от ореховата черупка роклята, която била сребърна като месечината, и я облякла. После се изкачила по стълбата и влязла като същинска принцеса. Царят отишъл да я посрещне и много се зарадвал, че пак я вижда; а в същия миг започнали танците и двамата танцували заедно. Но щом танцът свършил, тя пак изчезнала тъй бързо, че царят не успял да забележи къде е отишла.

А тя се прибрала бързо в килерчето си, облякла се отново като Пъстрокожка и отишла в кухнята да сготви супата с препечен хляб. И щом готвачът се качил горе да погледа празненството, тя донесла от килерчето златното чекръче и го пуснала в чинията със супата.

Поднесли супата на царя, изял я той и пак му се усладила като предишния път. Повикал готвача и готвачът бил принуден и този път да призна е, че Пъстрокожка е сготвила супата. Повикали Пъстрокожка повторно при царя, но тя отново казала, че я държат само за да я замерят с обувките си и че не знае нищо за златното чекръче.

А когато царят за трети път устроил празненство, случило се същото, както и преди. Сега обаче готвачът рекъл:

— Пъстрокожке, ти си магьосница; винаги слагаш нещо в супата, та става по-вкусна от моята и се услажда повече на царя.

Но Пъстрокожка толкова му се молила, че той пак я пуснал за половин час на празненството.

Този път Пъстрокожка облякла третата си рокля, блестяща като звездите, и влязла в залата. Царят пак танцувал с прелестната девойка и му се струвало, че никога преди не е била толкова красива. Танцът продължил много и докато танцувал с нея, сложил на пръста й един златен пръстен. Щом танцът свършил, царят се помъчил да я задържи, но тя се отскубнала, смесила се бързо с множеството и изчезнала от очите му.

Изтичала бързо-бързо в килерчето под стълбата и понеже се забавила повече от половин час и нямала време да съблече хубавата рокля, само навлякла кожуха отгоре; от бързане не смогнала дори да се начерни добре със сажди и един от пръстите й останал бял.

Така Пъстрокожка изтичала в кухнята, сварила супата с препечен хляб за царя, почакала готвача да излезе и пуснала в нея златната мотовилчица.

Като видял мотовилчицата на дъното на паницата, царят заповядал да повикат Пъстрокожка. Когато тя се изправила пред него, той зърнал бялото й пръстче и пръстена, който й бил сложил по време на танца; хванал ръката й и я задържал здраво в своята. Пъстрокожка се помъчила да се отскубне и да побегне, ала кожухът се отворил и под него заблестяла звездната рокля.

Царят дръпнал кожуха и го свлякъл от тялото й. В този миг се показали златисторусите коси — девойката засияла с цялата си хубост. А като изтрила саждите и пепелта от лицето си, станала още по- хубава. Тогава царят казал.

— Ти ще станеш моя жена и никога няма да се разделим.

Скоро вдигнали голяма сватба и живели щастливо чак до смъртта си.

,

Информация за текста

© Димитър Стоевски, превод от немски

Bruder Grimm

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2442]

Последна редакция: 2007-04-29 13:46:45