победител; Тиберий бил видимо изтощен, докато Флак, според думите на свидетели, можел да продължи още поне един-два часа. Та затова Флак и Ирод много си допадали. За беда по-малкият брат на Ирод, Аристобул, се намирал също в Сирия, а двамата не се спогаждали; на времето Ирод бил заел от него пари, обещавайки да ги вложи от негово име в някакво търговско пътешествие до Индия, а сетне му съобщил, че корабите потънали. Но се оказало, че корабите не само не потънали, ами изобщо не били потегляли. Аристобул се оплакал на Флак за тази измама, а Флак заявил, че Аристобул се заблуждава в почтеността на брат си и че сам той не желае да взема страна в тази история, нито да отсъжда по въпроса. Тъй или инак, Аристобул не изпускал из очи Ирод, уверен, че оня има голяма нужда от пари, и подозирайки, че ще си ги набави с някаква шмекерия: тогава щял да го изнуди да му върне стария дълг.
Около година по-късно възникнал граничен спор между Сидон и Дамаск; а дамаскинците, знаейки до каква степен Флак разчита на съветите на Ирод в решаването на подобни въпроси — заради изключителните езикови познания на Ирод и заради неговата способност, наследена без съмнение от дядо му Ирод, да се ориентира в противоречивите доказателства, изтъквани от ориенталците, — изпратили тайно посланичество при Ирод, предлагайки му голяма парична сума — забравил съм колко, — ако убеди Флак да издаде решение в тяхна полза. Аристобул научил за това и когато делото свършило в полза на дамаскинците, благодарение на убедителните доводи на Ирод, той отишъл при Ирод и му разказал какво знае, добавяйки, че сега вече очаква да си получи обратно парите от оня стар дълг. Ирод така се разгневил, че Аристобул едва се измъкнал жив. Разбрало се, че заплахите не ще го накарат да изплати нито стотинка, затуй Аристобул се явил пред Флак и му съобщил за торбите със злато, които наскоро щели да пристигнат за Ирод от Дамаск. Флак ги пресрещнал на градските порти и извикал Ирод, който при дадените обстоятелства не могъл да отрече, че са му изпратени срещу услугите, оказани за уреждане на граничния спор. Но запазил самообладание и помолил Флак да не гледа на сумата като на подкуп, защото всъщност, застъпвайки се за случая, се придържал към истината: правото било на страната на Дамаск. Заявил, че и сидонците му били пратили депутация, която върнал с думите, че не е в състояние да им помогне, понеже виновниците за спора били те.
— Предполагам, че Сидон не ти е предложил толкова, колкото Дамаск — ухапал го Флак.
— Моля те, не ме обиждай — искрено се възмутил Ирод.
— Не желая правото в римския съд да се купува и продава като стока — избухнал Флак.
— Сам ти беше съдията в случая, господарю Флак — казал Ирод.
— А ти ме направи на глупак в собственото ми съдилище — креснал Флак. — Не искам да те видя. Пръждосвай се в пъкъла, и то по най-късия път.
— Тогава, значи, ще трябва да поема по Тенарския път — обадил си Ирод, — защото, ако умра сега, в кесията ми няма нито стотинка за лодкаря. (Тенар е най-южният нос на Пелопонес, където има пряк път за Подземния свят, по който се избягва преминаването на реката Стикс. Именно по този път Херкулес е измъкнал кучето Цербер на Горния свят. Пестеливите жители на Тенар погребват своите мъртъвци без обичайната монета в устата, защото знаят, че не е нужно да плащат на Харон таксата за лодката.) А после Ирод продължил:
— Слушай, Флак, не се гневи. Знаеш как стана. Не съм смятал, че върша нещо нередно. Трудно е за човек, ориенталец като мене, та макар с трийсетгодишно обучение в Рим, да проумее вашите благородни римски скрупули в случай като този. За мене нещата изглеждат така: дамаскинците ме наемат като адвокат в тяхна защита, а адвокатите в Рим вземат огромни суми и далеч не се придържат толкова към истината, когато защищават делата си, колкото съм се придържал аз. Освен това аз направих на дамаскинците добра услуга, като представих случая им пред теб така красноречиво. Какво лошо има, ако им взема парите, които те доброволно са ми изпратили? Освен това никога не съм оповестявал публично, че имам влияние над тебе. Те ме поласкаха и ме изненадаха с предложението си, че може да е тъй. А пък господарката Антония, тази най-мъдра и красива жена, често ми е изтъквала, че….
