Златната птица

никой не ще може да те догони, защото конят лети по-бързо от вятъра.

Всичко станало така, както казала лисицата. Царският син отвлякъл хубавата девойка и продължил пътя си, а вярната лисица тичала след бързия му кон.

Като наближили двореца, където била златната птица, лисицата казала:

— Сега свали девойката от коня. Аз ще я пазя. После ще влезеш със златния кон в двора; като те видят, толкова ще се зарадват, че сами ще изнесат птицата. Вземеш ли клетката, препусни към нас, за да вземеш и девойката.

Царският син успял и този път — взел златната птица, взел и девойката и се отправил към бащиния си дом.

Но преди това лисицата му казала:

— Сега ти трябва да ми се отблагодариш за помощта.

— Какво искаш да направя? — попитал царският син.

— Когато стигнем в гората, ще трябва да ме застреляш и да ми отрежеш главата и лапите.

— Хубава благодарност! — извикал царският син. — Не, не мога да направя това.

Лисицата казала:

— Щом не искаш да го направиш, ще си отида. Но преди това ще ти дам един добър съвет. Пази се от две неща: не купувай месо от бесилка и не сядай на края на кладенец. — Като казала това, лисицата изчезнала. А царският син помислил:

„Чудна работа. Кой би си купил месо от бесилка?! А и никога не съм изпитвал желание да седна на края на кладенец.“

Продължили пътя си и скоро стигнали до селото, в което останали братята му. Там видели много хора, които се блъскали и крещели от възбуда. Царският син попитал какво се е случило. Отговорили му, че ще бесят двама разбойници. Като се приближил, познал братята си и попитал дали може да ги освободи.

— Ако платиш за тях, може — отговорили хората. — Но за какво ще си даваш парите — тези двамата са големи злосторници.

Но царският син платил и освободил братята си. Тръгнали заедно към бащиния си дом. Стигнали гората и понеже слънцето припичало, а в гората било прохладно, двамата братя казали:

— Хайде да си починем малко до кладенеца, да похапнем и да пийнем студена водица.

Царският син се съгласил и докато си приказвали, седнал на ръба на кладенеца, без да си помисли нещо лошо. Коварните му братя го блъснали и той паднал в кладенеца. Те взели девойката, коня и птицата и се прибрали в бащиния дворец.

— Носим ти не само златната птица — казали те, — но и златния кон, и девойката от златния дворец.

Всички били радостни и доволни, ала конят не се докосвал до сеното, птицата не пеела, а девойката плачела по цял ден. Най-малкият брат обаче не загинал, само че не можел да излезе от кладенеца. Преданата лисица не го забравила и този път — тя скочила в кладенеца, за да му помогне. Царският син се хванал за опашката й и тя бързо го изтеглила нагоре.

— Дебне те смъртна опасност — казала тя. — Братята ти не бяха сигурни дали си умрял и затова оставиха стражи в гората; щом те видят, ще те убият.

Но когато излязъл на пътя, царският син видял един беден странник. Взел разпокъсаните му дрехи, облякъл ги и така невредим стигнал в двореца. Никой не можал да го познае, ала птицата зачуруликала, конят започнал да яде, а хубавата девойка престанала да плаче.

— Какво значи това? — учудено попитал царят.

Девойката отговорила:

— Не зная, но бях много тъжна, а сега съм весела. Нещо ми подсказва, че истинският ми годеник се е върнал. — И тя разказала всичко на царя.

Тогава той заповядал да съберат всички хора в двореца. Дошъл и беднякът, който бил облечен в дрипи. Девойката веднага познала своя любим принц и се хвърлила в прегръдките му. Царският син се оженил за хубавата девойка, а двамата му братя били наказани със смърт.

Минали години. Веднъж царският син отишъл в гората на лов. Внезапно лисицата изскочила пред него и казала:

— Сега притежаваш всичко, което искаше, а моята злочестина няма край. В твоя власт е да ме спасиш.

И отново горещо го помолила да я застреля и да й отреже главата и лапите. Накрая царският син изпълнил молбата й. В същия миг пред него застанал красив принц — братът на хубавата девойка, който бил омагьосан.

,

Информация за текста

© Димитър Стоевски, превод от немски

Bruder Grimm

Der goldene Vogel,

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2500]

Последна редакция: 2007-04-29 13:47:44