— На този, който уби змея — отговорила тя.
След това ловецът свалил кораловите огърлици от животните, показал ги на принцесата и попитал на кого са.
— Кораловата огърлица беше моя — отговорила принцесата. — Разделих я между животните от благодарност, защото помогнаха да победим змея.
А ловецът казал:
— Когато съм заспал, маршалът отсякъл главата ми. После взел принцесата, отишъл в двореца и обявил, че той е убил змея.
И разказал как животните го спасили с помощта на вълшебния корен, как цяла година се скитал с тях по света и сега отново се върнал тук, където узнал за измамата на маршала.
— Вярно ли е, че този човек е убил змея? — попитал царят дъщеря си.
— Да, вярно е — отговорила тя.
Тогава царят заповядал да изправят маршала пред съда. Осъдили го да бъде разкъсан от четири бика. На следващия ден отпразнували сватбата. Ловецът не забравил и кръчмаря. Повикал го в двореца и му казал:
— Видя ли, кръчмарю, че се ожених за царската дъщеря? Но макар че спечелих облога, ще ти оставя и кръчмата, и хилядата жълтици.
Младият цар и царицата заживели щастливо и весело. Той често ходел на лов в гората, а верните животни винаги го съпровождали.
Веднъж младият цар видял в гората великолепен бял елен и казал на свитата си:
Почакайте ме тук, а аз ще се върна, за да догоня елена.
Той се отправил към най-гъстата част на гората, а животните неотстъпно го следвали. Когато се стъмнило, царят още го нямало. Хората му се върнали в двореца и казали на младата царица, че съпругът й е изчезнал.
А ловецът продължавал да преследва красивия елен, но все не можел да го стигне, докато накрая забелязал, че се намира в най-тъмната и най-гъстата част на гората. Взел рога си и започнал да тръби, но отговор не получил. Настъпила нощ и той разбрал, че няма да може да се върне у дома. Решил да пренощува в гората. Слязъл от коня и запалил огън. Изведнъж, както седял край огъня заедно с животните, се чул човешки глас:
— Ох, колко ми е студено!
Ловецът се огледал наоколо и видял, че на дървото седи някаква старица.
— Слез да се стоплиш — казал той.
— Не мога, твоите животни ще ме изядат — отговорила старицата.
— Бабо, та те дори няма да те докоснат! — казал ловецът.
Старицата обаче била вещица и казала:
— Ще ти хвърля един прът. Удари с него животните по гърба и тогава те нищо няма да ми направят.
Ловецът ударил животните с пръта и в същия миг те се вкаменили. Вещицата слязла от дървото, докоснала го с пръта и той също се вкаменил. После тя злобно се изсмяла и го хвърлила заедно с животните в една яма, където имало много такива камъни.
В това време в царството пристигнал вторият брат. Той търсил работа навсякъде, но не можал да намери, и тогава тръгнал да се скита по различни места, карал своите животни да танцуват пред хората, за да си изкарва прехраната. Един ден се сетил да отиде при дървото, в което с брата били забили ножа, преди да се разделят. Намерил дървото и видял, че половината острие на ножа е покрито с ръжда. Той се изплашил и си рекъл: „Явно с моя брат се е случило нещастие. Но аз мога да го спася — половината острие все още блести.“ И поел със своите животни на запад. Така стигнал до царството. Пред градските врати го посрещнала стражата и го попитала дали да съобщят на царицата, че мъжът й се е завърнал. Те го взели за ловеца, който изчезнал в омагьосаната гора. Той разбрал, че става дума за брат му, и си помислил: „По- добре е да се представя за него — така ще е по-лесно да го спася“. Затова заповядал на стражата да го съпроводи до двореца. Царицата го посрещнала със сълзи на очи и го попитала защо се е забавил толкова много.
— Загубих се в гората и не можах да се измъкна по-рано от нея — отговорил той.
Вечерта, когато се прибрали в покоите си и легнали да спят, мнимият цар положил между двамата своя меч. Царицата не разбрала какво значи това, но не се осмелила да попита. След няколко дни вторият брат казал, че иска отново да отиде в гората да половува. Когато навлязъл в нея заедно с животните, видял белия елен и тръгнал да го гони, но не можал да го настигне и неусетно попаднал в най-гъстата част на гората. Наложило се и той да пренощува там. Запалил огън и всички насядали край него. Изведнъж се чул човешки глас:
— Ох, колко ми е студено!
Ловецът вдигнал глава и видял на дървото една старица.
— Щом ти е студено, слез да се стоплиш.
— Не мога, твоите животни ще ме изядат — отговорила старицата.
— Те дори няма да те докоснат — казал ловецът.
— Ще ти хвърля един прът — извикала старицата, — а ти удари животните по гърба и те няма да ми направят нищо.
Но ловецът не й повярвал и казал:
— Не мога да бия животните си, затова слизай долу, иначе ще те смъкна аз!
— Я виж ти какво му се приискало! — изкрещяла старицата. — Все едно, с мен няма да се справиш!
— Ако не слезеш, ще те сваля с куршуми! — казал ловецът.
— Не ме е страх от твоите куршуми — отговорила тя.
Ловецът вдигнал пушката и стрелял, но не можал нищо да й стори, защото била вещица и имала магия срещу куршуми.
— Никога няма да ме уцелиш! — извикала тя и злобно се изсмяла.
Тогава ловецът скъсал три сребърни копчета от дрехата си и стрелял с тях. В същия миг старицата рухнала на земята.
— Слушай, стара вещице, ако сега не ми кажеш къде е брат ми и какво си направила с него, ще те хвана и ще те хвърля в огъня!
Вещицата затреперела от страх и започнала да се моли:
— Моля те, ловецо, пощади ме! Твоят брат и неговите животни лежат в ямата — превърнах ги в камъни!
— А сега, стара вещице, веднага ще съживиш брат ми и всички, които лежат в ямата.
Вещицата взела пръта и докоснала с него всички камъни в ямата. В този миг братът, животните и другите хора оживели. Като се видели, двамата братя се прегърнали и разцелували, а после хванали вещицата, вързали я и я хвърлили в огъня. Щом тя изгоряла, гората просветнала и станала така прозрачна, че се виждал дворецът, който бил на три часа път оттам.
Двамата братя тръгнали към дома и по пътя всеки разказал на другия какво му се случило. Когато по- малкият брат споменал, че е наследник на цялото царство, по-големият му рекъл:
— Веднага разбрах това. Когато пристигнах в града, ме взеха за теб и ме посрещнаха с почести, а младата царица ме помисли за своя мъж и трябваше да седя на трона до нея и да спя до нея в твоето легло.
Като чул това, по-младият брат пламнал от ревност, разгневил се и отсякъл главата на брат си. Миг след това сърцето му щяло да се пръсне от мъка.
— Как можах да сторя това! — завайкал се той. — Моят брат ме освободи от магията, а аз за благодарност го убих!
Тогава заекът се приближил и предложил да донесе вълшебния корен. Шмугнал се в храстите и не след дълго пристигнал с корена. Мъртвият оживял и даже не останали и следи от раните.
После двамата братя продължили пътя си, а по-малкият казал:
— И двамата сме облечени с царски дрехи, и след двама ни вървят животни. Хайде, като стигнем двореца, да се явим пред царя заедно.