Но било безполезно да се позовава дори на уважението на Флак към майка ми. Оня дал на Ирод срок от двайсет и четири часа и му заявил, че ако в края на това време не се е отдалечил от Сирия, ще се намери пред съда, обвинен в престъпление.
Глава 2
Ирод запитал Киприя:
— А сега в кой край на света да се пръждосваме?
Киприя отвърнала сломено:
— Стига да не ме караш пак да се унижавам и да пиша умолителни писма, каквито, бих предпочела да умра, но да не пиша, все ми е едно къде ще вървим. Кажи, Индия достатъчно далеч ли е, за да избягаме от нашите кредитори?
Ирод казал:
— Киприя, царице моя, ще се измъкнем от тази беда, както се измъкнахме от другите, и ще доживеем до щастлива и богата старост. Давам ти честната си дума — ще се надсмееш над сестра ми Иродиада, преди да съм видял сметката и на нея, и на съпруга й.
— Тази грозна уличница — викнала Киприя, обзета от дълбоко еврейско възмущение. Защото, както ви казах, Иродиада не само бе извършила кръвосмешение, омъжвайки се за един свой чичо, но се бе развела с него, за да се омъжи за другия си по-богат и по-могъщ чичо, Антипа. Евреите приемаха донякъде кръвосмешението, защото браковете между чичовци и племенници са нещо твърде често срещано при източните царски фамилии — особено арменските и партските, — а семейството на Ирод не беше от еврейски произход. Но всички почтени евреи (както на времето и всички почтени римляни) гледаха на развода с дълбоко отвращение, като нещо срамно и за съпруга, и за съпругата; и никой, комуто не се налагаше противната необходимост от развод, не би го предприел като първа стъпка към нов брак. Ала Иродиада беше живяла достатъчно дълго в Рим, за да се надсмива над подобни предразсъдъци. Всяка по- видна личност в Рим се развежда рано и късно. (Никой например не би могъл да ме нарече безпътник въпреки това аз вече съм се развеждал с три жени, а може да стане нужда да се разведа и с четвъртата.) Тъй че в Галилея гледали с лошо око на Иродиада. Аристобул отишъл при Флак и му казал:
— Като отплата за услугата ми, Флак, дали ще бъдеш тъй щедър да ми дадеш конфискуваните пари от Дамаск? Това, горе-долу ще покрие дълга на Ирод към мене — оная измама с търговските кораби, за която ти бях казал преди няколко месеца.
Флак отговорил:
— Аристобуле, ти всъщност не ми направи никаква услуга. Ти стана причина за разрива между мен и моя най-способен съветник, който ми липсва повече, отколкото бих могъл да ти опиша. За да спазя дисциплината като управител, принудих се да го отстраня, а за да запазя честта си, не мога да го повикам обратно; ала ако ти не беше вдигнал шума около подкупа, от това никой нямаше да пострада и аз все още щях да си имам тук Ирод, да ме съветва по сложните местни проблеми, които напълно объркват простодушен западняк като мене. Това му е в кръвта, разбиращ ли? Всъщност аз съм живял в Изтока много по-дълго от него, но той инстинктивно се справя в случаи, в които аз се чудя какво да сторя.
— А какво ще кажеш за мене? — запитал Аристобул. — Не мога ли да заема мястото на Ирод?
—
— Ами парите? — запитал Аристобул.
— Те не са за Ирод, още по-малко пък са за теб. Но за да не разваляме отношенията, ще взема да ги върна в Дамаск.
Така и сторил. Дамаскинците сметнали, че е полудял.
След около месец Аристобул, бидейки в немилост в Антиохия, решил да се установи в Галилея, където имал имение. Делели го само два дни път оттам до Ерусалим — град, който обичал да посещава на всички еврейски религиозни празници, понеже бил по-религиозен от другите си роднини. Ала не искал да вземе със себе си в Галилея всичките си пари, защото, ако случайно станело тъй, че да се спречка с чичо си Антипа, можело да се види принуден да бяга набързо, от което Антипа щял да се обогати. Затова решил да прехвърли по-голяма част от кредита си от едно банково сдружение в Антиохия в друго, в Рим, и ми писа
