змея.
После тя свалила кораловата си огърлица и я разделила като награда между животните. А носната си кърпичка, на която било избродирано името й, дала на ловеца.
След всичко, което се било случило, ловецът бил много изморен и казал на царската дъщеря:
— Ние с теб ще легнем да поспим, а лъвът ще стои на стража да ни пази.
Така и сторили. Ала след време лъвът се изморил и също заспал дълбок сън.
В това време маршалът, който наблюдавал всичко отдалече и не видял змея да отлита с принцесата, се престрашил и решил да се изкачи до върха на планината. Навсякъде царяла пълна тишина. Маршалът видял, че всички спят, и понеже бил много зъл човек, извадил меча си, отсякъл главата на ловеца и взел принцесата със себе си. Като стигнали двореца, той й казал:
— Сега си в моите ръце. Ако не кажеш на царя, че аз съм убил змея, ще те погубя.
Щом влезли в двореца, маршалът отишъл при царя и казал:
— Аз убих змея и спасих принцесата и цялото царство, затова искам да взема принцесата за жена, както беше обещано.
— Истина ли е това, дъще? — попитал царят.
— Е, трябваше да бъде истина — отговорила принцесата, — но моето условие е сватбата да стане след една година и един ден.
Горката принцеса се надявала през това време да чуе нещо за своя мил ловец.
В същото време животните, които сладко спели на Змейовата планина, се пробудили и видели, че девойката я няма, а господарят им лежи обезглавен. Завайкали се те, но накрая заекът рекъл:
— Знам как да съживя нашия господар. Има една планина, на която расте чудотворен корен. Ако коренът се сложи в устата на болен или ранен човек, болестта се излекува, а раните заздравяват.
Заекът тръгнал към планината. Взел чудотворния корен и хукнал обратно. После лъвът допрял главата на ловеца до тялото му, заекът пъхнал корена в устата му и той оживял. Ала в бързината лъвът бил закрепил главата на ловеца с лицето назад. Ловецът разбрал, че нещо не е наред, но не знаел защо. Тогава лъвът му разказал какво се е случило, а после бързо поправил грешката си. Отделил главата на ловеца от тялото, наместил я както трябва и заекът отново пъхнал корена в устата му.
Ловецът обаче много се натъжил, защото му било мъчно за принцесата. Решил да тръгне по света заедно с верните си животни. Дълго се скитали те, докато един ден пристигнали отново в същия град. Този път обаче целият град бил в червено. Ловецът отишъл в кръчмата и попитал кръчмаря защо сега градът е в червено.
— Преди година — отговорил кръчмарят — трябваше да дадем принцесата на змея, но маршалът го уби и утре ще се жени за нея.
На другия ден, когато трябвало да стане сватбата, ловецът казал на кръчмаря:
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че от утре ще ям при теб хляб от царската трапеза.
— Не — отвърнал кръчмарят, — обзалагам се на сто жълтици, че това няма да стане.
Ловецът се съгласил с облога, оставил същото количество злато и подвикнал на заека:
— Хайде, миличък, донеси ми хляб от царската трапеза.
За заека това никак не било трудно. Той бързо стигнал до двореца, промъкнал се вътре и отишъл направо при принцесата. Като го видяла, тя веднага го познала по кораловата огърлица.
— Какво искаш, мило зайче? — попитала тя.
— Моят господар, който уби змея, е тук. Изпрати ме да взема от хляба, който ще яде царят.
Принцесата се зарадвала, повикала един слуга и му заповядала да донесе от хляба, който ще яде царят. Тогава зайчето казало:
— Накарай го да донесе хляба до кръчмата, защото иначе някой може да ме подгони и да ме хване.
Слугата отнесъл хляба до вратата на кръчмата. После заекът го взел с предните си лапи и го поднесъл на господаря си, кръчмарят не можал да повярва на очите си.
— Е, сега ми се иска да похапна и от царското печено — казал ловецът. — Лисо, я ела тук. Ще отидеш в двореца и ще ми донесеш от печеното, което ще яде царят.
Лисицата отишла направо при принцесата. Тя веднага я познала по кораловата огърлица и я попитала какво иска.
— Моят господар, който уби змея, е тук. Изпрати ме да взема от печеното, което ще яде царят.
Принцесата извикала готвача и му казала да донесе от печеното, което ще яде царят, и да го занесе до самата кръчма. После лисицата взела блюдото и го поднесла на господаря си.
— Е, кръчмарю — казал ловецът, — имаме хляб и месо, но ми се иска да похапна от плодовете, които ще яде царят.
И изпратил вълка да ги донесе. След това наредил на мечката да донесе от десерта на царя и накрая изпратил лъва да донесе от царското вино.
Така ловецът разбрал, че принцесата още го обича. Хапнал си хубаво от блюдата, пийнал си вино и рекъл:
— Е, кръчмарю, хапнах и пийнах по царски, а сега ще отида в двореца, за да се оженя за принцесата.
— Как ще стане това, след като тя има годеник и днес ще бъде сватбата? — попитал смаяният кръчмар.
Тогава ловецът извадил кърпичката, която принцесата му била дала на Змейовата планина, а в нея били увити седемте езика на чудовището.
— Това ще ми помогне — отговорил ловецът.
Кръчмарят разгледал кърпичката и казал:
— Залагам цялата кръчма заедно с двора, но не мога да повярвам, че това е възможно.
Ловецът извадил една торбичка, в която имало хиляда жълтици, и я сложил на масата.
В това време в двореца пиршеството било в разгара си. Докато стояли на трапезата, царят попитал дъщеря си:
— Какво искаха всички тези животни, които идваха в двореца?
— Не смея да ти кажа — отговорила принцесата. — Повикай господаря им, той ще ти разкаже всичко.
Царят заповядал да доведат непознатия в двореца. Отишъл царският слуга в кръчмата и предал заповедта на своя господар. Ловецът отговорил:
— Виждаш ли, кръчмарю? Царят изпраща своя слуга и ме вика в двореца, но аз няма да отида просто така. — После се обърнал към слугата и казал: — Предай на царя, че искам да ми изпрати царски одежди, каляска с шест коня и слуги, които да ме придружават.
Като чул това, царят попитал дъщеря си:
— Какво да правя?
— Заповядай да изпълнят това, което иска той, и няма да сбъркаш — отговорила тя.
— Виждаш ли, кръчмарю — казал ловецът, щом дошли да го вземат, — ще ме заведат в двореца, както аз поисках.
Облякъл царските одежди, взел кърпичката със змейовите езици и се отправил към двореца.
Като видял, че непознатият пристига, царят пак попитал дъщеря си:
— Как да го приема?
— Ще го посрещнеш както подобава и няма да сбъркаш — отговорила тя.
Царят излязъл навън, посрещнал ловеца и го въвел в двореца заедно с животните. Маршалът, който седял до своята годеница, не познал ловеца. В това време донесли седемте глави на змея, за да ги видят гостите. Царят казал:
— Маршалът успя да отсече седемте глави на змея и затова ще му дам дъщеря си за жена.
Тогава ловецът отворил седемте челюсти и попитал:
— А къде са седемте езика на змея?
Маршалът пребледнял от страх и не знаел какво да отговори. Накрая извикал в уплахата си:
— Змейовете нямат езици!
Ловецът разтворил кърпичката, извадил змейовите езици и ги сложил в седемте челюсти. После дал кърпичката на принцесата и я попитал на кого я е дала.
