колкото му глас държи. Защитата се опита да отговори, но Еак, който е много съвестен съдия, го накара да млъкне и заключи по делото, както бе представено от обвинителя. А след това се произнесе:

Каквото зло е сторил, такова му се пада. И право е…

Настъпи пълно мълчание. Всички останаха удивени от решението, което беше без прецедент. Самият Клавдий естествено би могъл да изтъкне прецеденти, но въпреки това го сметна за чудовищно несправедливо. След това започнаха дълги спорове какво наказание да му се наложи. Някои изтъкнаха, че Сизиф вече твърде дълго време търкалял своята скала нагоре, а други казаха, че Тантал трябвало да се освободи, преди да е умрял от жажда, трети подхвърлиха, че било крайно време да се постави лост на колелото, на което Иксион непрестанно бивал измъчван. Но Еак реши да не освобождава никого от тях, та да не би Клавдий да подхрани в себе си надеждата, че един ден и той би могъл да се отърве. Вместо това трябваше да се измисли ново наказание: трябваше да се открие някаква напълно безсмислена работа, която да представлява олицетворение за алчна амбиция, вечно неосъществявана. Еак накрая изрече присъдата, която бе: Клавдий непрестанно да хвърля зарове в чаша за зар без дъно.

Тъй затворникът веднага започна да излежава наказанието си, търсейки изпуснатите зарове, без да напредва изобщо в играта.

Да, всеки път, щом чашата разклатеше, понечил тъкмо да ги хвърли вече, те, заровете, сякаш по поръчка изчезваха през дупката отдолу. Събираше ги той и пак опитваше, разклатил ги, повторно да ги хвърли, но те го изиграваха отново, пропадайки през дъното на чашата. Но щом се наведеше да ги вземе, от пръстите му мигом се изплъзваха. И все тъй продължаваха да бягат, напомняйки за случая известен, при който злополучният Сизиф успявал след безкраен тежък труд скалата си най-сетне да изтика по стръмния планински склон на Ада, но тя веднага, скачайки надолу, се свличала връз плещите му пак.

Внезапно се появи не друг, а Гай Калигула.

— Я виж, че този тук е мой роб — каза Калигула. — Искам си го обратно!

Той изправи свидетели, които доказаха, че много пъти са го виждали да бие Клавдий с камшици и брезови пръчки и да го блъска с юмруци. Удовлетвориха искането му и Клавдий бе предаден на своя господар. Обаче Калигула го подари на Еак, а пък Еак го даде на освобожденеца Менандър, който го изпрати да води протоколите на съда.

(От английския превод на Робърт Грейвз)

Заключение

Сенека бил принуден да се самоубие по нареждане на Нерон. Той надживял повечето от другите герои в тази история. Британик е бил отровен в 55 г. от н.е. Палас, Бур, Домиция, оцелелите Силаниевци, Октавия, Антония, Фауст, Сула — всички загинали от насилствена смърт. Агрипина загубила влиянието си над Нерон след първите две години на управлението му, но го спечелила отново за известно време, позволявайки му да извърши кръвосмешение с нея. След това той се опитал да я убие, като я изпратил да плува с един повреден кораб, който се разчупил на две доста навътре в морето. Тя доплувала до брега. Накрая изпратил войници да я убият. Тя умряла храбро, нареждайки им да я промушат в утробата, която навремето отхранила такъв чудовищен син. Когато в 68 г. от н.е. Нерон бил обявен за обществен враг от Сената и убит от един слуга, по негова собствена молба, нямало ни един жив от императорското семейство, който да му стане приемник. В 69 г. от н.е. след едногодишна анархия и гражданска война се изредили четирима императори, а именно Галба, Ото, Вителий и Веспасиан. Веспасиан управлявал справедливо и основал династията на Флавиите. Републиката никога не се възстановила.

Родословно дърво на императорското семейство и роднините му до годината 41 от н.е.

Имената са дадени съкратени, както са в тази книга.

claudius-tree.png
,

Информация за текста

© 1934 Робърт Грейвс

© 1982 Жени Божилова, превод от английски

© 1982 Асен Тодоров, превод от английски

Robert Graves

Claudius the God (and his Wife Messalina), 1934

Сканиране и разпознаване: Петър Копанов

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Робърт Грейвз. Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Издателство „Народна култура“, София, 1982

Стиховете преведе Асен Тодоров

Стиховете от „Илиада“ са от превода на Александър Милев и Блага Димитрова

Превела от английски: Жени Божилова

Рецензент: Петко Бочаров

Консултант: проф. д-р Георги Михайлов

Редактор: Красимира Тодорова

Художник: Владо Боев

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Божидар Петров

Коректор: Ница Михайлова

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату