Дяволът с трите златни косъма

Братя ГримДяволът с трите златни косъма

Живяла някога бедна жена, която родила момченце с ризка. Дошли орисниците и предсказали, че когато то стане на четиринадесет години, ще се ожени за царска дъщеря.

Веднъж в селото пристигнал царят, но понеже бил облечен като обикновен пътник, никой не го познал. Попитал хората дали в селото се е случило нещо ново, а те му отговорили:

— Тези дни се роди момченце с риза. Такива деца имат късмет. Орисниците му предсказаха, че на четиринадесет години ще се ожени за царската дъщеря.

Царят бил лош човек. Като чул за предсказанието, той се разгневил и решил с хитрост да вземе детето. Отишъл при родителите му и казал:

— Вие сте бедни хора. Дайте ми момченцето и аз ще се грижа за него.

Отначало те не се съгласили, но когато непознатият мъж им дал много злато, си помислили: „Детето е родено с късмет. Няма да му се случи нищо лошо“.

И дали детето на странника.

По пътя царят сложил момченцето в едно сандъче и когато стигнал до реката, хвърлил сандъчето във водата. „Спасих дъщеря си от нежелан съпруг“ — помислил си той и си тръгнал.

Ала сандъчето не потънало. То плувало като лодка и нито капка вода не проникнала в него. Пътувало дълго и накрая заседнало в една плитчина, близо до една мелница. За щастие помощникът на мелничаря забелязал сандъчето и го извадил на брега, защото си помислил, че в него има съкровище. Но когато го отворил, видял хубавото и здраво момченце. Взел го и го занесъл на мелничаря. И понеже той нямал деца, зарадвал се много и казал:

— Господ ни го изпрати!

Мелничарят и жена му обикнали детето и се грижели за него.

Минали много години. Един ден, когато бушувала страшна буря, царят спрял пред мелницата, за да се подслони. Като видял хубавия момък, попитал:

— Това момче ваш син ли е?

— Не — отговорил мелничарят. — Преди четиринадесет години го намерих в едно сандъче на брега на реката.

Царят разбрал, че това е щастливото дете, което бил хвърлил в реката.

— Добри хора, трябва да замина в далечна страна — казал той. — Моля ви да пуснете момчето да занесе едно писмо на царицата. Ще му дам две жълтици.

— На драго сърце — отговорил мелничарят и наредил на момчето да се приготви за път.

В това време царят написал писмото, в което заповядвал: „Щом момчето пристигне с това писмо, веднага да бъде обезглавено!“ Момчето тръгнало с писмото, но по пътя се загубило и попаднало в една гъста и тъмна гора. Когато станало съвсем тъмно, то забелязало светлинка, която блещукала в далечината. Тръгнало към нея и стигнало до малка къщичка. Почукало на вратата и влязло вътре. Край огнището седяла старица.

— Откъде идваш и къде отиваш? — попитала тя момчето.

— Идвам от мелницата и отивам при царицата, за да й занеса писмо от царя. Но се изгубих в гората. Може ли да пренощувам тук?

— Бедното момче! — казала старицата. — Ти си попаднал в къщата на разбойници. Като се върнат, ще те погубят.

— Нека да дойдат — отговорило момчето. — Не ме е страх. Толкова съм уморен, че повече не мога да вървя.

Легнало на земята и заспало.

Скоро дошли разбойниците и попитали:

— Откъде се взе този скитник?

— Той е добро момче — отговорила старицата. — Изгубило се е в гората. Беше ми мъчно да го оставя само навън и затова го прибрах да пренощува тук. Носи писмо до царицата.

Тогава разбойниците отворили писмото и го прочели. Разбрали, че тежка участ очаква момчето, когато пристигне в двореца. Дожаляло им за него, скъсали писмото, а главатарят им написал друго. В него се казвало: „Щом момчето пристигне в двореца, да се ожени за царската дъщеря!“

На сутринта, когато момчето се събудило, разбойниците му дали писмото и му показали пътя към двореца.

Царицата прочела писмото и постъпила така, както заповядвал царят. Наредила да приготвят всичко за сватбата и на другия ден щастливото момче и принцесата се венчали.

След време царят се върнал в двореца и като разбрал, че предсказанието се е сбъднало, попитал царицата:

— Как стана това? Бях заповядал друго в писмото.

— Ето писмото — казала царицата. — Прочети какво си заповядал.

Царят прочел писмото и веднага забелязал, че то не е неговото.

Отишъл при младоженеца и го попитал:

— Къде е писмото, което ти дадох? Кой го смени с друго?

— Не зная — отговорил младоженецът. — Сигурно са го сменили разбойниците, докато съм спял.

— Няма да успееш така лесно. Ако искаш да бъдеш съпруг на моята дъщеря, ще трябва да ми донесеш три златни косъма от главата на дявола.

— Ще ти донеса трите златни косъма! Аз не се страхувам от дявола.

После се сбогувал и тръгнал на път. Вървял, вървял и стигнал до един голям град. Стражът, който стоял пред градските порти, го попитал:

— Какво умееш да правиш?

— От всичко разбирам — отговорил момъкът.

— Тогава можеш ли да ми кажеш защо чешмата на площада, от която течеше вино, пресъхна?

— Ще ти кажа, но като се върна — казал момъкът и продължил пътя си.

Вървял, вървял и стигнал до друг град. Стражът, който стоял пред градските порти, го попитал:

— Какво умееш да правиш?

— От всичко разбирам — отговорил момъкът.

— Тогава можеш ли да ми кажеш защо дървото на площада, което раждаше златни ябълки, сега няма дори листа?

— Ще ти кажа, като се върна — отговорил момъкът и продължил нататък.

Вървял, вървял и стигнал до една дълбока река, през която трябвало да мине. Лодкарят го попитал:

— Какво умееш да правиш?

— От всичко разбирам — отговорил момъкът.

— Тогава можеш ли да ми кажеш защо през цялото време трябва да превозвам хора от единия бряг на реката до другия и никой да не може да ме смени?

— Ще ти кажа, но като се върна.

Щом преминал на отсрещния бряг, момъкът се озовал пред входа на ада. А там било мрачно и страшно. Дяволът го нямало; там била само баба му, която седяла на един стол и гледала добродушно.

— Какво искаш? — попитала тя.

— Искам да взема три златни косъма от главата на дявола — отговорил момъкът, — иначе царят ще ми отнеме принцесата, за която се ожених.

— Много искаш — казала старицата. — Ако дяволът се върне и те завари тук, ще се простиш с живота си. Но на мен ми е жал за теб и затова ще ти помогна.

В същия миг тя го превърнала в мравка и казала:

— Скрий се в гънките на роклята ми. Там ще бъдеш в безопасност.

— Да, това е чудесно — казал момъкът, — но искам да знам отговорите на три въпроса: защо чешмата, от която по-рано е текло вино, сега е пресъхнала; защо дървото, което е раждало златни ябълки, сега дори няма листа; и защо лодкарят, който превозва хората през реката, не може да се отърве от тази работа.

— Въпросите са много трудни — отговорила старицата. Но ти слушай внимателно какво ще каже