Матилда го бе предупредила, че Фалън се е ядосала от нещо и той я последва, за да разбере причината. И какво да види? Фалън търси утеха в обятията на Едуин!
Били стари приятели, рече си той горчиво и погали шията на Сатана. Ти си ми единственият верен приятел, Сатана. Готов си за мен да прекосиш дори и Канала, колкото и силна да е бурята, колкото и да се клатушка корабът. И ти е все едно саксонски кон ли си или нормански!
— Накъде сте тръгнали? — запита го Матилда с усмивка.
— Честно казано… не знам точно.
— Е, защо не влезете тогава. Може да поприказваме малко.
Аларик не я слушаше особено внимателно, когато започна да разказва спомени за отдавна отминали събития.
— Защо сте в толкова лошо настроение Аларик — внезапно го попита тя.
— Грешите, госпожо, настроението ми е превъзходно.
— Аларик, не забравяйте, че ви познавам отдавна — засмя се Матилда. — Признайте си, че се гневите на Фалън. Трябва да знаете обаче, че тя страда. Хората не са много мили към нея. Говорят долни неща, които не са истина. Мен не ме засяга, че сте я направили своя любовница. Сега обаче би трябвало да се ожените за нея. За да получи детето ви това, което вие и Уилям никога не сте имали… законен баща и осигурено място в живота.
— Уилям и аз сме се оправяли добре и без това!
— Аларик…
— Не, Матилда… няма да се оженя никога вече.
— И защо не?
— Досега никой мъж не се е осмелявал да ми зададе този въпрос, на вас обаче ще отговоря. Не вярвам в любовта, Матилда. Преживях на собствен гръб докъде може да доведе тя. По принцип не вярвам и на жените, а на Фалън пък още по-малко. Ерик Улфсон успя да ми избяга, обаче съм убеден, че заради Фалън ще настъпи с армията си, защото тя му се е обещала. Разбирате ли, Матилда! Но дори да оставим това настрана, самата Фалън едва ли ще поиска да сключи брак с мен. В нейните очи всички ние сме убийци. Хладнокръвни убийци, погубили баща й.
— А аз си мисля, че тя ще се омъжи за вас.
— Да не засягаме повече този въпрос, Матилда!
— Държите се глупаво, Аларик. Отказвате се от щастието си.
— Възможно е.
— Размислете отново… заради детето и заради самия вас. И за Фалън. Убедена съм, че тя ви обича!
— Добре, обещавам да си помисля. И ще се погрижа да не страда повече от злоезичието на глупави люде. Трябва обаче да ви кажа още нещо… искам вече да се прибера у дома.
— Но нали вашият дом е тук?
— Не, не, имам предвид Хейзълфорд, имота ми в Англия. Обещах на Фалън, че ще роди детето там. Ще обичам много сина си и той ще бъде моят наследник. Повече от това не мога да сторя.
Поклони се ниско и тръгна. Изпроводи го замисленият й поглед.
Фалън седеше пред камината и шиеше, а Аларик нареди на Ричард да донесе храна и вино.
— Утре поемаме обратно към Англия — рече той простичко.
Единствено недружелюбният му поглед я възпря да му се хвърли на врата от радост.
— Благодаря — промълви тя.
— Престанете да шиете най-сетне и елате в леглото! — заповяда той, след като остави подноса пред вратата.
— Правя каквото поискам, графе — отвърна тя с искрящи очи.
Но Аларик просто я вдигна на ръце, духна свещта и я занесе в леглото. Лежаха мълчаливо един до друг в тъмнината. Фалън предположи, че вече е заспал и бавно се изправи. В този миг обаче Аларик я хвана с желязната си ръка и роклята й се съдра.
— Не, милорд, не ви разрешавам да се отнасяте с мен по този начин! — изкрещя тя вбесена.
— Защото копнеете за други мъже ли?
— Вие сте просто един глупак!
— Успя ли вашият стар приятел да ви даде онова, за което копнеете тъй силно?
— Как смеете! Вие, който въртите на всеки от пръстите на ръцете си по десет жени, докато аз…
— Докато вашите кавалери са разпръснати из цяла Англия, че дори и по на север! А днес дори флиртувахте пред очите ми с клетия младеж.
— Флиртувала ли? Че кой е този мъж, който ще пожелае жена, бременна от друг?
— Ами Ерик Улфсон например.
Той все още я държеше здраво в прегръдките си и я гледаше право в очите.
— Един господ знае какви ли още хитри планове кроите…
— Не кроя никакви планове! Кълна се!
— Ех, да можех да ви повярвам…
— Не съм ви изменила — извика тя. — И това е самата истина. Ерик Улфсон ме отвращава, но аз бях длъжна да ида при него, нима не разбирате! Заради Англия!
— А ще се обърнете ли отново към него… заради Англия, разбира се?
Тя поклати глава с насълзени очи.
— И защо не?
— Заради нашето дете! И защото мисля, че армията му вече не може да спаси родината ми. Защото хората, и мъжете, и жените, отново започват да живеят. Защото… наистина не съм искала да ви предам, повярвайте ми, Аларик, моля ви…
Хватката му се разхлаби и внезапно погледът му омекна и очите заблестяха нежно. Устните й сякаш сами се разтвориха от докосването на неговите. Неведома сила тласна тялото й към него и тя се отдаде на вълшебния миг.
На следващата сутрин напуснаха Нормандия заедно с Роже, Роло, Ричард и още няколко рицари. Матилда, грижовна както винаги, специално настоя да ги придружи една от най-добрите й акушерки. Магали бе по-скоро грозна жена, но цялото й същество излъчваше спокойствие. За Фалън, която бе вече в седмия месец на бременността си, напрегнатата и уморителна езда не бе съвсем безопасна, но те стигнаха без премеждия до брега и благодарение на хубавото време можаха веднага да се качат на кораба и да пресекат Канала. В Босъм направиха няколкодневна почивка, но в началото на юни Аларик настоя да потеглят за Хейзълфорд. За радост на Фалън той нямаше нищо против да ги придружи и Едит.
Аларик бе извънредно щастлив, че отново си е у дома и похвали Хамлин за умното и грижовно управление на имота.
— Какво прекрасно място — възкликна Едит по време на вечерята. — Трудно е да се повярва, че навсякъде другаде страната е опустошена.
— Да, Хейзълфорд е един малък рай — съгласи се и Роже.
— Това е светът на Фалън, оазис на мира — усмихна се Аларик.
Той бе наясно, че трябва вече да са съобразява със състоянието й и затова през нощта я люби тъй нежно и заедно с това тъй страстно, че Фалън забрави къде се намира. За нейна изненада на следващата сутрин Аларик обяви, че още същия ден ще се премести в друга стая.
— Но защо взимате това решение?
— По-добре е… за вас и за детето. Съвсем скоро ще раждате и… — промърмори той.
— Но това не е сериозна причина, искам да кажа, че…
— Вие искате ли да остана? — попита той учуден.
— Да, въпреки всичко ние пак можем да спим в едно и също легло — отвърна Фалън. — Ако, разбира се, това има значение за вас.
— Има, и то голямо — възкликна той и целуна ръката й. — Но тъй като Уилям е в Нормандия, ще се налага да отсъствам понякога.
