— Имаш право да помолиш за три неща и да ги вземеш със себе си в замъка.
Момъкът отвърнал:
— Тогава ще помоля да ми дадеш малко дърва за един резбарски тезгях с длето и един струг.
Царят заповядал да занесат през деня всичко това в замъка.
Започнало да се свечерява. Момъкът отишъл в замъка, запалил в една стая буен огън и сложил до него струга и резбарския тезгях с длетото.
— Да можех поне веднъж да настръхна от страх! — казал той. — Но май и тук няма да се науча.
Към полунощ решил да разпали загасналия огън. Навел се да го раздуха и изведнъж от един ъгъл се разнесли писъци:
— Мяу, мяу, премръзнахме!
— Глупаци! — викнал той. — Защо пищите? Ако сте премръзнали, елате, седнете до огъня и се стоплете!
Тогава две големи черни котки скочили до него, седнали от двете му страни и почнали да го гледат свирепо с огнените си очи. След малко, като се постоплили, рекли:
— Да изиграем ли едни карти, друже?
— Защо не! — отвърнал той. — Но я си покажете лапите!
Протегнали те лапите си.
— Охо — викнал той, — ама че ви са дълги ноктите! Почакайте, ще трябва най-напред да ви ги изрежа.
Хванал ги за шиите, сложил ги на резбарския тезгях и им стегнал здраво лапите с големия винт.
— Като ви гледам ноктите, не ми се иска да играя на карти с вас — рекъл той, убил ги и ги хвърлил през прозореца в езерото.
След като усмирил завинаги двете котки и седнал пак до огъня, от всички страни излезли много черни котки и черни кучета, вързани с нагорещени верижки, и ставали все повече и повече, така че за него просто не останало място; и всички мяукали и виели страхотно, газели по огъня, разпръсвали го и искали да го угасят. Погледал ги той известно време спокойно, но накрая му прикипяло, вдигнал длетото и викнал:
— Я се махайте оттук, гадинки такива!
И се развъртял с длетото. Едни избягали, другите избил и ги хвърлил през прозореца в езерото. После раздухал ситните въгленчета, разпалил пак огъня и се постоплил. Но както седял, очите му почнали да се затварят — доспало му се. Огледал се наоколо и видял в ъгъла голямо легло.
— Точно за мене — казал той и се мушнал под завивката.
Но преди още да затвори очи, леглото почнало да се движи и тръгнало да обикаля из целия замък.
— Това не е лошо — казал той, — само не друсай!
Понесло се леглото бързо напред, сякаш го теглели шест коня, прескачало прагове, катерело се и спускало по стълби, но изведнъж се обърнало с краката нагоре и затиснало момъка. Но той разхвърлял завивките и възглавниците, измъкнал се и казал:
— Който иска, нека се вози.
Легнал до огъня и спал до зори.
На другата сутрин царят дошъл и като го видял проснат на земята, помислил, че призраците са го убили и рекъл:
— Жалко за хубавия човек.
Чул тези думи момъкът, скочил и рекъл:
— Още не е стигнало дотам.
Смаял се царят, но се зарадвал и го попитал как е прекарал нощта.
— Доста добре — отвърнал той. — Едната нощ мина, ще минат и останалите две.
Прибрал се в страноприемницата, а там съдържателят облещил очи и рекъл:
— Не се надявах да те видя отново жив. Научи ли сега какво е да настръхне човек от страх?
— Не — рекъл момъкът, — всичко беше напразно. Да можеше някой да ми го опише!
Дошла втората нощ, отишъл той повторно в омагьосания замък, седнал до огъня и запял старата си песен:
— Да можех поне веднъж да настръхна!
Като наближило полунощ, разнесъл се някакъв шум и тропот, първо леко, после все по-силно; след това утихнало за малко и накрая с ужасен трясък през комина се изтърколила половината от човешко тяло и тупнала на земята пред него.
— Хей — викнал момъкът, — това не стига, къде е другата половина!
Отново се разнесъл вой и писък, а после паднала и другата половина на тялото.
— Почакай най-напред да раздухам малко огъня — казал момъкът.
Раздухал огъня и какво да види: двете половинки се били събрали и на тезгяха седял един отвратителен на вид човек.
— Така не сме се пазарили, тезгяхът си е мой — казал момъкът.
Човекът се помъчил да го избута, но той не допуснал това, а със сила го блъснал и си седнал на мястото.
В този миг през комина паднали един след друг още неколцина мъже. Те носели девет човешки кости и два черепа. Наредили костите на земята и почнали да играят на кегли. Момъкът поискал да поиграе и ги попитал:
— Може ли да поиграя и аз?
— Да, ако имаш пари.
— Пари имам предостатъчно — отвърнал той, — но топките ви не са съвсем заоблени.
Взел черепите, сложил ги на струга, остъргал ги и те станали заоблени. После казал:
— Така, сега ще се търкалят по-добре. Хайде, по-живо!
Поиграл и загубил малко пари. Но щом станало полунощ, всичко изчезнало. Легнал и заспал спокойно.
На другата сутрин царят дошъл да види какво става.
— Как прекара този път? — попитал го той.
— Играхме на кегли и загубих няколко монети — отвърнал той.
— Не настръхна ли от страх?
— Напротив — отвърнал той, — забавлявах се. Да можех поне веднъж да настръхна!
През третата нощ момъкът пак седнал на тезгяха и казал наистина сърдито:
— Да можех поне веднъж да настръхна!
Малко по-късно дошли шестима едри мъже и внесли един ковчег. Момъкът казал:
— Аха, сигурно е братовчедът, който умря преди няколко дни! — Дал знак и викнал: — Ела, братовчеде, ела!
Мъжете оставили ковчега на земята, момъкът се приближил и вдигнал капака. Вътре лежал мъртвец. Момъкът докоснал лицето му — то било студено като лед.
— Почакай, ще те стопля малко — рекъл той.
Отишъл до огъня, нагрял ръката си и я сложил върху лицето на мъртвеца, но той пак си останал студен.
После го извадил от ковчега, седнал до огъня, взел го на скута си и му разтрил ръцете, за да се раздвижи кръвта. Но тъй като и това не помогнало, сетил се, че хората лягат по двама в леглото, за да се стоплят; сложил го тогава в леглото, завил го и легнал до него.
След малко мъртвецът се поразмърдал. А момъкът рекъл:
— Виждаш ли, братовчеде, стоплих те!
Но мъртвецът се изправил и викнал:
— Сега ще те удуша!
— А, така ли се отблагодаряваш? — попитал момъкът. — Хайде тогава обратно в ковчега!
Вдигнал го, тръснал го в ковчега и затворил капака. Дошли шестимата мъже и изнесли ковчега.
— Пак не настръхнах — казал той, — цял живот да стоя тук, пак няма да се науча да настръхвам.
Ала ето, че влязъл един човек, по-едър от шестимата мъже, и страшен наглед; но бил стар и носел дълга бяла брада.
