със собствената му жена?“
Денят се очертаваше дълъг и тежък за Конар. Всъщност чак сега осъзна, че се е влюбил в Мелизанда. Това го караше да беснее, защото тя въобще нехаеше.
— Намери Регвалд. Накарай го да събере хората си. Ще реша какво да правя със затворниците и ще се срещна с Мелизанда тук, в двора, за да излезем пред войниците заедно.
— На вашите услуги — Свен кимна.
Конар се усмихна.
— Сигурен съм, че ще ме чака в уреченото време. Няма да рискува хората си. Това е в нейна полза.
Свен се отдалечи, за да изпълни заповедите. Конар го проследи с поглед, разкърши плещи и изсвири с уста към Тор. Черният жребец се подчини веднага на повика.
— Защо жените не бяха така добре възпитани като теб, приятелю?
Той пошушна нещо на коня, качи се на гърба му и бързо препусна навън.
Пленниците чакаха строени, общо двадесет и пет. Половината бяха датчани, които го гледаха с убийствена враждебност, а другата половина — хора на Жофроа, проклетия глупак.
Трябва да се обезглавят, помисли си Конар. Никой от тях не заслужаваше да живее. Един от французите се хвърли в краката му и целуна ботуша му.
— Милост, велики господарю на вълците! Моля за милост! Бяхме подведени.
— Убий го, Конар от Дъблин — извика един от датчаните на родния му език, — или го остави на нас.
Конар погледна тримата, които охраняваха пленниците — Абъл, Брион и Зигфрид.
Бе раздвоен. Помнеше молбата на жена си, да не убива. Тя не разбираше, че той мрази кръвопролитията, но нима досега не е проумяла колко опасни са хората на Жофроа и особено датчаните. Въздъхна дълбоко.
— Засега ги отделете. Пратете датчаните в подземието на източната кула, а останалите затворете в обора. Да бъдат добре оковани, защото не можем да мислим за тях сега. Охранявайте ги, докато реша какво ще ги правя.
— Има ранени — съобщи му Брион.
— Пратете някоя жена да ги превърже, но добре ги пазете.
— По-добре да ги обезглавим и да приключим с тях — обади се Зигфрид.
— Засега ще останат живи. След като ги затворите, стройте се пред крепостта. Трябва да отпразнуваме победата. Двамата с жена ми отново сме заедно и тази прекрасна земя е наша. Предстоят нови битки, но тази вечер смятам да се веселим. Заедно с всички.
Той влезе в крепостта през разбитата стена и си помисли, че бързо трябва да я поправят. Беше потеглил от Ейре изпълнен с ярост от бягството на Мелизанда, но сега нейната близост сякаш го успокои.
Дългата раздяла бе мъчение за него. Той беснееше при мисълта, че може да й се случи нещастие. Освен това изгаряше от копнеж по нея.
Най-после бяха заедно. Тази нощ бе тяхна и той нямаше да я пропусне за нищо на света.
Когато прекоси двора, Мелизанда го чакаше на оседлания Воин. Огромният жребец подсилваше свойствената й величествена осанка.
Конар си помисли също като стария Регвалд: Мъжете й се подчиняват.
— Ела — нареди й той.
Виолетовите очи го погледнаха. Той смушка Тор напред. Тя го последва.
Излязоха на брега. Воините им бяха строени. Неговите морски ястреби и нейните стражи, селяни, ковачи, занаятчии с жените и децата си. Свещеникът и жена му с босоногата си челяд. Всички бяха там, чуваше се странна смесица от ирландски, норвежки и френски.
Конар хвана Мелизанда за ръката. Тя се опита да се освободи. Усети напрежението в ръката й, но не я пусна.
— Днес отново сме заедно, както пожела съдбата — извика той високо. — Успяхме да отблъснем далеч враговете, но ни очакват нови битки, защото нашествениците искат да плячкосат земите ни чак до Париж. Ние трябва да се обединим и да ги победим. Както се съюзихме ние двамата, така и вие трябва да се побратимите. Тази вечер ще празнуваме всички заедно.
Разнесоха се одобрителни възгласи. Хората го подкрепиха с викове. Той повтори същото и на майчиния си език, а след това започна на френски, но Мелизанда го изпревари и повтори думите му гладко и мелодично.
Той замълча. Много пъти го бе водила за носа, успя дори да покори душата му, но от днес всичко ще бъде както той реши.
След като свърши, тя го погледна с метален блясък в очите.
— Усмихни се, скъпа. Поздрави хората и се усмихни.
На лицето й изгря прекрасна усмивка. Направо ангелска, помисли си той развеселен. Хората я приветстваха. Косата й се спускаше върху ризницата и по гърба на коня. Лицето й беше чисто и ясно, очите й искряха.
Тя го погледна усмихнато и помаха с ръка на тълпата. Тихо му каза:
— Ти си негодник!
Той също вдигна ръка за поздрав.
— Ласкаеш ме, Мелизанда. Жалко, че стрелите ни не са остри колкото бодлите на езика ти — отвърна той студено. — Ти ни превъзхождаш всички — и датчани, и норвежци, и ирландци, и шведи. И най-добрият воин може да бъде сразен от острия ти език.
— Така е — съгласи се тя, махайки на хората. — Внимавай сразеният да не си ти.
Конар се засмя.
— Ще трябва да премеря сили с езика ти, графиньо!
— Предупреждавам те, опасно е.
— Обичам опасностите.
— По-скоро обичаш властта!
— Може и така да е. Аз съм победител и господар на тази земя, а също и твой. Ела, целуни ме, мила ми вещице — не се оставяше той.
— Предпочитам да целуна магарешки задник, отколкото теб. — Двамата продължаваха да се усмихват на тълпата, приветствайки я ръка за ръка, потвърждаващи съюза си.
— Любима Мелизанда! Искам да ме целунеш пред народа.
— Да те целуна тук? — попита тя. — Не смей дори да помислиш за такова нещо, защото бодливият ми език ще те разкъса.
— Но, Мелизанда, аз мечтая да бъда разкъсан от теб.
Дори през шума на овациите той чу скърцането на зъбите й.
Тя приближи коня си и подаде устни.
— Обещавам ти да гориш в ада! — увери го тя. Той се наклони и докосна устните й. Съвсем леко, но усети дъхът й.
Тълпата одобри бурно целувката.
— Виж как се радват! — промълви той.
— Възхитително — усмихна се Мелизанда. — Мразя те.
— По-внимателно, мила. Сигурен съм, че нощта ще е по-приятна, ако устата ти е запушена.
— Нали търсеше опасностите, дори от езика ми?
— Ще рискувам и ще ги вкуся — обеща той меко.
— Ти си самият дявол.
— А ти си вещица!
Великолепните очи се обърнаха към него.
— Е, милорд, а сега, след като направих всичко, което поискахте, бих предпочела да остана сама.
— Направила си всичко, което искам? О, скъпа жено, едва сега започваме. Не вярвам да си забравила, че си моя законна съпруга. Смята се, че викингите изнасилват и аз не трябва да изоставам по отношение на
