Дяволът с трите златни косъма

дяволът, когато ще откъсна трите златни косъма от главата му.

Вечерта дяволът се прибрал у дома. Щом влязъл, усетил, че вътре има някой.

— Мирише ми на човешко месо! — извикал той.

Започнал да търси навсякъде, но нищо не можал да намери. Старицата му се скарала:

— Изчистила съм и съм подредила цялата къща, а ти сега отново ще разхвърляш всичко! Я по-добре седни да вечеряш! Дяволът се нахранил, после отпуснал глава в скута на баба си и я помолил да го попощи. Скоро заспал дълбоко и захъркал. Тогава баба му хванала един златен косъм, отскубнала го и го сложила до себе си.

— Ох! — извикал дяволът. — Какво правиш?

— Сънувах лош сън — отговорила старицата — и в съня си отскубнах един косъм от главата ти.

— Какво сънува? — попитал дяволът.

— Сънувах, че на площада в един град има чешма, от която по-рано е текло вино, а сега е пресъхнала. Защо е станало това?

— Е, ако хората знаеха, лесно щяха да се справят с това — отговорил дяволът. — Под един камък на чешмата има жаба. Щом я убият, отново ще потече вино.

Старицата пак започнала да пощи дявола. Той заспал и толкова силно хъркал, че затреперили стъклата на прозорците. Тогава тя отскубнала и втория косъм.

— Ох! — извикал дяволът. — Какво правиш?

— Не ми се сърди — отговорила старицата. — Направих го насън.

— А какво ти се присъни? — попитал той.

— Сънувах, че в едно царство расте чудно дърво, което някога е раждало златни ябълки, но сега дори няма листа. Защо е станало така?

— В корените на дървото живее мишка — отговорил дяволът. — Ако я убият, то отново ще започне да ражда златни ябълки. Но сега искам да ме оставиш на мира и повече да не ме будиш.

— Добре, добре — казала старицата. — Спи спокойно.

Ала тя отново почнала да го пощи и той заспал дълбоко. Хванала тогава третия косъм и го отскубнала. Дяволът подскочил и извикал от болка. Старицата го успокоила и казала:

— Какви лоши сънища сънувам!

— Какво сънува? — попитал дяволът.

— Сънувах, че един лодкар ми се оплаква. Цял живот превозва пътници през реката и никой не може да го отърве от тази работа. Кажи ми защо е така?

— Защото е глупак! — отговорил дяволът. — Работата е много проста: когато в лодката седне някой пътник, да му даде веслото и тогава той ще започне да превозва хората вместо него.

После старицата приспала дявола и го оставила да спи спокойно до сутринта. Когато се съмнало, той закусил и излязъл. Щом останала сама, старицата извадила мравката от гънките на роклята си и възвърнала на момъка човешкия образ.

— Ето ти трите златни косъма — казала тя, — а отговорите на трите въпроса сам чу от устата на дявола.

— Да — отговорил момъкът. — Чух ги и добре ги запомних.

— А сега си върви със здраве, момко — казала старицата.

Той й благодарил и си тръгнал много доволен.

Като стигнал до реката и се качил в лодката, казал на лодкаря:

— Откарай ме на другия бряг и ще ти кажа как да се отървеш от тази работа.

Щом слязъл на отсрещния бряг, казал:

— Когато някой пътник се качи в лодката, дай му веслото и той ще започне да върши твоята работа.

Момъкът продължил пътя си и стигнал до града, в който растяло безплодното дърво. Видял стража, който очаквал отговора му, и му казал:

— Трябва да убиете мишката, която живее в корените на дървото, и то отново ще започне да ражда златни плодове.

Стражът убил мишката и дървото веднага се покрило със златни ябълки. После той натоварил две магарета със злато, дал ги на момъка и казал:

— Благодаря ти от сърце, момко. Вземи това злато като награда и бъди щастлив.

След това момъкът отишъл в града, където била пресъхналата чешма. Като видял стража, който очаквал отговора му, казал:

— Под един камък на чешмата има жаба. Щом я убиеш, отново ще потече вино.

Стражът намерил жабата, убил я, и от чешмата веднага потекло вино. Той благодарил на момъка и за награда му дал две магарета, натоварени със злато.

Най-сетне дошло време момъкът да се върне в двореца при жена си. Тя го посрещнала радушно, взела трите златни косъма и ги занесла на баща си. Царят също се зарадвал, а когато видял четирите магарета, натоварени със злато, казал:

— Ти изпълни моите условия. Затова дъщеря ми ще остане завинаги твоя жена. Но кажи ми, мили зетко, откъде имаш толкова много злато?

— По пътя трябваше да премина през една река. На брега на реката вместо пясък имаше злато.

— А може ли и аз да взема от това злато — попитал царят и очите му заблестели от алчност.

— Колкото искаш — отговорил момъкът. На брега има лодка. Лодкарят ще те превози на отсрещната страна и там можеш да напълниш чували със злато.

Царят тръгнал на път. Скоро стигнал при реката и махнал с ръка на лодкаря да дойде, за да го превози на другия бряг. Лодкарят пристигнал и казал на царя да се качи в лодката. Когато стигнали на другия бряг, той му дал веслото и побягнал. Така от този ден нататък царят трябвало да превозва хората през реката като наказание за греховете си. А щастливият момък станал цар и дълго царувал заедно с царицата.

,

Информация за текста

© Димитър Стоевски, превод от немски

Bruder Grimm

Der Teufel mit den drei goldenen Haaren,

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2471]

Последна редакция: 2007-04-29 13:47:15