— Стой, дребосък — викнал той, — сега скоро ще научиш какво е да настръхнеш от страх, защото ще умреш.
— Не бързай толкова — отвърнал момъкът. — Ако ще умирам, трябва да взема участие в умирането.
— Ей сега ще те сграбча! — рекъл духът.
— По-полека, по-полека, не се надувай много! Колкото силен си ти, толкова съм и аз, а може и да съм по-силен от тебе.
— Ще видим — рекъл старецът. — Ако излезеш по-силен от мене, ще те пусна да си отидеш. Хайде, ела да си премерим силите!
Повел го през разни тъмни коридори и накрая стигнали пред едно ковашко огнище. Взел старецът брадва и с един удар набил едната наковалня в земята.
— Аз ще направя нещо по-добро — казал момъкът и отишъл при другата наковалня.
Старецът застанал до него да гледа, а бялата му брада увиснала надолу. Взел момъкът брадвата, разцепил с един удар наковалнята на две и заклещил брадата на стареца в цепнатината.
— Падна ли ми в ръцете? — викнал момъкът. — Сега ти ще умреш.
После взел един железен прът и запердашил така стареца, че той почнал да скимти и да го моли да спре, като му обещавал големи богатства.
Измъкнал момъкът брадвата, освободил и брадата на стареца и го пуснал. Тогава старецът го завел в едно подземие и му показал три сандъка пълни със злато.
— От тези три сандъка — рекъл той — единият е за бедните, другият е за царя и третият е за тебе.
В този миг станало дванайсет и духът изчезнал, а момъкът останал на тъмно.
— Все ще се оправя — рекъл си той, тръгнал опипом, намерил пътя до стаята си, легнал край огъня и заспал.
Дошъл на другата сутрин царят и казал:
— Сега сигурно си научил какво е да настръхнеш от страх.
— Не — отвърнал той. — Разкажете ми какво е! Най-напред дойде покойният ми братовчед, а после един брадат човек, който ми показа много злато в подземието, но никой не ми каза какво е да настръхнеш от страх.
Тогава царят рекъл:
— Ти развали магията на замъка и затова ще се ожениш за дъщеря ми.
— Всичко това е много хубаво — отвърнал той, — но аз все още не зная какво е да настръхна от страх.
После взели златото от подземието и направили голяма сватба. Но макар че много обичал жена си и бил много доволен, младият цар пак повтарял непрекъснато:
— Да можех поне веднъж да настръхна от страх! Да можех поне веднъж да настръхна!
Накрая това омръзнало на младата царица. Един ден прислужницата й казала:
— Аз ще оправя тази работа, ще му покажа как се настръхва от страх.
Отишла на потока, който течал през градината, и поръчала да й напълнят едно ведро с черни мрени. През нощта, когато младият цар спял дълбоко, жена му дръпнала завивката и изсипала върху него ведрото, пълно със студена вода и мрени, а и рибките, като останали без вода, започнали да скачат и да пляскат край него.
Той мигновено се събудил и викнал:
— Ей, че настръхнах, мила жено! Да, сега вече зная какво е човек да настръхне от страх.
Информация за текста
© Димитър Стоевски, превод от немски
Bruder Grimm
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2467]
Последна редакция: 2007-04-29 13:47:11
