дъщеря си, докато Мелизанда я люлееше приспивно.
Майката беше приятно уморена и очите й се затваряха. Иърин взе внимателно малкото от ръцете й. Полузаспала, Мелизанда почувства как Конар се опитва да стане и пръстите й го задържаха.
— Не, мили, не ме оставяй — прошепна тя. Той отново седна на леглото и я прегърна.
Тя чу в просъница неговите нежни и любящи думи.
— Не, любов моя, никога няма да те оставя сама.
Мелизанда се усмихна и затвори очи. Лежеше уморена, но спокойна и доволна.
Знаеше, че той наистина ще изпълни обещанието си. Той никога няма да я остави сама.
И тя ще го обича до края, него, Господаря на вълците. Цял живот, до вечността.
Времето беше тяхно, животът им принадлежеше и най-хубавото бе, че се обичаха завинаги. Изминалите години минаха като лента пред очите й. Невероятно беше да си спомни как се бореше с него, как го мразеше на моменти, как го предизвикваше.
Сега го обичаше и се страхуваше от любовта си.
Платиха с много мъка сегашната си радост. Преди бяха само двамата, а сега имаха и Роби… и това малко момиченце.
Мелизанда се замисли какво ли ще предскаже Мергуин за съдбата на дъщеря им и за общото им бъдеще.
Мелизанда се усмихна и най-накрая заспа в обятията на господаря си.
И засънува сладки, сладки сънища.
Информация за текста
© 1993 Хедър Греъм
© 1996 Златка Делчева, превод от английски
Heather Graham
Lord of the Wolves, 1993
Сканиране: ?
Разпознаване и първоначална редакция: Xesiona
Редакция: Tsvetika, 2008
Издание:
Издателство „Ирис“, 1996
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10242]
Последна редакция: 2009-01-22 22:10:02
