Братя Грим
Верният Йоханес
Имало някога един стар цар, който бил болен и си мислел: „Сигурно скоро ще умра.“
И казал:
— Повикайте ми верния Йоханес.
Верният Йоханес бил най-любимият му слуга и го наричали така, защото цял живот му бил предан.
Дошъл той, изправил се до леглото и царят му казал:
— Верни ми Йоханес, усещам, че краят ми наближава и едничка моя грижа е синът ми. Той е още твърде млад и не винаги ще знае какво да прави. Не мога да склопя спокойно очи, ако не ми обещаеш да го научиш на всичко, каквото трябва да знае и да му бъдеш настойник.
Верният Йоханес отвърнал, че е съгласен.
Старият цар казал:
— Тогава ще умра спокоен и в мир. — После добавил: — След моята смърт ще му покажеш целия дворец, всички стаи и зали, както и всички съкровища в тях. Няма да му покажеш само последната стая в дългия коридор, където е скрит портретът на принцесата от златния палат. Съзре ли лика й, той ще бъде обхванат от пламенна любов към нея и ще се изложи на големи опасности. Трябва да го предпазваш от тях.
Верният Йоханес повторно му дал тържествено обещание. Старият цар не продумал нищо повече, отпуснал глава върху възглавницата и издъхнал.
Положили стария цар в гробницата и после верният Йоханес казал на младия цар какво е обещал на бащата в предсмъртния му час.
— Аз ще изпълня обещанието си и ще ти бъда верен, както бях верен на него, дори това да струва живота ми.
Минал един месец и верният Йоханес казал на принца:
— Време е да видиш наследството си; ще те разведа из бащиния ти дворец.
Развел го навсякъде, качвали се и слизали по стълби и му показал всички богатства и разкошните стаи; не отворил само онази стая, в която бил скрит портретът. А той бил поставен така, че всеки веднага го виждал, щом отворел вратата; пък и бил нарисуван тъй майсторски, че можело да се помисли, че изобразената на платното девойка е истинска.
Ала младият цар забелязал, че верният Йоханес всеки път подминавал една врата и попитал:
— Защо нито веднъж досега не ми отключи тази врата?
— В нея има нещо, от което ще се изплашиш — отвърнал той.
Но царят рекъл:
— Разгледах целия дворец, сега искам да зная какво има в тази стая.
И се опитал да отвори със сила вратата, но верният Йоханес го възпрял и казал:
— Обещах на баща ти в предсмъртния му час, че няма да допусна да видиш това, което се намира в тази стая, защото иначе и аз, и ти може лошо да си изпатим.
— Не — отвърнал младият цар, — ако не вляза в тази стая, сигурно ще умра от мъка. Денем и нощем няма да намеря покой, докато не видя с очите си какво има вътре. И сега няма да мръдна оттук, докато не отключиш.
Видял верният Йоханес, че нищо вече не помагало и с мъка на сърцето започнал да рови в голямата връзка ключове. Най-сетне отворил вратата и влязъл пръв, като си мислел, че може с тялото си да закрие картината, така че младият цар да не я види. Но каква полза! Царят се повдигнал на пръсти и погледнал над рамото му. И като зърнал лика на девойката, който бил нарисуван майсторски и блестял от злато и скъпоценни камъни, паднал в безсъзнание на земята.
Вдигнал го верният Йоханес, занесъл го на ръце в леглото му и угрижено си помислил: „Нещастието се случи, какво ще стане сега?“
После го подкрепил с вино и скоро младият цар пак дошъл на себе си. И ето кои били първите думи, които промълвил:
— Коя е тази хубавица?
— Принцесата от златния палат — отвърнал верният Йоханес.
Царят продължил:
— Любовта ми към нея е толкова голяма, че дори всички листа по дърветата да се превърнат в езици, пак не биха могли да я изкажат. Ще заложа живота си, за да спечеля принцесата. Ти си моят верен Йоханес и трябва да ми помогнеш.
Дълго мислил верният слуга какво да направи, защото било трудно човек дори да зърне лицето на принцесата. Най-сетне измислил средство и рекъл на царя:
— Всичко около нея е направено от злато: масите, столовете, блюдата, чашите и чинийките. В твоята съкровищница има пет бъчви злато; поръчай на златарите в царството да изработят от златото в едната бъчва различни съдове, птици и чудновати животни, които сигурно ще й харесат. Ще тръгнем с тях на път и ще си опитаме щастието.
Царят заповядал да доведат в двореца всички златари от царството и те работили денем и нощем, докато най-после изработили чудно хубави златни предмети. Натоварили всичко на един кораб, а верният Йоханес и царят се облекли като търговци и никой не можел да ги познае. После пътували дълго по море, докато стигнали града, където живеела принцесата от златния палат.
Верният Йоханес казал на царя да остане на кораба и да чака.
— Може би — рекъл той — ще доведа и принцесата, затова се погрижи всичко да бъде наред, сложи златните съдове и украси целия кораб.
После сложил в един вързоп най-различни златни предмети, слязъл на брега и се отправил към царския дворец.
Като влязъл в широкия двор, видял до кладенеца една хубава девойка; тя държала в ръце две златни ведра и загребвала с тях бистра вода. После, като се обърнала и видяла непознатия човек, го попитала кой е.
— Търговец съм — отговорил той и развързал вързопчето, за да й покаже какво има в него.
Тя възкликнала:
— Ах, какви хубави златни неща!
Оставила ведрата на земята и заразглеждала един по един златните предмети. После казала:
— Трябва да ги види и принцесата. Тя толкова се радва на такива неща, че сигурно ще купи всичко.
Хванала го за ръка и го завела в двореца, защото тя била личната прислужница на принцесата.
Като видяла стоката, принцесата много се зарадвала и рекла:
— Изработени са толкова хубаво, че ще купя всичко.
Но Верният Йоханес казал:
— Аз съм само слуга на богат търговец. Това тук е нищо в сравнение с онова, което се намира на кораба на моя господар. И никой на света не е виждал по-изящна изработка на златни предмети.
Тя му поръчала да донесат всичко в двореца, но той казал:
— Те са толкова много, че ще трябва да ги пренасяме дни наред, а и тук няма достатъчно място за тях.
Нейното желание да види всичко било толкова силно, че накрая се съгласила.
— Заведи ме на кораба. Ще дойда да разгледам съкровищата на твоя господар.
Верният Йоханес много се зарадвал и я завел на кораба. А царят, като я видял, си казал, че в действителност нейната хубост е по-голяма от тази на картината и му се струвало, че сърцето му щяло да се пръсне от вълнение.
После царят я отвел вътре. А верният Йоханес се позабавил при кормчията и му заповядал да вдигне котва.
— И опънете всички платна, така че корабът да литне като птица в простора — казал той.
А вътре царят показвал на царкинята златните съдове, блюдата, чашите, чинийките, а след това птиците и чудноватите животни. Обикаляли няколко часа. В радостта си принцесата не забелязала, че корабът се носи по вълните.
