Регън вдигна рязко глава.
— Това е добра идея. Накарайте я да остави Корди, Софи и мен на мира.
— Можеш да се справиш с проблема и сама — каза Ейдън. — Опълчи се на тази грубиянка. Кажи й, че няма да й дадеш нищо, и да остави теб и приятелките ти на мира.
— Искам първото.
Ейдън примигна учудено:
— Първото ли?
— Да, това ти и Спенсър, и Уокър да дойдете в училище и да я заплашите. Това избирам. Можете да останете с мен целия ден, ако искате.
— Не те питаме кое избираш… — започна Ейдън.
— Чакай. Ти нали каза, че това момиче… как се казваше? — намеси се Уокър.
— Морган.
— Добре. Нали каза, че тази Морган пак ще тормози Кордилия утре?
Регън подсмръкна и отвори широко очи.
— Тогава защо се тревожиш? Тя няма да се занимава с теб — рече Уокър.
Регън го погледна съвсем сериозно.
— Защото Корди ми е приятелка!
Ейдън се усмихна:
— А как мислиш, че ще се почувства тя утре, ако ти не се появиш?
— Корди също няма да дойде на училище. Каза ми го.
— Да бе! Сигурен съм, че родителите й ще я накарат да отиде — каза Ейдън. — Знаеш ли, Регън, на тоя свят има два вида хора. Тези, които бягат от грубияните, и тези, които не им се дават.
Тя изтри сълзите си:
— Аз от кой вид съм?
— Ти си Мадисън. Изправяй се лице в лице с проблема и не бягай от никого.
Не й харесваше да слуша това, но от начина, по който се бе напрегнала челюстта на брат й, отгатваше, че той няма да промени мнението си, колкото и да настоява. Поне се чувстваше по-добре, след като се бе наплакала.
На следващата сутрин, докато госпожа Тайлър вчесваше косата й, Регън се зачуди дали да не отиде без шнолите. Все пак реши да ги сложи, просто в случай че на Кордилия й потрябват резервни.
Когато пристигна в „Бриъруд“, стомахът й се присви. Забеляза Корди да чака до вратата на училището.
— Мислех, че днес няма да дойдеш — каза Регън, когато стигна до нея.
— Татко ме накара — отвърна Корди нещастно.
— А мен брат ми.
Софи им извика. Тя тъкмо бе слязла от колата и се опитваше да намести дръжката на чантата си през рамо.
Когато видя Корди и Регън заедно, изтича при тях, а дългата й златиста коса се развя зад нея. Регън си помисли, че Софи прилича на принцеса. Косата й бе толкова светла, че изглеждаше почти бяла, а очите й блестяха с най-красивия нюанс на зеленото.
— Знам какво можем да направим — съобщи им Софи веднага щом ги настигна. — През междучасието ще се скрием зад петокласничките и после ти, Регън, ще се промъкнеш до Морган, за да отмъкнеш шнолите на Корди.
— Как? — попита Регън.
— Как какво?
— Как ще отмъкна шнолите?
— Не знам, но все ще измислиш нещо.
— Според татко трябва да кажа на учителката за Морган, но аз няма да го направя — рече Корди. Тя отметна черните си къдрици и добави: — Така Морган само ще побеснее още повече.
Изведнъж Регън се почувства като възрастна.
— Трябва да я предупредим да ни остави на мира. Ейдън каза, че така е най-добре.
— Кой е Ейдън? — попита Софи.
— Брат ми.
— Но Морган тормози само мен — обади се Корди. — А не теб или Софи. Вие трябва да избягате и да се скриете от нея.
— Ти можеш да се скриеш с нас — предложи Софи.
— Но учителката ще ни накара да излезем навън през междучасието — размисли Корди. — И тогава Морган ще ме открие.
— Ще стоим заедно и когато тя се опита да те накара да й дадеш нещо, и трите ще й кажем да се маха. Може би, като сме три, ще я подплашим.
— Може би. — Корди прие идеята без ентусиазъм. Регън усети, че тя не е убедена в това.
— До междучасието ще измисля някакъв план — заяви Софи.
Тя звучеше толкова сигурна в себе си, толкова уверена. На Регън й се прииска да прилича повече на Софи, която не се плашеше от нищо. Регън, от друга страна, вечно се тревожеше. Очевидно Корди бе същата като нея. Двете се притесняваха цяла сутрин какво ще правят с Морган.
Тъй като навън ръмеше, прекараха първото междучасие в класната стая. Но когато дойде време за обяд и започна голямото междучасие, през което децата от предучилищната се смесваха с останалите ученици, вече беше слънчево и ги накараха да излязат на двора.
Прекалено късно Регън осъзна, че не е трябвало да яде обяда си. Храната в стомаха й натежа и тя се чувстваше, сякаш е глътнала камък.
Морган ги чакаше до люлките, които бяха запазени за предучилищната и първи клас. За щастие Софи бе намислила нов план.
— Веднага щом Морган види Корди и тръгне към нея, аз ще изтичам вътре да извикам госпожа Грант.
— Ще кажеш на учителката какво прави Морган с Корди ли?
— Не. Не искам да ми викат доносник. Татко казва, че няма по-лошо от това да изпортиш някого.
— Тогава какво ще направиш? — попита Регън. Тя наблюдаваше Морган с ъгълчето на очите си. Засега грубиянката не ги беше забелязала.
— Още не знам какво ще кажа на учителката, но ще я накарам да излезе на двора и после да дойде достатъчно близо, за да чуе как Морган заплашва Корди. Може би ще види как я принуждава да й даде шнолите си.
— Софи, колко си умна! — възкликна Корди.
Регън също реши, че планът е страхотен. Софи изчезна в училището веднага щом Морган се отправи с тежки стъпки към тях. Точно като гигантката от приказките, на която я оприличаваше Регън.
Двете момичета неволно отстъпиха. Морган пристъпи напред. Регън трескаво се огледа за Софи и госпожа Грант, но не ги видя никъде. Почувства се ужасена. Впери поглед в краката на Морган, които й се сториха огромни като тези на Ейдън, и после плахо погледна нагоре към малките й кафяви очички. Започна да й се гади.
Сега Регън имаше два ужасни проблема — страха от Морган и от това да не повърне пред цялото училище.
Грубиянката протегна ръка напред с обърната нагоре длан и изгледа навъсено Корди.
— Дай ги! — каза тя и размърда пръсти. Корди веднага посегна да свали шнолите си, но Регън стисна ръката й и я спря.
— Не — каза тя и застана пред Корди. — Остави я на мира.
Това бе най-смелото нещо, което бе правила някога. Почувства се отмаляла и замаяна и едновременно с това й се повдигаше. Горчилката напираше в гърлото й и тя не можеше да я преглътне, но не й пукаше колко зле се чувства. В момента проявяваше смелост и нямаше търпение да разкаже на Ейдън какво е станало.
Морган заби юмрук в гърдите й. Регън залитна назад и едва не падна, но бързо се изправи и застана
