прегръща и през алкохолната мъгла шепти любовни заклинания, прегръща я все по-яко, като се подчинява единствено на първичното си желание…
Нюхауз се събуди с болки в главата и веднага откри, че на кораба цари безтегловност. Това не бе така страшно, ако сигналът за тревога не блъскаше ушите и той побърза да го изключи, като проклинаше отвратителния звук. След миг долови мърморенето и тежкото дишане на Гундерсън от контролната кабина. Мина известно време и заеха нужната орбита на хиляда мили от повърхността и зачакаха. Последиците на снощната вечеринка напълно се разсеяха. Гундерсън се свърза по радиото с космодрума в Сахара. Малкото кълбо започна да се спуска по спирала, като се приближаваше към огрятата страна и се нажежаваше до червено от навлизането в плътните слоеве на атмосферата.
Първият човек, който видяха след като прекрачиха прага на кораба, се оказа Еди Уелз. И преди да се хвърлят към него с приветствия и прегръдки, той ги изпревари и каза:
— Край! Пътуването свърши, скъпи деца! Сега мъжете ще дойдат с мен, а жените ще се отправят в корпус X.
Нюхауз чу тези думи и кой знае защо усети, че сутрешният махмурлук се връща. Главата му натежа и мислите се объркаха. Той тръсна глава и се опита да прогони надигащата се мъгла. С голям труд се овладя и не загуби съзнание. Той си спомни златистите коси и меките устни на Бети — сякаш това бяха единствените верни ориентири в света, — после преглътна появилата се топка в гърлото и неочаквано се почувствува доста по-добре. Гундерсън нещо приказваше, но смисълът на думите не достигаше до него…
— Размърдайте се, дечица! — подкани ги Уелз. — Скоро ще се съвземете. Да вървим!
Те се качиха на колата и след около петнадесет минути Нюхауз седеше в креслото на уелзовия офис и се усмихваше на психолога.
— Е, Еди, наред ли сме?
— Разсъждавате прекрасно — произнесе Уелз дружелюбно. — Как се държа Гундерсън по време на полета?
— Отлично! И заслужава всякакви похвали. Нюхауз знаеше, че в същото това време Лари де Уенър разпитва в съседната стая Гундерсън. И му се поиска да узнае, как преминава проверката на момичетата.
— Разбира се — кимна Уелз и продължи. — Ние не можем нищо да кажем преди да проведем серията от предвидени тестове. Но ще започнем веднага.
— Уф — въздъхна Нюхауз. — познавам тези неща. Каквото и да е станало, вие смятате, че и най- здравия мъж непременно ще си въобрази, че е Наполеон или ще поиска да тича гол по улиците, нали така?
— Каквото и да е станало по време на полета ли имаш пред вид? Питам те напълно сериозно, как се чувствуваш? Субективно. Както ти сам смяташ.
— Сега съм малко гладен. В последната вечер направихме малка забава и…
Уелз се засмя с разбиране.
— Това е забележително. Кажи ми жал ли ти бе, че това е вашата прощална среща?
— Прощална ли? — Нюхауз погледна изненадано и загрижено, но после лицето му се проясни. — Прощална в космоса ли? Така и предполагах. И не бих се отказал и днес. Ние с Бети решихме да се оженим. Да се оженим веднага щом пресечем финалната лента. Ти какво мислиш за това, Купидоне?
Странно изражение се появи на лицето на психолога. Наведе се напред и заговори бавно и внимателно:
— Това е краят на пътя, деца мои. Мъжете да дойдат с мен, а момичетата в Корпус X.
Нюхауз, отново усети пристъп на повдигане, но вълната и този път бързо отмина.
— Това вече го каза, Еди. Защо трябва да го повтаряш?
На лицето на психолога отново се появи усмивка, наистина този път тя бе жалко подобие на онази, която изчезна преди минута.
— А, няма нищо, просто така. Та за какво си приказвахме? Аха, за Бети.
Нюхауз го погледна объркано.
— Казах ти, че ще се оженя за нея. А Родж и Евелин ще ни станат кумове. Какво му е лошото на това? Ти смяташ, че космонавтите нямат право да се женят?
— О, не — подбираше си Уелз думите внимателно. — Никога не съм казвал, че не можеш да се ожениш.
С коляното си натисна тайното копче под масата.
— Не разбирам нищо — Роджър Гундерсън повдигна рамена. — Вие искате да кажете, че държите Джим затворен, защото е полудял?
— Не — отвърна Уелз твърдо. — Той не е луд. И дори няма психически отклонения. Да кажа, че е ненормален, означава да твърдя, че и двамата сте били ненормални през тези три години.
— Да, така е — Гундерсън продължи да упорствува. — Но ние не сме!
— Просто психологическа тънкост… Има разлика между психоза и хипноза на внушена илюзия.
— И колко е голяма?
— Хмм… — измънка Уелз. Трудно може да се определи границата — той кимна неопределено, — но това е въпрос вече на обикновен контрол.
— Струва ми се, че загубихте контрола над Джим — каза Гундерсън.
— В известна степен е така — намръщи вежди Уелз. — Стори ни се, че намерихме разрешение… И досега конструкторите не могат да осигурят нужния комфорт за двама души на борда на междузвездния кораб, който ще се намира в пространството неизвестно време. Но не това е основното. Двама мъже просто ще се изядат… и затова се появиха и две жени в екипажа. Ние пресметнахме съвместимостта и възможността за разреждане на напрежението чрез секс и предполагахме, че сме предвидили всичко.
Той се спря и намръщи силно чело преди да продължи обясненията си:
— Хипнотичната илюзия, че на борда се намират и две жени, ни се стори като най-добър изход. Твоята „Евелин“ например е наистина твое собствено творение. Сънувал си подобно момиче. Не подобно, а точно такова! Когато Нюхауз е казвал или правил нещо, което те е дразнило, тази „Евелин“ веднага те е спирала и дори ти се е карала. И ти си загубвал желанието да му го върнеш. Неговото момиче постъпвало по същия начин… Разбираш ли?
— Добре си спомням — каза Гундерсън, — че се стараех да я избягвам.
— Точно така. А ключовата фраза, че момичетата трябва да отидат в корпус X, би следвало да снеме хипнозата. Ти напълно се освободи, без последствия и съжаления. Нали?
— Така е, но с Джим не стана така.
Уелз намръщи чело.
— Наистина, не. Това е просто един дълбоко скрит нарцисизъм, който ние засега не можем да напипаме. Психологията е нещо дълго и трудно.
— Какво?! Той се е влюбил сам в себе си?
— До известна степен е така. Той се отказва да повярва, че прекрасната Бети никога не е съществувала.
— Не знам какво й е говорил — произнесе Гундерсън. — Аз помня, че тя бе една обикновена и боядисана блондинка.
Той се усмихна криво. Уелз му отговори със същото.
— Естествено. Твоята илюзия бе пред очите ти. „Евелин“ сигурно е изглеждала по същия начин и в неговите очи. Невзрачна и сива. Не можехме да си позволим, да се карате и за жени.
