Пъстрокожка

Братя ГримПъстрокожка

Имало едно време един цар. Жена му, царицата, имала златисторуси коси и била толкова хубава, че друга като нея нямало по цялата земя. Внезапно тя се разболяла тежко и като почувствала, че скоро ще умре, повикала царя и му казала:

— Ако след смъртта ми решиш да се ожениш повторно, вземи жена красива като мене и с такива златисторуси коси като моите. Обещай ми!

Царят обещал, а тя затворила очи и издъхнала.

Жалил я той дълго време и не мислел да се жени повторно, ала най-сетне придворните съветници му казали:

— Не бива така, царю честити. Трябва да се ожениш отново, за да имаме царица.

Тръгнали пратеници надлъж и нашир да търсят девойка, равна по хубост на покойната царица. Но по цялата земя не можело да се намери такава хубавица, пък и да можело — едва ли щяла да има такива златисторуси коси. Върнали се пратениците, без да изпълнят поръката.

Но царят имал дъщеря, която била равна по хубост на покойната си майка и със също такива златисторуси коси. Когато пораснала, царят видял, че тя много прилича на покойната му съпруга. Повикал придворните съветници и им казал:

— Ще се оженя за дъщеря си, защото тя много прилича на моята покойна жена. Както видяхте сами, не можах да намеря жена, която да й бъде равна по хубост.

Като чули тия думи, придворните съветници се изплашили и отвърнали:

— Забранено е баща да се жени за дъщеря си. Нищо добро не може да излезе от това и царството ти ще бъде обречено на гибел.

Като узнала бащиното решение, дъщерята се изплашила повече от тях, но се надявала, че ще успее да отклони царя от намерението му. Един ден тя му казала:

— Преди да изпълня твоето желание, татко, искам да си ушия три рокли: едната златна като слънцето, втората сребърна като месечината и третата блестяща като звездите. Освен това искам кожух, ушит от хиляда различни кожи; от всяко животно в царството ти трябва да се вземе по един къс козина за този кожух.

И си помислила: „Не е възможно да се намери всичко това и така ще отклоня татко от лошото му намерение“.

Ала царят не престанал да мисли за женитбата и поръчал на най-изкусните тъкачи и шивачи в царството да изтъкат платовете и да ушият роклите: едната златна като слънцето, втората сребърна като месечината и третата блестяща като звездите. А ловците задължил да изловят всички животни в царството и да изрежат по едно късче от козината им, за да се ушие кожух от хиляда различни кожи.

Накрая всичко било готово. Заповядал царят да донесат кожуха, разгънал го пред дъщеря си и рекъл:

— Утре ще вдигнем сватбата.

Видяла принцесата че няма вече надежда да отклони царя от намерението му и решила да избяга. През нощта, докато всички спели дълбок сън, тя станала и взела три от своите скъпоценности: един златен пръстен, едно златно чекръкче и една златна мотовилчица. Скътала трите рокли — едната златна като слънцето, втората сребърна като месечината и третата блестяща като звездите — в една орехова черупка, облякла кожуха от хиляда различни кожи и си начернила със сажди лицето и ръцете. После тайно се измъкнала от двореца, вървяла цяла нощ и накрая стигнала до една голяма гора. Била много уморена, затова седнала в хралупата на едно дърво и заспала.

Слънцето изгряло, а тя все още спяла.

В това време царят, чието владение била гората, излязъл на лов. Спрели кучетата му под дървото, почнали да душат, да скачат около него и да лаят. Царят казал на ловците:

— Я вижте какъв дивеч се е скрил там!

Изпълнили заповедта ловците, върнали се и казали:

— В хралупата на дървото лежи някакво чудновато животно, каквото не сме виждали никога. Кожата му е от хиляда различни късчета. Лежи там и спи.

Царят заповядал:

— Помъчете се да го хванете живо, вържете го и го докарайте.

Когато ловците хванали девойката, тя се събудила, изтръпнала от страх и извикала.

— Аз съм бедно момиче, изоставено от баща и майка. Съжалете се над мене и ме приберете.

Те отвърнали:

— Ела с нас, Пъстрокожке. Ще вършиш добра работа в кухнята, ще метеш и пепелта.

После тръгнали към царския дворец. Там й показали едно килерче под стълбата, където не прониквала дневна светлина, и рекли:

— Ето, Пъстрокожке, тук ще живееш и ще спиш.

После я изпратили в кухнята. Там тя носела дърва и вода, палела огън, оскубвала заклани птици, чистела зеленчук, измитала пепелта и вършела цялата черна работа.

Дълго време живяла Пъстрокожка така злочесто. Ах, прекрасна принцесо, какво ли още те чака!

Но ето, че веднъж в двореца имало празненство и тя помолила готвача:

— Може ли да отида горе и да погледам? Ще застана отвън до вратата.

Готвачът отвърнал:

— Качи се, но след половин час трябва да се върнеш да изметеш пепелта.

Запалила тя една свещ, отишла в килерчето си, съблякла кожуха, измила саждите от лицето и ръцете си и веднага засияла с цялата си хубост.

После отворила ореховата черупка и извадила първата рокля, която била златна като слънцето. Облякла я, отишла на празненството и всички й правели път, защото никой не я познавал; мислели, че е принцеса. А царят я посрещнал, подал й ръка, танцувал с нея и тайно си мислел: „Такава хубава девойка не съм виждал досега“.

Свършил танцът, тя се поклонила и докато царят се обърне, изчезнала от погледа му и никой не видял къде отишла. Разпитали стражата, която стояла пред портите на двореца, но никой от тях не бил я зърнал.

А тя изтичала в килерчето си, съблякла бързо роклята, начернила пак лицето и ръцете си, облякла кожуха и отново се превърнала в Пъстрокожка.

Когато отишла в кухнята, за да измете пепелта, готвачът й рекъл:

— Остави тази работа за утре, а сега сготви супата за царя, и аз ще отида малко да погледам. Но внимавай да не падне някой косъм в супата! Случи ли се такова нещо, няма да видиш вече нито залък.

Излязъл готвачът, а Пъстрокожка се захванала да сготви супата за царя и се постарала да я направи много-много вкусна. Сварила се супата, а Пъстрокожка отишла в килерчето си, взела златния пръстен и го пуснала в чинията със супата.

Щом свършили танците, царят заповядал да му донесат супата, изял я и тя много му се усладила — струвало му се, че никога досега не бил ял по-вкусна супа. Но когато супата се свършила, видял на дъното на чинията златния пръстен и много се учудил. Заповядал да повикат готвача.

Като чул заповедта, готвачът много се изплашил и казал на Пъстрокожка:

— Сигурно си изпуснала някой косъм в супата; ако е така, ще те пребия.

Отишъл при царя и той го попитал кой е сготвил супата. Готвачът казал:

— Аз я сготвих.

Но царят възразил:

— Не е вярно. Тя беше сготвена по друг начин и беше много по-вкусна от всеки друг път.

Готвачът казал:

— Няма що, признавам, че не я сготвих аз, а Пъстрокожка.

Царят рекъл:

— Върви си и я прати при мене.

Дошла Пъстрокожка и царят я попитал:

— Коя си ти?