съобщения и подаръци от някакъв неизвестен почитател.
— Може би щяхме да заловим все пак Морган — добави Кейн, — той щеше да направи още повече грешки, тъй като е бил извън самоконтрол.
— Катрин го считаше за чаровен — отбеляза намръщено Натан. Кейн кимна леко в знак на съгласие.
— Ей, Богу — възкликна Колин, — той наистина е знаел как да очарова и да погубва жените.
Глава 16
Три месеца бяха изминали от смъртта на Морган Аткинс, но Алесандра продължаваше да си спомня за него поне веднъж дневно. Игуменката я бе учила да се моли за душите на грешниците, тъй като на тях те им бяха далеч по-необходими, отколкото на праведниците, но Алесандра изобщо не се чувстваше способна да се помоли за душата на убиеца. Опита се да забрави онази ужасна нощ. За Виктория обаче тя никога не можеше да забрави и всяка нощ, преди лягане, се молеше душата й да почива в покой. Също така се молеше и за душата на Роберта. Искаше й се да вярва, че двете жени са се пречистили в мъченията си, изживени в жестоките ръце на Морган, и че сега почиват в мир на онзи свят.
Натан и Сара се стягаха за път обратно към своя дом на острова. Кейн бе поканил Алесандра и Колин на прощална вечеря. Храната бе много изискана и в изобилни количества. Джейд едва не припадна, когато сервираха основното блюдо. Тя внезапно стана от масата и бързо напусна трапезарията. Кейн изобщо не се трогна от постъпката й. Дори се усмихна арогантно, по мъжки.
Не беше твърде привично за него да се държи така безчувствено и когато Алесандра го попита защо не проявява загриженост към състоянието на жена си, усмивката му стана още по-широка. Той обясни, че Джейд е отново бременна и тъй като и бездруго е притеснена от състоянието си, неговата намеса при редовните сутрешни и вечерни пристъпи на повдигане и повръщане само усложнявала нещата.
При това всички се развеселиха, вдигнаха се няколко тоста по случая, след което Натан и Колин заедно със съпругите си се оттеглиха в салона.
Сара бе повикана от Стърнс да се качи горе, за да нахрани нетърпеливата си дъщеря. Алесандра седна до Колин и се вслуша в разговора между двамата партньори. Опряха и до темата за огромния приход в сметката на компанията. Натан бе страшно любопитен да узнае откъде бяха дошли толкова средства. Колин дори се учуди от сърдития му тон. Алесандра напълно разбираше реакцията на Натан. Тя знаеше, че Натан е убеден, че Колин отново работи за Ричардс.
И тогава Колин обясни становището на Алесандра по отношение на нейното наследство, както и обидата й от това, че са искали да използват наследството на Сара, но не и нейното.
— Приходът е точно толкова, колкото щяхме да получим, ако алчният ни крал не бе задържал всичко за себе си.
— Алесандра, твоят подарък по случай раждането на Джоана бе достатъчен — отбеляза Натан и погледна с благоговение към макета на кораба с надпис „Смарагдът“, поставен отгоре на камината.
Колин също погледна натам и се усмихна, защото Натан го бе поставил на камината.
— Красив е, нали? — прошепна той.
— Не мога да спра да му се наслаждавам. Решихме да го вземем със себе си на острова.
— Радвам се, че ти харесва — каза Алесандра. Точно се канеше да попита Колин дали не би искал да поръчат на майстора да изработи макет на някой друг от корабите, когато Натан прекъсна мислите й с думите, че той и Колин нямат нужда от тези пари вече, защото компанията е достатъчно стабилна във финансово отношение.
— По-добре купете къщата, която Колин е избрал за вас — добави Натан.
— Моят съпруг вложи парите от застрахователния договор в едно доста солидно имение и сега крепостта иска много малко работа. Бих искала да го разгледате отвътре, преди да си тръгнете. Намира се недалеч от мястото, където живеехме под наем. Толкова е широко и просторно!
Колин отмести погледа си от макета на камината към жена си и уточни:
— Това не е крепост, мила моя.
— Напротив, точно такова е — възпротиви се Алесандра, — това е нашият дом, Колин, и затова е и наша крепост.
Колин не можеше да изкритикува такова объркващо, но логично обяснение.
— Значи, сега имам две крепости и принцеса — заключи той със смях.
После протегна краката си и прегърна Алесандра. Натан щеше да продължи спора около парите от наследството, но усети, че няма да успее да склони Алесандра да промени решението си. Той се предаде и измърмори под носа си:
— По дяволите!
— Какво пък сега? — учуди се Колин.
— Ако знаех за подаръка от наследството на жена ти, никога нямаше да продам акции на компанията. Успя ли да откриеш кой ги е закупил? Може би бихме могли да ги откупим обратно.
Колин поклати отчаяно глава и рече:
— Дрейсън не може да ми каже. Твърди, че ще наруши обещанието си за дискретност, а това ще подкопае доверието на клиентите му към него.
— Нека аз да поговоря с него — предложи Натан, — само ми дай пет минути с него и смятай, че ще разбера кой ги е закупил.
Алесандра внезапно се намеси, опитвайки се да успокои Натан.
— Дрейсън е невероятно етичен. Баща ми никога нямаше да работи с него, ако не бе уверен, че е изключително честен и предан. Ето защо, като зная чия дъщеря съм, аз не мога да не следвам неговите съвети и постъпвам точно като него. Също така, смея да твърдя, че имам пълно доверие в почтеността на Дрейсън. Бих заложила и последното си пени в облог, че няма да успееш да изтръгнеш никаква информация от Дрейсън. Можеш спокойно да се откажеш.
— Колин и аз имаме право да знаем кой е собственикът на акциите — възпротиви се Натан.
Колин затвори очи и се прозя шумно. Думите на Алесандра, че постъпва като дъщеря на Натаниел приковаха вниманието му. Той отвори очи и бавно погледна отново към макета на камината. Напомни му макета на крепост, която на времето баща й бе подарил на неговия баща… и хитрия номер с полицата. Баща й бе изиграл сър Хенри с документите, поставени вътре в малкия макет на крепост, който му бе поднесъл като подарък.
Тогава разбра всичко. Да, тя наистина бе постъпила като дъщеря на Натаниел. Сертификатите за притежание на акции бяха скрити в кораба. Колин бе потресен от догадките си. Когато погледна към жена си, той изглеждаше силно изненадан.
— Какво се е случило, Колин?
— Скъпа, ти не би ме лъгала, нали?
— Разбира се, че не.
— Как го направи!?
— Какво съм направила?
— Ти не си притежателя на акциите. Аз вече питах Дрейсън и той ме увери, че не ти си собственика.
— Аз не съм… Защо, за Бога…
Тя млъкна в мига, в който Колин посочи с пръст към кораба. Алесандра разбра, че Колин се е досетил за всичко.
Беше влязла вече в шестия месец на бременността и с всеки изминат ден се чувстваше все по-неловко, но все още бързо можеше да се овладее. Тя бързо се изправи и тръгна към вратата.
— Отивам да видя Сара и бебето. Толкова се радвам, когато я държа в ръцете си. Тя има най- очарователната усмивка, която съм виждала.
— Върни се при нас.
— По-добре да не го правя, Колин.
— Искам да поговорим. И то сега!
— Колин, няма нужда да разстройваш жена си. Бременна е, за Бога.
